Паул Йозеф Гьобелс () е германски политик, министър на пропагандата и просвещението на Нацистка Германия (1933 – 1945 г.) и за 2 дни до смъртта си райхсканцлер (1945 г.).
Той е един от близките сътрудници на Адолф Хитлер и най-отдадените последователи и е известен със своите умения в публичното говорене и с дълбокия си антисемитизъм, който е очевиден в публично изразените му възгледи. Той препоръчва постепенно по-строга дискриминация, включително унищожаването на евреите в Холокоста.
Гьобелс се присъединява към Националсоциалистическата партия през 1924 година. През 1926 г. е назначен за гаулайтер в Берлин, където започва да се интересува от използването на пропаганда за популяризиране на партията и нейната програма. След издигането на власт на националсоциалистите през 1933 година, Министерството на пропагандата на Гьобелс бързо печели и упражнява контрол над надзора над медиите, изкуствата и информацията в Германия. Той е особено умел да използва сравнително новите медии на радиото и филмите за пропагандни цели. Темите за партийната пропаганда включват антисемитизъм и (след началото на Втората световна война) опити за оформяне на морал.
През 1943 г. Гьобелс започва да оказва натиск върху Хитлер да въведе мерки, които биха довели до пълна война, включително затваряне на бизнеси, които не са от съществено значение за военните усилия, взимането на жени в работната сила и привличане на мъже в освободени преди това професии във Вермахта.
През 1944 г. отговаря за тоталната военна мобилизация. В своето политическо завещание Хитлер назначава Гьобелс за свой приемник на поста канцлер, но още на другия ден след самоубийството на фюрера (30 април 1945 г.) и след влизането на съветските войски в Берлин на 1 май 1945 г., Гьобелс и жена му Магда се самоубиват, след като отравят и своите шест малолетни деца.
На Нюрнбергските процеси е осъден задочно като главен военнопрестъпник.
Ранен живот Паул Йозеф Гьобелс е роден на 29 октомври 1897 г. в промишления град Райт, част от съвременния град Мьонхенгладбах близо до Дюселдорф. И двамата му родители са римокатолици със скромни семейни потекла. Баща му Фриц е чиновник във фабрика, а майка му Катарина (родена Оденхаузен) е етническа нидерландка. Гьобелс има двама братя и три сестри: Конрад (1893 – 1947), Ханс (1895 – 1949), Мария (1896 – 1896), Елизабет (1901 – 1915) и Мария (1910 – 1949). През 1932 г. Гьобелс публикува памфлет със семейното си дърво, за да опровергае слухове, че баба му е от еврейско потекло.
В детството си Гьобелс боледува често, като претъпява дълъг период на възпаление на белите дробове. Има деформиран десен крак поради вродено заболяване. Той е по-дебел и по-къс от левия му крак. Подлага се на неуспешна операция да го оправи малко преди да започне училище. Гьобелс носи метална скоба и специална обувка, заради скъсения си крак и ходи с накуцване. През Първата световна война е обявен за негоден за военна служба поради тази си деформация.
Гьобелс учи в християнска гимназия, където взема матура през 1917 г. Той е най-добрият ученик в класа си и му е отдадена традиционната чест да говори на церемонията за награждаване. Родителите му първоначално се надяват, че той ще стане католически свещеник и Гьобелс наистина взема това предвид. Изучава литература и история в университетите в Бон, Вюрцбург, Фрайбург и Мюнхен. По това време Гьобелс започва да се дистанцира от Църквата.
Във Фрайбург се среща и влюбва в Анка Сталхерм, която е три години по-голяма от него. Тя заминава за Вюрцбург, за да продължи с обучението си, а Гьобелс я последва. През 1921 г. пише полубиографичен роман, озаглавен „Михаел“ – труд от три части, от които само първа и трета част са оцелели. Антисемитското съдържание вероятно е добавено от Гьобелс малко преди книгата да бъде публикувана през 1929 г. от издателската къща на Националсоциалистическата партия. Към 1920 г. връзката му с Анка вече не съществува. Раздялата изпълва Гьобелс с мисли за самоубийство.
В Хайделбергския университет Гьобелс пише дипломната си работа относно Вилхелм фон Шюц – слабо известен романтичен писател от XIX век. Той се надява да напише труда си под надзора на Фридрих Гундолф, който по това време е известен литературен историк. На Гьобелс не му пречи факта, че Гундолф е евреин. Гундолф вече не преподава, така че насочва Гьобелс към професор Макс Фрайхер фон Валдберг, който също е евреин. След като предава дипломната си работа и я защитава, Гьобелс получава докторската си степен през 1921 г. Към 1940 г. той вече е написал 14 книги.
След това Гьобелс се връща у дома и работи като частен учител. Също така намира работа като журналист и пише за местния вестник. Писанията му по това време отразяват нарастващия му антисемитизъм и неодобрение към съвременната култура. През лятото на 1922 г. започва връзка с Елсе Янке, която е учителка. След като тя му признава, че е наполовина еврейка, Гьобелс отбелязва, че „очарованието е развалено“. Въпреки това той продължава да се вижда с нея с прекъсвания до 1927 г.
В продължение на няколко години той се опитва да стане известен автор. Дневникът, който започва през 1923 г. и продължава до края на живота си, му служи като място, където може да удовлетворява жаждата си за писане. Липсата на доходи от литературните му работи го принуждава да започне работа като банков чиновник в Кьолн – работа, която той мрази. През август 1923 г. напуска банката и се връща в родния си град. През този период чете и е повлиян от творбите на Освалд Шпенглер, Фьодор Достоевски и Хюстън Стюарт Чембърлейн, чиято книга „Основите на XIX век“ е една от стандартните творби на радикалната десница в Германия. Започва да изучава „обществения въпрос“ и да чете трудовете на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Роза Люксембург, Август Бебел и Густав Носке. Дневникът на Гьобелс от края на 1923 г. до началото на 1924 г. отразява писанията на човек, който е изолиран, зает с размисли върху религиозно-философски проблеми и без чувство за посока. Дневникът му след декември 1923 г. показва как Гьобелс се насочва към популисткото националистическо движение.
Националсоциалистическа дейност
Гьобелс за първи път се интересува от Адолф Хитлер и националсоциализма през 1924 г. През февруари 1924 г. процесът срещу Хитлер започва след неуспешния опит за завземане на властта в Бирения пуч на 8 срещу 9 ноември 1923 г. Процесът привлича широко внимание и дава на Хитлер платформа за пропаганда. Хитлер е осъден на пет години затвор, но е освободен на 20 декември 1924 г., след като излежава малко повече от година. Гьобелс е привлечен от НСДАП, най-вече поради харизмата на Хитлер към вярванията му. Той се присъединява към НСДАП по това време, става член номер 8762. В края на 1924 г. Гьобелс предлага услугите си на Карл Кауфман, който е гаулайтер (районен лидер на НСДАП) за района Рин-Рур. Кауфман го свързва с Грегор Щрасер – водещ нацистки организатор в Северна Германия, който го наема да работи в седмичния им вестник и за секретарска работа за регионалните партийни офиси. Той също така е назначен на работа като говорител на партията и представител на Рейнланд-Вестфалия. Членовете на северния клон на Щрасер, включително Гьобелс, имат по-социалистически възгледи от конкурентната група на Хитлер в Мюнхен. Щрасер не е съгласен с Хитлер в много части на партийната платформа и през ноември 1926 г. започва работа по нейната ревизия.
Хитлер разглежда действията на Щрасер като заплаха за неговата власт и призовава 60 гаулайтери и партийни лидери, включително Гьобелс, на специална конференция в Бамберг, където той прави двучасово изказване, в което се отхвърля новата политическа програма на Щрасер. Хитлер се противопоставя на социалистическите настроения на северното крило, заявявайки, че това ще означава „политическа болшевизация на Германия“. Бъдещето ще бъде осигурено чрез придобиване на земя, а не чрез отчуждаване на имотите на бившата аристокрация, както и чрез колонизиране на териториите на изток. Гьобелс е ужасен от характеристиката на Хитлер за социализма като „еврейско творение“ и от твърдението му, че националсоциалистическото правителство няма да отчуждава частната собственост. Той пише в дневника си: „Вече не вярвам напълно на Хитлер. Той е ужасно нещо: вътрешната ми подкрепа е отнета.“
След като прочита книгата на Хитлер – „Mein Kampf“, Гьобелс се съгласява с твърдението на Хитлер за „еврейска доктрина на марксизма“. През февруари 1926 г. Гьобелс изнася реч, озаглавена „Ленин или Хитлер“?, в която той твърди, че комунизмът или марксизмът не могат да спасят германския народ, но той вярва, че това ще доведе до възникването в Русия на „социалистическа националистическа държава“. През 1926 г. Гьобелс публикува брошура, озаглавена „Nazi-Sozi“, която се опитва да обясни как националсоциализмът се различава от марксизма.
С надеждата да спечели опозицията, Хитлер организира срещи в Мюнхен с тримата лидери на Рур, включително Гьобелс. Гьобелс е впечатлен, когато Хитлер изпраща собствена кола, за да ги посрещне на гарата. Тази вечер Хитлер и Гьобелс изнасят речи в бирария. На следващия ден Хитлер подава ръка за помирение с тримата мъже, насърчавайки ги да сложат различията си зад тях. Гьобелс напълно предлага на Хитлер пълната си лоялност. Той пише в дневника си: „Обичам го... Той е мислил през всичко.“ „Такъв бляскав ум може да бъде мой водач, а аз се покланям на по-големия политически гений.“ По-късно той пише: „Адолф Хитлер, обичам те, защото и двамата сме едновременно велики и прости.“ В резултат на срещите в Бамберг и Мюнхен, новият проект на партийната програма на Щрасер е изхвърлен. Оригиналната националсоциалистическа програма от 1920 г. е запазена непроменена и позицията на Хитлер като лидер на партията е значително подсигурена.
Пропагандист в Берлин По покана на Хитлер, Гьобелс говори на партийни срещи в Мюнхен и на годишния партиен конгрес, проведен във Ваймар през 1926 г. За събитието през следващата година, Гьобелс участва в планирането за първи път. Той и Хитлер подготвят конгреса да бъде заснет. Получаването на похвала за това, че се справя добре с тези събития, кара Гьобелс да оформи политическите си идеи, за да съответства на Хитлер, и да го възхищава и идолизира още повече.
На Гьобелс първи е предложена позицията на гаулайтер за Берлин през август 1926 г. Той пътува до Берлин в средата на септември и до средата на октомври приема позицията. По този начин планът на Хитлер за разделяне и разтурване на северозападната група гаулайтери, където е Гьобелс под влияние на Щрасер, е успешен. Хитлер дава на Гьобелс голяма власт над района, позволявайки му да определи курса за организация и лидерство на Гау. Гьобелс получава контрол над местните Щурмабтайлунг (СА) и Шуцщафел (СС) и отговаря само пред Хитлер. Партийното членство наброява около 1000, когато пристига Гьобелс, и той го съкращава до сърцевината на 600 от най-активните и обещаващи членове. За да събере пари, той налага членски хонорари и започва да събира такси за вход на партийни срещи. Съзнавайки стойността на публичността (както положителна, така и отрицателна), той умишлено провокира бирените боеве и уличните караници, включително насилствените атаки срещу Комунистическата партия на Германия. Гьобелс адаптира последните събития в областта на търговската реклама в политическата сфера, включително използването на привлекателни лозунги и подсъзнателни знаци. Неговите нови идеи за дизайн на плакати включват използването на големи, червени мастила и криптирани заглавия, които насърчават читателя да преглежда финия шрифт, за да определи значението.