Пиèро ди Кòзимо де Мèдичи, наречен Подагрения (; * 14 юни 1416, Флоренция, Флорентинска република; † 2 декември 1469, пак там), е господар де факто на Флоренция от 1464 до 1469 г.
Той е баща на Лоренцо Великолепни и на Джулиано де Медичи. Въпреки че е болнав – страда от подагра (оттук и прякорът му), през петте си години управление се проявява като енергичен и решителен в потушаването на заговора, замислен от Лука Пити, и така укрепва властта на Медичите над града.
Произход Той е най-големият син на Козимо де Медичи Стари, нар. Баща на родината (* 1389 † 1464), политик и банкер, първият господар де факто на Флоренция и първият значим държавник от Дом Медичи, и на съпругата му Контесина де Барди (* 1390 † 1473). Негови дядо и баба по бащина линия са Джовани ди Бичи де Медичи, който успява да натрупа голямо богатство с основаната от него Банка на Медичите, и Пикарда Буери, а по майчина –Алесандро ди Соцо де Барди, граф на Вернио, и Емилия (или Камила) от графовете на Елчи. Има един брат: Джовани (* 1421, † 1463), банкер и меценат, съпруг на Джиневра дели Алесандри
Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща му: Карло, видно религиозно лице
Биография Ранно образование и младежки години (1416 – 1433) Пиеро е роден в двореца на Медичите на ул. „Ларга“ – днешният Палацо Медичи Рикарди. Това е мястото, където баща му Козимо Стари, след смъртта на дядо му Джовани ди Бичи де Медичи, ръководи политическите дела на Флоренция „тайно“За политическото израстване на Козимо вж. . Относно метода на управление на Медичите между 1434 и 1494 г. е интересно изследването на , което осветлява в чуждестранната сфера терминът „криптосиньория". В италианската историография са интересни изследванията на , и , които подчертават подчинението от страна на някои господари на общинските форми, запазвайки техните демократични изяви.. Благодарение на приятелството на Козимо с някои от основните представители на Флорентинския хуманизъм като Николо Николи, Карло Марсупини и Антонио Пачини младият Пиеро и неговият брат Джовани получават отлично философско-литературно образование..: „Неговото образование, както е възможно да си представим за син на Козимо, е било акурантно и пълно и той е отговарял напълно на него..“ В допълнение към тези интелектуалци Пиеро поддържа приятелски отношения с Франческо Филелфо и Леон Батиста Алберти, с когото през 1441 г. промоцира поетическия конкурс на простонароден език Certamen, посветен на приятелството.По въпроса вж.
Политически стаж в сянката на баща му (1434 – 1464) Изгнание (1433 – 1434) Когато баща му Козимо Стари е заточен (1433 – 1434), Пиеро го следва във Венеция, след което пътува до някои дворове в Северна Италия, като Ферара, където е гост на Есте. По този повод той успява да възприеме изисканата култура на двора и, възползвайки се от просветените учения, става отличен познавач на класическите езици благодарение и на присъствието на Гуарино да Верона, призован в двора на Николо III д’Есте като учител на сина му Леонело д’Есте..Scheda su Pietro il Gottoso in Palazzo Medici Връщайки се във Флоренция след баща си (1434 г.), Пиеро, като най-голям син, е предопределен да събере политическото наследство, което баща му усилено изгражда; брат му Джовани, от друга страна, е предопределен да управлява Банката на Медичите.
Дипломатическа и политическа кариера (1434 – 1464)
От този момент Пиеро постепенно преследва политическата кариера, улеснена от проницателността на баща му, но остава в лоното на cursus honorum на Флорентинската република: през 1444 г. се жени за интелигентната и културна Лукреция Торнабуони., свързвайки се с една от най-добрите древни и благороднически флорентински фамилии и с този пакт за приятелствоКакто майсторски е подчертано в IV книга на „De Familia“ от Леон Батиста Алберти, понятието „приятелство“ е много по-разширено като понятие в Комуна Флоренция, отколкото го виждае днес. Всъщност приятелството тогава не се състои само в човешките взаимоотношения между хората, но и в баланса на съюзите, които флорентинските магнати сключват помежду си, за да запазят общите интереси. укрепва стабилността на властта на Медичите. През 1447 г. оглавява флорентинската делегация, за да поздрави новия папа Николай V. През 1448 г. е приор за периода ноември-декември.
През 50-те години на XV век Медичите все още са ангажирани с различни дипломатически и институционални задачи.: присъствието в Рим за Универсалния юбилей на Католическата църква, посещението през пролетта на същата година при новия херцог на Милано Франческо I Сфорца - дългогодишен съюзник на сем. Медичи, и развитието на гъстата мрежа от съюзи по повод Мира в Лоди (1454).. Той е и последният от фамилията Медичи, заемал длъжността гонфалониер – временен ръководител на правителството на Флорентинската република, през 1461 г. – позиция, която по време на фактическото господство на баща му Козимо Стари е поверявана само на най-доверените му лица. e
Политическо наследство
Въпреки дипломатическите му ангажименти и заслуги фигурата на Пиеро продължава да бъде второстепенна заради сериозните му здравословни проблеми: от ранна детска възраст, той страда от подаграта, която е лошият късмет на сем. Медичи.. Изправен пред здравословните проблеми на най-големия си син, Козимо Стари мисли да остави основните политически отговорности на второродния си син, които иначе биха били поверени на Пиеро, така че съществуването на Пиеро остава на заден план.. Значителна промяна обаче настъпва в навечерието на смъртта на баща му: на 1 ноември 1463 г. брат му Джовани умира поради пороците, които е преследвал през целия си живот.. Смъртта му оставя Козимо, който вече е болен и немощен от старост, изключително потиснат. и тъй като трябва да регулира начина на наследяването, той е принуден да остави финансовите задължения на Банката на Медичите, както и политическите такива на немощния Пиеро, при условие че той трябва да образова и да се отнася зряло към двамата си подрастващи синове Джулиано и Лоренцо. e .
Управление (1464 – 1469) Предпоставки за заговор (1464-1466)
Баща му Козимо Стари умира на 1 август 1464 г.. Когато идва на власт, Пиеро вече е на 50 години, но дори и да няма енергията на баща си, политическите му способности са достатъчни: като ръководител на Банката на Медичите той поддържа управлението ѝ да работи гладко в търговските и финансови дейности. Сред почестите, получени от Пиеро, е тази на краля на Франция Луи XI, който, възхитен от прозорливостта на Медичите., му позволява да покрие топка от своя герб с трите златни лилии на синьо поле, принадлежащи на Анжуйския герб.; Въпреки цялостната положителна преценка за работата му, управлението на Пиеро е белязано от някои грешки в оценката в икономическата и политическата област и от промяната в международната ситуация, която отслабва властта му и подготвя почвата за заговора, дело на Лука Пити:
Въпросът за заемите. Когато Пиеро незабавно решава да поиска обратно многото дългосрочни заеми, отпуснати от баща му, често на поддръжници на партията на Медичите, това води до вълна от недоволство от големия брой търговци, които банкрутират, което ги кара да преминат към противоположната на Медичите фракция... Институционални контрасти. Пиеро пристъпва към опасна централизация на властта за разлика от предпазливото политическо господство на баща си. Всъщност Пиеро и Синьорията се сблъскват относно избираемостта на членовете на Синьорията: той желае те да бъдат избирани чрез гласуване, докато членовете на институционалните органи, включително промедическия Съвет на стоте, искат да се върне жребият както преди 1434 г.. Това би отслабило значително влиянието на Медичите, тъй като те не биха могли да поставят своите съюзници на ключови позиции във властта. Въпреки че Пиеро успява да поддържа реда, установен от баща му, неговото очевидно налагане в делата на Синьорията отслабва престижа на Медичите.... Смъртта на Франческо I Сфорца. Въз основа на споразуменията между херцога на Милано и Козимо, Сфорца би презоставил военна подкрепа на семейство Медичи при възможни вътрешни конспирации., докато вторият ще предостави на основателя на династията Сфорца парите, необходими за поддържане на властта. Когато Франческо Сфорца умира през 1466 г. и 20-годишният Галеацо Мария Сфорца идва на власт, враговете на Медичите започват да работят, за да изместят болния Пиеро от властта..
Заговор на Лука Пити (1466 г.)
Така е възможно да се стигне до държавния преврат, организиран от изразителя на фракцията срещу Медичите, известна като "del poggio". Става въпрос за много богатия търговец Лука Пити, около когото се са събрани някои важни флорентинци, като като Диотисалви Нерони, Анджело Ачайоли, Николò Содерини и Пиерфранческо Стари, братовчед на Пиеро. Групата заговорници, която може да пристъпи към преврата едва след като уреди вътрешните конфликти, възникнали около метода на изпълнение на самата конспирация., има за съюзник херцога на Ферара Борсо д’Есте, който поверява на своя полубрат Ерколе I д’Есте шепа войници, готови да подадат ръка на заговорниците. e
Заговорниците виждат Пиеро като тиранин и планът им е да му устроят засада на пътя, по който отива до Вилата на Медичите в Кареджи., и след това да тръгнат към града с армията на Есте. При осъществяване на плана Пити би станал новият лидер на града, само за да бъде незабавно свален поради слабостта на характера си, както свидетелства историкът и политикът Франческо Гуичардини:
Всичко е уредено за 26 август 1466 г., но Пиеро получава сведения за заговора от Джовани II Бентивольо, господар на Болоня.. За да хване заговорниците, той разчита на сръчността на сина си Лоренцо, който по това време е само на 16 години: след като напускат Флоренция заедно, Пиеро се отклонява към Вилата в Кареджи по второстепенен път, докато Лоренцо, който продължава сам, успява да убеди нападателите, че баща му се е забавил и го следва по същия път, поради което им остава само да го изчакат.Валтер Ингеборг, авторитетният биограф на Лоренцо Великолепни, подчертава как засадата и бързата реакция на Лоренцо пред вражеските войски са събития, измислени от Пиеро, за да укрепи още повече позицията си и тази на 17-годишния му син, от една страна, и от друга оправдават изпращането на милиции, лоялни на Медичите, във Флоренция. Въпреки това биографът приписва близостта на Лоренцо с болния му баща и някои от посолствата му на политически съюзници. Вж. и . Когато заговорниците разбират номера, Пиеро вече е във Флоренция, където на Медичите, вече подсилени от присъствието на 2000 въоръжени миланци, изпратени от Галеацо Мария Сфорца., е препотвърдена за още десет години властта от страна на народа..
Следователно заговорът е пълен провал и Пиеро излиза с по-голяма власт. След победата поведението му е с образцова умереност: по изричната му воля нито една от смъртните присъди на отговорните лица, наредени от Републиката, не е изпълнена, което принуждава Диотисалви Нероне, Ачайоли и останалите да поемат по пътя на изгнанието., докато на Лука Пити, който набързо се помирява с Пиеро., е позволено да остане в града. Всъщност Пиеро не иска успехът му да бъде опетнен с кръв. Гуачардини изрично споменава милосърдието му.Guicciardini, с. 100 Милосърдието, особено към Пити, обаче е само привидно: богатият банкер всъщност е ударен на строго финансово ниво, като частен гражданин. За много кратко време финансовото състояние на Пити е обект на спекулативни атаки от страна на Банката на Медичите, което го води до нищета.. Дискредитиран и напълно изолиран,. Пити умира в бедност през 1472 г.Luca Pitti in "Enciclopedia Treccani"
Война срещу Венеция (1467 – 1468)
Содерини и Диотисалви Нерони, по-специално, отиват във Венеция, вражески град на Медичите, защото Козимо Стари през 1450 г. помага на Франческо I Сфорца да завладее Милано. Венецианският сенат, бивш съюзник на Флоренция по време на олигархичната република, става неин естествен враг, защото, както пише Гуичардини: