Йордан Атанасов Русков е български поет и дисидент от Пловдив.
Биография Роден е в Плевен през 1926 г. в семейство на бъчвар. Израства и живее в Пловдив, където завършва гимназия през 1944 г. Още като ученик сътрудничи на списанията „Детски живот“, „Светулка“, „Другарче“ и „Простори“. Първите си стихове за възрастни печата също като гимназист в сп. „Българска реч“, в. „Вечер“ и др. Работи като общински служител и библиотекар в градската библиотека.
Вдъхновен от бунта през 1956 г. в Унгария, написва стихотворението „Зов за свобода“, призоваващо към борба за демокрация. След двегодишно издирване през 1958 г. е арестуван и после е осъден на 7 г. затвор за подстрекателство към бунт и обида на държавата. Излежава само 3,5 г. от присъдата, но до 1989 г. не му е позволено да издава творбите си.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 23 юли 2026 г.
Години след прекъснатото му следване завършва Държавния библиотекарски институт и работи десетилетия като училищен библиотекар.
Умира през 2010 г. в Пловдив.Бай Йордан Русков си отиде самотен, plovdivmedia.com, 10 август 2010.
Отличия Носител на наградата „Пловдив“ за 1991 г. През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“.Указ № 143 от 23 май 2001 г. Във връзка с 50-годишнината от бунта в Унгария е награден с най-високото унгарско отличие „Рицарски орден за храброст“ от Ласло Шойом.Българин е отличен от унгарския президент с рицарски кръст, News.bg, 24 октомври 2006. Почетен гражданин на Пловдив (2001).
Посмъртно признание През май 2017 г. е открит барелеф в Пловдив.Радко Паунов, Трима кметове на Пловдив откриха барелеф на поет дисидент, 24chasa.bg, 22 май 2017.
Библиография „Звярът в бабиния двор“ (за деца, весели случки, 1946, 2 издание - 1947) „Букви и книги“ (стихове за деца, 1948) „Баба Костенурка и нейната хурка“ (приказки за деца, 1954) „За работните е хляба“ (поема за деца, 1954) „Пъстро венче“ (стихотворения, гатанки, игрушки-римушки за деца, 1956) „Нов приятел“ (поема за деца, 1959) „Небивалици“ (весели стихове) (за деца, 1972) „Без ореол“ (сатира, 1991) „Съдбовни прозрения“ (лирика, 1992) „Гущер на курорт“ (приказки в стихове за деца, 1995) „Влюбени слънца“ (лирика, 1996) „Ден с очи засмени“ (стихотворения и небивалици за деца, 1999) „Цветя на злото. Из хербариума на ДС“ (документална, 2000) „Демокрация по шорти“ (2000) „Нектар от доброта“ (лирика, 2001) „Усмихната сълза. Поемки за деца“ (2002)
Бележки
Външни препратки От и за Йордан Русков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Йордан Русков в Decommunization.org Йордан Русков в Литературен свят
Категория:Български поети Категория:Български детски писатели Категория:Български сатирици Категория:Български дисиденти Категория:Затворници Категория:Български библиотекари Категория:Възпитаници на УниБИТ Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Почетни граждани на Пловдив Категория:Родени в Плевен Категория:Починали в Пловдив