Организацията на американските държави (OAS на английски; OEA на останалите три официални езика) е международна организация със седалище във Вашингтон, САЩ. Тя обединява всички 35 независими страни от Северна и Южна Америка За своето функциониране организацията използва четири официални езика – английски, френски, португалски и испански.
История Идеята за по-близко обединение в полукълбото на Америка за първи път е поставена на преден план от Симон Боливар. През 1826 г. на Конгреса в Панама (събрание, организирано от Боливар, за да обедини новите републики в Латинска Америка в разработването на единна политика по отношение на Испания) той предлага създаването на лига на Американските републики, с обща войска, наднационално парламентарно събрание и пакт за взаимна защита. На тази среща присъстват представители на Велика Колумбия, Перу, Мексико и Обединените провинции на Централна Америка, но само Велика Колумбия в крайна сметка ратифицира гръмко-озаглавения „Договор за Съюз, Лига и Вечна конфедерация“. Скоро мечтата на Боливар потъва с избухването на гражданската война във Велика Колумбия, разединението на Централна Америка. В младите, независими републики в Америка националните проблеми и перспективи изместват континенталните. Мечтата на Боливар за обединена Америка има за цел да обедини народите в Латинска Америка срещу Империал господство на външни сили.
През 1889 – 90 г., по време на Първата международна конференция на Американските държави, стремежът към регионално сътрудничество и солидарност отново излиза на преден план. Събрани на едно място във Вашингтон, 18 нации решават да основат Международен съюз на Американските републики, обслужван от постоянен секретариат, наречен Търговско бюро на Американските републики (през 1901 – 02, по време на Втората международна конференция, е преименувано на Международно търговско бюро). Тези два органа, съществуващи от 1890 г., представляват отправната точка, в която се коренят основите на днешните ОАС и Генералния секретариат на организацията.
На четвъртата Международна конференция на Американските държави (Буенос Айрес, 1910 г.) името на организацията е променено на Съюз на Американските републики”, а Бюрото се превръща в Пан-американски съюз. Сградата на Пан-американския съюз е построена през 1910 г.
Франклин Делано Рузвелт организира междуамериканска конференция в Буенос Айрес. Една от точките на тази конференция е Обществото на народите на двете Америки – идея, предложена от Колумбия, Гватемала и Доминиканската република.Special to the New York Times. „League of Nations in Americas urged by 3 Latin states“, The New York Times. 13 април 1936. p. 1. По време на следващата междуамериканска конференция за опазване на мира 21 нации дават гаранция, че ще останат неутрални в случай на конфликт между които и да било от членовете.„Americas adopt neutrality pact“, The New York Times. 20 декември 1936. Опитът от Втората световна война, убеждава правителствата от Западното полукълбо, че едностранното действие не би могло да осигури териториалната цялост на Американските нации в случай на извънконтинентална агресия. В тази връзка и за да посрещнат предизвикателствата на глобален конфликт в поствоенния свят и за да задържат конфликтите вътре в другото полукълбо, те приемата система за колективна сигурност – Междуамерикански договор за реципрочна помощ (Договорът от Рио), подписан през 1947 г. в Рио де Жанейро.
Деветата международна конференция на Американските държави е ръководена от Държавния секретар на САЩ Джордж Маршал и се провежда през март-май 1948 г. в Богота. Резултатът от тази среща е постигнатата гаранция от всички членове да се борят срещу комунизма в Америка. Това е събитието, което поставя началото на днешната Организация на американските държави (OAS). На 30 април 1948 г., 21 американски държави подписват Устава на Организацията на американските държави (в действие от декември 1951 г.). По време на срещата е приета и американската Декларация за правата и задълженията на човека – първият в света инструмент на основните права на човека. Така Богота се превръща в отправна точка в развитието на Организацията на американските държави.
Преминаването от Пан-американския съзюз към OAS става гладко и безпроблемно. Главният директор на предшестващата организация, Алберто Йерас Камарго (Alberto Lleras Camargo), става първият Генерален секретар на новата. Настоящият Генерален секретар е бившият чилийски външен министър Хосе Мигел Инсулза.
От подписването на Устава на OAS по-важните крайъгълни камъни в историята ѝ са:
1959 г.: Създаването на Междуамериканска комисия за човешките права. 1961 г.: Подписан е Уставът от Пунта дел Есте, с който се основава Алиансът на прогреса. 1962 г.: OAS временно прекратява членството на Куба. 1969 г.: Подписва се Американската конвенция за правата (влиза в сила от 1978 г.) 1970 г.: Генералната асамблея на OAS e установена като Върховен орган за взимане на решения. 1979 г.: Създава се Междуамериканския съд за правата на човека. 1991 г.: Приета е резолюция 1080, според която, в случай на държавен преврат в някоя от страните членки, в рамките на 10 дни Генералният секретар трябва да свика Постоянния съвет. 1994 г.: Провежда се първата Конференция на високо равнище на Северна и Южна Америка, на която е взето решение до 2005 г. да се установят зони на свободна търговия в двете Америки. 2001 г.: Приет е Междуамериканският демократичен устав. 2009 г.: OAS отменя отстраняването на Куба от 1962 г. 2011 г.: Със завръщането на Мануел Зелайя от изгнание, OAS вдига забраната над Хондурас.
Цели и намерения Според Член 1 от Устава, целта на нациите-членки при създаването на OAS е „да постигнат установяване на мир и справедливост, да поддържат единството, да заздравят сътрудничеството помежду си, да защитават суверенитетите си, териториалната си цялост и независимостта си.“ Член 2 очертава осем основни цели:
Да заздрави мира и сигурността на континента; Да разпространява и заздравява представителната демокрация с подобаващо уважение към принципите за ненамеса; Да предотвратява възможно пораждане на затруднения и да осигурява мирното уреждане на спорове, които биха могли да възникнат между държавите членки; Да осигурява общи действия в подкрепа на държави, подложени на агресия; Да търси решения на политически, юридически и икономически проблеми, които биха могли да се появят; Да съдейства, чрез общи действия, за икономическото, социалното и културното развитие на държавите членки; Да премахне крайната бедност, която представлява пречка пред пълното демократично развитие на всички жители на континента; Да постигне действително ограничаване на конвенционалните оръжия, което би направило възможно отделянето на голямо количество ресурси за икономическото и социалното развитие на държавите членки.
През 90-те години с края на Студената война, завръщането на демокрацията в Латинска Америка и развитието на глобализацията, OAS полага големи усилия да се впише в новата среда.
Заявените ѝ приоритети вече включват: Заздравяване на демокрацията: между 1962 г. и 2002 г. организацията изпраща мултинационални наблюдаващи мисии да следят за провеждането на честни и свободни избори в повече от 100 случая в държавите членки. Освен това OAS работи и за заздравяване на националните и местните правителства, както и на изборните агенции, да повишава демократичните практики и ценности, както и да помага на страните да откриват и обезвреждат корупцията в администрацията. Да работи за мира: Специални мисии на OAS подкрепят мирните процеси в Никарагуа, Хаити, Суринам и Гватемала. Организацията изиграва и водеща роля в обезвреждането на мини, разположени в Америка и води преговори за разрешаване на останалите континентални гранични спорове (Гватемала-Белиз и Перу-Еквадор). В ход е и работата ѝ по изграждане на общ между-американски фронт за борба с тероризма; Защита на човешките права: Агенциите на между-американската система за защита на човешките права осигуряват съдебни процедури за осъждането и произнасянето по индивидуални случаи на нарушаване на човешките права. Също така те наблюдават и изготвят доклади за състоянието на основните човешки права в държавите членки. Насърчаване на свободната търговия: OAS е една от трите институции, които са ангажирани с изготвянето на договор, целящ създаването на континентална зона от Аляска до Тиера дел Фуего за свободна търговия. Да се бори с търговията на наркотици: През 1986 г. е създадена Между-американска комисия за контрол на злоупотребата с наркотици. Нейната цел е да координира усилията и трансграничното сътрудничество в тази област. Насърчаване на устойчивото развитие: Целта на Между-американската комисия за цялостно развитие към OAS е да съдейства за икономическото развитие и да се бори с бедността. Програмите за техническо сътрудничество на OAS са насочени към области като управление на речните басейни, съхраняване на биоразнообразието, опазване на културното разнообразие, предвиждане на глобалните климатични промени, устойчив туризъм и ограничаване на природните катастрофи.
Организационна структура Основните органи на OAS са Генерален секретариат, Постоянен съвет, Между-американска комисия за цялостно развитие, както и няколко комисии като:
Комисията по правни и политически въпроси Комисията по административни и бюджетни въпроси Комисия по сигурността на западното полукълбо Комисия за между-американски срещи на високо равнище за управление и участие на гражданското общество в дейностите на OAS
Генералният секретариат на OAS се състои от шест секретариата:
Секретариат по политически въпроси Изпълнителен секретариат по цялостно развитие Административен и финансов секретариат Секретариат занимаващ се с различните аспекти на сигурностт Секретариат по правни въпроси Секретариат по външни отношения
Държави членки Организацията е създадена на 5 май 1948 година от 21 държави:
По-късно се присъединяват: (държава членка от 1967) (1967) (1969) (1975) (1977) (1979) (1979) (1981) (1981) (1982) (1984) (1990) (1991) (1991)
Канада и OAS Въпреки че през 1931 г. Канада получава известна независимост от Великобритания в своята външна политика, тя предпочита да не се присъедини към OAS при учредяването на организацията, независимо от близките си отношения с Щатите.
На 2 февруари 1972 г. Канада става постоянен наблюдател в OAS. На 13 ноември 1989 г. тя подписва Устава на Организацията на американските държави, и на 8 януари 1990 г. това решение е ратифицирано.
През 2004 – 2005 г. Канада е вторият по големина дарител в OAS с годишна вноска, представляваща 12,36% от редовния бюджет на OAS (9,2 милиона долара) и с допълнителни 9 милиона канадски долара доброволни контрибуции към специфични проекти.Canada and the Organization of American States, Foreign Affairs and International Trade Canada (DFAIT), 2005.Canada and the Organization of American States by Dr. Ludwil J. Kos-Rabcewicz-Zubkowski, Air University Review, September–October 1967. Малко след като става пълноправен член, Канада бива в основата на създаването на Съюз за поддържане на демокрацията, който предоставя подкрепа за укрепването и консолидацията на демократичните процеси сред държавите членки на OAS.Canada and the OAS: A Vigorous Partnership, Canada World View, Issue 8, Summer 2000.
Статут на Куба Според решение, прието на Осмата среща за консултации, проведена на 31 януари 1962 г. в Уругвай, настоящото управление на Куба било изключено от участие в Организацията. Решението е прието с 14 гласа „за“, един „против“ (Куба) и шест „въздържал се“ (Аржентина, Боливия, Чили, Еквадор и Мексико). Дейставщата част от решението гласи следното:
1. Принадлежността на който и да е член на Организацията на американските държави към марксизма-ленинизма е несъвместимо с между-американската система и присъединяването на такова правителство към комунистическия блок нарушава единството и сплотеността на континента.