Лъчезар Станчев

Лъчезар Дончев Станчев е български писател, поет, автор на литература за деца, преводач. Валери Петров го нарича „поета на усмивката“.Валери Петров, Спомен за Лъчезар Станчев, слово при откриване на изложбата „Поета на усмивката“ в НБКМ, (2004)

Биография Роден е във „Вила Незабравка“ в курорта Вършец на 12 септември (нов стил: 25 септември) 1908 г. Този роден дом е осемстаен семеен хотел, построен (със заем от Ипотекарната банка) от неговите родители – учителите общественици Донка Станчева и Дончо Станчев-Лъчезаров. По-голям брат на Лъчезар Станчев е Емил Коралов.

Завършва романска (френска) филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1937 – 1939 г. с конкурс специализира във Факултета по литература в Парижкия университет – Сорбоната, с декан философа Анри Делакроа (1928 – 1937). Сътрудничи като асистент на проф. Л. Болийо в „Училище за живи източни езици“ и е кореспондент за култура на в. „Заря“ с редактор Кр. Станчев. Елин Пелин кумува на сватбата му в църквата „Света София“ през 1941 г. с филоложката Елена Бояджиева – дъщеря на Владимир Бояджиев от Охрид.In Memoriam – Елена Станчева. booksbg.orgfree.com

Лъчезар Станчев печата за първи път през 1925 г. – във вестник „Нови дни“, под псевдонима Лъчезар Жаднев. Първото стихотворение за деца обнародва в сп. „Детска радост“ през 1927 г., а първата приказка за деца – в сп. „Светулка“ през 1928 г. Сътрудничи на в. „Наковалня“, „Ведрина“, „Литературен глас“, „Лик“, „Кормило“, „Вестник на жената“, „Вик“, „Свят“, „Звезда“, „Нов път“ и на много детски периодични издания. През 1933 – 1935 г. е член на Съюза на трудовоборческите писатели. Специализира френски език и литература в Париж (1937 – 1939), където е лектор по български език в училището за живи източни езици при проф. Л. Болийо. Лектор по френски език в Държавната политехника (1942 – 1948).

Съредактор и съиздател е с брат си Емил Коралов на седмичен вестник за юноши и библиотека „Весела дружина“ (1933 – 1948). Издател и редактор е на библиотеката „Герои“ (1940 – 1943) с илюстратор Вадим Лазаркевич, вестника за деца „Весело лято“ (1938 – 1941) и библиотеката „Незабравки“ (1946 – 1947, заедно с Ел. Бояджиева).

Благодарение на контактите си с френските сюрреалисти от 30-те години на XX век, Лъчезар Станчев посреща през 1950 г. в София френския поет Пол Елюар и съдейства за неговия превод адаптация на френски език на поезията на Христо Ботев.

Лъчезар Станчев е основател и главен редактор на списанията „Славейче“ (1957 – 1967), „Чавдарче“ (1946 – 1948) и „Дружинка“ (1948 – 1949). Пише за деца и младежи весели стихове, гатанки, въртележки, верижки, приказки, броилки, романи („Борба под земята“). Пиесата му „Вълшебното перо“ се играе в Народния театър за младежта през 1966 г. (в гл. роли: Гинка Станчева и Димитър Буйнозов).

Членува в българския ПЕН клуб.

Творчество

Награда от СБП получава за дебют (на 22 години, 1930 г.) за стихосбирката „Безшумни дни“ – рецензирана от Петър Динеков с начало лиричната „Капка" посветена на Атанас Далчев.

Висока оценка на поезията на Лъчезар Станчев от 30-те години на XX век дават негови колеги писатели: през 1937 г. е приет с тайно гласуване за член на Съюза на българските писатели с председател Добри Немиров, като получава най-много гласове измежду всичките 48 кандидати (от Ран Босилек, Д.Б. Митов, Георги Цанев, Славчо Красински, Димитър Талев, Змей Горянин ... до Христо Радевски, Чудомир и Георги Караславов).Ракова, Здр., Добри Немиров – забравеният председател на СБП, е-изд. LiterNet, №6, (2003), по данни от ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1–10Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 22 юли 2026 г. Не се обвързва с литературен кръг и отказва на Владимир Василев да сътрудничи на сп. „Златорог“. Цикълът стихове „Париж под слънце“ е награден на анонимен конкурс „Проф. Ив. Шишманов“ през 1938 г.

По думите на Надежда Стоянова, той с „кристална чистота на стиха“ извисява любов и усмивка над градския „дзифт“ и възвестява „пролет на булеварда“, за да отхвърли първи в своя век господстващата представа за покварата на града.Стоянова, Надежда, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Тишина в миниятюр (за стихотворението „Капка“ от стихосбирката „Безшумни дни“ на Лъчезар Станчев от 1930 г.), СП. „Филологически форум“, брой 5, 2017Динеков, П., Безшумни дни, стихотворения от Лъчезар Станчев, в. „Литературен глас“, бр. 90, 1930

„Наизуст знаехме неговите неща и всички се влияехме“ си спомнят от „звездната плеяда“ поети от 40-те години на XX век (Вутимски, Геров, Валери Петров). Текстът на песента „Усмивката“ с музика от Митко Щерев става хит на група „Трамвай №5“.

За книгата „Земя под слънце“ – коментирана от Йордан Бадев във в. „Зора“,Бадев, Й., Щастливците от 1939 г., в. „Зора“, 3.1.1940), бр. 6168 Лъчезар Станчев получава голямата годишна награда за поезия през 1939 г.

През 1941 г. заедно с Р. Мутавчиев съставя антология от български поети – „Македония в песни“, със стихове от Иван Вазов до неизвестния по онова време поет Никола Йонков (Вапцаров). Антологията е публикувана в тираж 4000 бр. от издателство „Чипев“ с предговор от проф. Александър Балабанов.

Поддържа близки отношения и води кореспонденция с Елин Пелин, Елисавета Багряна, Ран Босилек, Ненко Балкански, А. Е. Баконски, Илия Бешков, Александър Вутимски, Марин Големинов, Атанас Далчев, Петър Динеков, Васка Емануилова, Морис Карем, Емил Коралов, Славчо Красински, Леда Милева, Александър Муратов, Милко Ралчев, Асен Разцветников, Петър Стъпов, Тодор Харманджиев, и съседите: проф. Александър Балабанов, проф. Георги Веселинов, Александър Геров, Борис Делчев, Тодор Динов, Радой Ралин, Емилиян Станев и Николай Хайтов.

Превежда „Стихии" от Емил Верхарен, „Песен за Роланд“, „Училище за жени“ от Молиер, „Джинове“ от Виктор Юго, както и редица произведения от Боало, Пол Елюар, Луи Арагон, Морис Карем, Ален Боске, Никита Станеску, Ана Бландиана.

Лъчезар Станчев помага за първите поетични творби на Александър Вутимски, Александър Геров, Евтим Евтимов. Негови творби са илюстрирани от художници като Невена Тузсузова, Вера Лукова, Преслав Кършовски, Вадим Лазаркевич, Марио Жеков, Илия Петров, Борис Ангелушев, Дечко Узунов, Стоян Венев и Борис Димовски. По негови стихове пишат песни Панайот Пипков, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел, Митко Щерев и др.

Памет На Лъчезар Станчев е наречена улица в София ().

Библиография

Произведения за възрастни

Произведения за деца

Песни хитове Текстът на песента „Усмивката“ („Усмивката, тя води двама млади към върхове и звездопади“) с музика от Митко Щерев става популярен с изпълнението на групата „Трамвай 5“. „Усмивката“ е в диска „Дългото пътуване“ (2007 г.).

Текстът на песента „Усмивката“ с музика в стил реге от Митко Щерев е публикуван в диска „Усмивката“ с изпълнения на групата „Диана експрес“ (2018).

Преводи Молиер, Училище за жени. Комедия в стихове. София: Хемус, 1940. (Преводът е игран на сцените на Народния театър в София, Пловдив и Русе) Расин, Жан. Митридат – 1673 г. Трагедия., сп. Септември, 1958, кн. 8, с. 87 – 133 Верхарен, Е. Стихии. Избрани стихотворения и поеми. София: Народна култура, 1965 Карем, М. Кафез за щурци, София, 1977 Боске, А., Завещания, София: Народна култура, 1984 Песен за Роланд. Поема, 4000 стиха. Превод в стихове от старофренски по Оксфордския ръкопис Лъчезар Станчев, София: Народна култура, 1985 Верхарен, Е. Възхвала на вятъра. Превод от Гео Милев, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, София: Народна култура, 1986

За него Българската критика за акритическата проблематика (Лъчезар Станчев: „Песен за Роланд и нейното време“, Предговор към „Песен на Роланд“, С., 1985 г.). Съставители: Кирил Топалов, Боян Биолчев, Валери Стефанов. Сборник. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2004 Лъчезар Станчев от 30-те до игото на Париж и „Усмивката“. Литературнокритически и юбилеен сборник. София, Институт за литература – БАН ИЦ „Боян Пенев“, 2011

Източници Бадев, Й., Щастливците от 1939 г., в. „Зора“, 3.1.1940, бр. 6168 Динеков, П., Българска лирика – антология, 1941 Речник по нова българска литература (1994) Игов, Св., Българската литература ХХ век, 2000 Париж под слънце и благи думи от съвременници, 1998 БНТ, Национален календар – Лъчезар Станчев – филм, 2003, YouTube Ракова, Здр., Добри Немиров – забравеният председател на СБП, е-изд. LiterNet, № 6, 2003, по данни от ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1–10. Петров, Валери, Спомен за Лъчезар Станчев, слово при откриване на изложбата „Поета на усмивката“ в НБКМ, 2004 Нар. съд – София, 25.12.1944, Писмено свидетелство на Лъчезар Станчев за дейността на подсъдимия Петър Николов Думанов – бивш нар. представител. 1944 Радой Ралин, За истинската поезия на 1930-те години. Столична библиотека. 1997, YouTube В. Словото днес, поезия: Лъчезар Станчев, „Капка“ / брой 11, 2 юни 2013 Станчев, Вл. Л., Митът „Стих на Ботев в Сорбоната в Париж“ с Елюар и Пикасо до Лъчезар Станчев от 1930-те години. 2014 Станчев, Вл. Л., „Литературният частник“ Лъчезар Станчев основава корпорацията „Славейче“, сп. „Библиотека“, 3 – 4, 2014 Станчев, Вл. Л., Български стих запазва Волтер за Париж с Екатерина Велика и уличава Хитлер. 2015 Сп. Литературен свят, поезия: Лъчезар Станчев, „При рибарите“ / брой 91, януари 2017 Стоянова, Надежда, СУ „Св. Климент Охридски“, „Тишина в миниатюр“ (за стихотворението „Капка“ от стихосбирката „Безшумни дни“ на Лъчезар Станчев от 1930 г.), сп. „Филологически форум“, брой 5, 2017 Стоянова, Надежда, СУ „Св. Климент Охридски“, „Капка, листо и камък" (за стихосбирката „Капка"), в. „Литературен вестник“, брой 40, 2018

Външни препратки

Бележки

Категория:Български детски писатели Категория:Български поети Категория:Български писатели Категория:Български книгоиздатели Категория:Български издатели на вестници Категория:Български преводачи на френскоезична литература Категория:Възпитаници на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“ Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Родени във Вършец Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища