Рюрик (), познат и като „Рюрик II“, e броненосен крайцер на Руския императорски флот. Построен и проектиран от фирмата Викерс (), Англия. Заложен е през 1905 г., спуснат на вода на 4 ноември 1906 г., напълно готов към юли 1909 г. Той е последният и най-голям от всички броненосни крайцери, служили в Руския флот.
История на името Крайцерът е кръстен на един от най-известните руски кораби – неговият предшественик („Рюрик“), участвал и потънал геройски (на 14 август 1904 г.) в Руско-японската война.
Конструкция Корпусът на „Рюрик“ е разделен от отсеци чрез 30 водонепроницаеми прегради. Крайцерът има три непрекъснати палуби – горна, средна и долна. За намаляване на бордовото люлеене „Рюрик“ е снабден с два скулови кила с дължина по 60 м и височина 0,76 м. Рулът е балансирен, общата му площ съставлява 26,5 м².
Въоръжение „Рюрик“ носи двукалибрена главна артилерия. 8" оръдие разработено в сътрудничество на Обуховския стоманолеярен завод и фирмата „Викерс“. В 8-дм оръдия с дължина на ствола 50 калибра се изплзва бутален затвор система Уелин, позволяващ двойно увеличаване на скорострелността. 8" артилерия трябва да осигури в ескадрения бой поразяването на противника с фугасни снаряди, а 10" оръдия, посредством бронебойни снаряди, да поразява жизненоважните части на противниковия кораб.
10-дм оръдие с дължина 50 калибра англичаните разработват напълно само, но по руски тактико-технически задания. Характерна е система за скрепяване на ствола с дълги пръстени, макар в английската практика да господства теловата конструкция за скрепяване. Максималният ъгъл на възвишение съставлява 35°, а на снизяване -5°. Максималната им далечина на стрелба при ъгъл на възвишение от +35° съставлява 117 кабелтови. В боекомплектът за мирно време на 10"/50 оръдия влизат по 80 изстрела (мястото предвижда 96 изстрела) с картузно зареждане на оръдие.
Проектирането на кулите, се осъществява от компанията „Викерс“ по технически условия, изработени от МТК за 12" и 8" установки на броненосеца „Андрей Первозванный“.
Боекомплектът за 8" оръдия (по 110 изстрела на оръдие) е съставвн от фугасните снаряди „образец 1907 г.“ от два типа: с челен и дънен взриватели.
Противоминната артилерия на „Рюрик“ се състои от 20 120-мм/50 оръдия система „Викерса“ на централен щок.
Също така крайцерът носи четири 47-мм салютни оръдия. По-късно те са поставени по едно върху покривите на 8" кули, за да може да изпълняват две функции: на салютни и практически оръдия.
Брониране Основната конструктивна подводна защита на „Рюрик“ е трюмна подводна преграда, простираща се по цялата дължина на цитаделата на крайцера. Нейната дебелина съставлява 38 мм, направена е от стомана с повишена якост.
Силова установка Крайцерът има две 4-цилиндрови машини с тройно разширение, всяка от които привежда в действие свой вал, които имат обща мощност от 19 700 индикаторни конски сили и са разчетени за максимална скорост от 21 възела. Машините се захранват с пара от 28 водотръбни котли „Белвил“. Най-високата скорост достигната по време на ходовите изпитания се равнява на 21,43 възела при 142,6 об/мин и мощност 20 580 к.с. Пълният запас гориво е: 2000 т въглища и 200 т нефт, който е достатъчен за далечина на плаване от 6100 морски мили на ход 10 възела (19 км/ч). Котлите са поместени по четири в ред в четири напречни котелни отделения (по осем в трите първи и четири в кърмовото), димът от които се извежда в три комина.
История на службата
„Рюрик“ е флагмански кораб на Балтийския флот, под командването на вицеадмирал Есен. От самото начало на Първата световна война взема активно участие в бойните действия в Балтийско море. Води артилерийска престрелка с немските кораби, поставя минни заграждения. На 20 ноември 1916 г., близо до остров Готланд, се натъква на мина, като на собствен ход достига Кронщат, където се ремонтира 2 месеца. Участва в знаменития Леден поход на Балтийския флот. След Октомврийската революция оръдията му са свалени, а самият кораб е предаден за скрап.
Командири на кораба 1906 – капитан 1-ви ранг Николай Отович фон Есен, впоследствие адмирал на флота, а от началото на Първата световна война командващ Балтийския флот на Русия. 1906 – 1908 – капитан 1-ви ранг Константин Василиевич Стеценко, впоследствие адмирал на флота, началник на Морския генерален щаб от 1914 г. 1908 – 1910 – капитан 1-ви ранг Алексей Петрович Угрюмов, впоследствие вицеадмирал, а от 1 юни 1915 г. началник на Главно управление по корабостроене. 1910 – 1911 – капитан 1-ви ранг Иван Алексеевич Щоре. 1911 – 1914 – капитан 1-ви ранг Михаил Коронатович Бахирев, впоследствие вицеадмирал, един от най-заслужилите и популярни адмирали на руския императорски флот. Разстрелян на 16 януари 1920 г. 1914 – 1917 – капитан 1-ви ранг Александр Михайлович Пишнов. 1917 – 1918 – капитан 1-ви ранг Владимир Иванович Руднев.
Оценка на проекта „Цукуба“ „Минотавър“ „Шарнхорст“ „Рюрик II“ „Тенеси“ „Пиза“ Заложен 1905 1905 1905 1905 1903 1905Влиза в строй 1907 1908 1907 1908 1906 1909Размери, м (××) 137,1×23×8 158,2×22,7×7,91 144,6×21,6×8,17 161,2×22,86×7,92 153,8×22,2×7,62 140,5×21,0×7,1Водоизместимост нормална 13 750 т 14 595 ts 11 616 т 15 170 т 14 500 ts 9 832 тПълна 15 400 т 16 085 ts 12 985 т 18 500 т 15 715 ts 10 600 тСилова установкаМощност номинална, к.с. (скорост, възела) 20 500 (20,5) 27 000 (23) 26 000 (22,5) 19 700 (21) 23 000 (22) 20 000 (23)Максимална, к.с. (скорост, възела) 20 736 (20,5) 28 783 (23,5) 20 580 (21,43) 26 963 (22,2) 20 808 (23,47)Далечина на плаване, мили (на ход, възела) 2920 (20,5)8150 (10) 4800 (14)5120 (12) 6100 (10) 6500 (10) 2500 (12)Брониране, ммБорд 178 152 150 152 127 200Палуба 76 38 60 38 + 25 76по скосовете 102 мм 50Кули 178 203 170 203 229 180Въоръжение 4×305-мм12×152-мм 4×234-мм10×190-мм 8×210-мм6×150-мм 4×254-мм8×203-мм 4×254-мм16×152-мм 4×254-мм8×190-мм Коментари към таблицата
По противоминна артилерия руският крайцер уверено оставя зад себе си всчики свои чуждестранни еднокласници.
Галерия
Други кораби със същото име „Рюрик“ (фрегата) „Рюрик“
Източници
Литература
Феттер А.Ю. Линейные крейсера Британского королевского флота типа „Invincible“. – СПб.: Санкт-Петербургская секция любителей флота, 1996. – 41 с. Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5. Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
Документални кадри, вижда се кърмата на крайцера.
Външни препратки RIURIK armoured cruiser (1909) Тактико-технически данни „Рюрик I“, снимки, описание за типа кораби „Рюрик“ за типа кораби „Рюрик“
Р Р Категория:Кораби от 1906 година