Тази страница описва основните граматически правила в италианския език.
Съществителни имена (I nomi) Съществителните в италианския език имат род – мъжки и женски, и число – единствено и множествено. Родът и числото винаги се показва от предпоставения определителен или неопределителен член (ако е придружено от такъв), а обикновено и от крайната гласна на думата (т.е. от окончанието).
В повечето случаи: Мъжки род, ед. число завършва на -o, мн. число на -i → il ragazzo / i ragazzi (момчето / момчетата) Женски род, ед. число завършва на -a, мн. число на -e → la ragazza / le ragazze (момичето / момичетата)
но: Мъжки род, ед. число завършва и на -e, мн. число на -i → il cane / i cani (кучето / кучетата) Женски род, ед. число завършва и на -e, мн. число на -i → la parete / le pareti (стената / стените)
Неправилни съществителни (I nomi irregolari) Модел на неправилност на съществителните:
Мъжки род, ед. число завършва на -a, мн. число на -i → il problema / i problemi (проблем / проблеми). Женски род, ед. число завършва на -o, мн. число на -i → la mano / le mani (ръката / ръцете), la dinamo / le dinamo (динамо) (неизменямо в мн.ч.). Съществителните окончаващи на ударена гласна -à, -è, -ò, -ì, -ù остават неизменяеми в мн.ч. от тях: повечето от съществителните завършващи на -è и - ì са от м.р. → il caffè / i caffè (кафето / кафетата), il tè / i tè (чаят / чайовете); повечето от съществителните завършващи на -à и -ù са от ж.р. → la necessità / le necessità (необходимостта / необходимостите) la tribù / le tribù (племето / племената).
Съществителни завършващи на съгласна. Това най-често са думи с чужд произход → il film / i film (филм / филма) (неизменяемо в мн.ч.). Съществителни завършващи на -i са предимно с гръцки произход и оставят неизменяеми в мн.ч. → la ipotesi / le ipotesi (хипотезата / хипотезите).
Рода и числото на неправилните съществителни се подразбира от поставения граматичен член или от някакъв друг определител в изречението, например прилагателно: la città / le città (града / градовете) или bella città / belle città (хубав град / хубави градове).
Някои части на тялото, както и други съществителни от мъжки род ед.ч. -о, образуват мн.ч. като преминават в женски род и приемат окончанието -а: il braccio (м.р.) / le braccia (ж.р.) (ръката / ръцете) il ginocchio (м.р.) / le ginocchia (ж.р.) (коляното / колената) il sopracciglio (м.р.) / le sopracciglia (ж.р.) (веждата / веждите) l'uovo (м.р.) / le uova (ж.р.) (яйцето / яйцата) il paio (м.р.) / le paia (ж.р.) (чифта / чифтовете)
Тези съществителни са действително от среден род, а окончанията им са правилно образувани от латинските окончания за среден род във 2-ро склонение. Обичаят да ги наричаме „неправилни“ или „подвижен род“ (genere mobile) идва от факта, че съществителните от този вид са толкова малко, че се поставя под съмнение реалното съществуване на среден род.
Има и няколко отделни изключения, при които думата е съкратена, но е запазила първоначалния си род. Употребени в разгърнатата си форма обаче, образуват мн.ч. сменяйки окончанието по общата схема, например: la foto = la fotografia (снимката) la moto = la motocicletta (мотоциклетът) la radio = la radiofonia (радиото), и други.
Специфични случаи за образуване на множествено число Думите завършващи на -io (с неударено -i), образуват мн.ч. на -i (губят о-то на основата и запазват i-то на окончанието): il bacio / i baci; il viaggio / i viaggi. Думите завършващи на -co и -go: Образуват мн.ч. на -ci [чи] и -gi [джи] най-често, когато ударението на думата пада върху третата сричка броена от края към началото: medico / medici, teologo / teologi; Образуват мн.ч. на -chi [ки] и -ghi [ги] най-често, когато ударението на думата пада върху предпоследната сричка броена отзад напред: fuoco / fuochi, lago / laghi. h се вмъква преди меката гласна -i, за да се запази твърдия звук на [к] и [г].
Образуване на мн.ч. на -chi и -ghi или -ci и -gi зависи от няколко фактора, най-важният от който е позицията на ударението в думата. Има множество изключения, например: amico / amici, greco / greci, incarico / incarichi, obbligo / obblighi. Думите завършващи на -ca и -ga образуват мн.ч. на -chi и -ghi в м.р., на -che и -ghe в ж.р. h се вмъква преди меките гласни -i и -е, за да се запази твърдия звук на [к] и [г]: il duca / i duchi, il collega / i collega; l'oca / le oche, la strega / le strege. Думите завършващи на -cia и -gia (с неударено -i): Образуват мн.ч. на -cie и -gie, когато последната буква преди наставката е гласна: la camicia / le camicie, la ciliegia / le ciliegie; Образуват мн.ч. на -ce и -ge, когато последната буква преди наставката е съгласна: l'arancia / le arance, la frangia / le frange. Думите завършващи на -ie (обикновено от ж.р.) не се променят в мн.ч. и остават с окончанието -ie, с изключение на: la superficie / le superfici и la moglie / le mogli.
Членове (gli articoli) В италианския език няма среден род, има само мъжки и женски род.
Определителен член (l'articolo determinativo) Мъжки род, ед.ч.: il (lo пред нечист съгласен звук, l' пред гласна) Мъжки род, мн.ч.: i (gli пред гласна или нечист съгласен звук) Женски род, ед.ч.: la (l' пред гласна) Женски род, мн.ч.: le Нечистите съгласни звукове са z или s + съгласна (sp, st, и т.н.).
Неопределителен член (l'articolo indeterminativo) Мъжки род: un (uno пред нечист съгласен звук) Женски род: una (un' пред гласна)
Лични местоимения (i pronomi personali) Склонение 1-во лице 2-ро лице 3-то лице Ед.число Мн.число Неучт.форма Учтива форма Мъжки род Женски род Ед.число Мн.число Ед.число Мн.число Ед.число Мн.число Ед.число Мн.число Именителен падеж io noi tu voi Lei Loro lui (egli, esso) loro (essi) lei (ella, essa) loro (esse) Винителен падеж mi ci ti vi La Le lo li la le Дателен падеж mi ci ti vi Le Loro gli loro le loro Предложен падеж me noi te voi Lei Loro lui loro lei loro
Забележки: egli/ella имат тенденция към изпадане от употреба, esso/essa/essi/esse са редки форми за среден род. 2-ро лице имен. падеж има неучтива форма tu и учтива форма Lei. lei (тя) в 3-то лице ед.ч. и Lei (Вие) (2-ро лице ед.ч. учтива форма се произнасят по еднакъв начин, но се изписват различно, както е показано – с малка и съответно с голяма начална буква. Учтивите форми Lei/Loro се скланят по правилата за 3-то лице.
Учтивата форма в италианския език се предава с 3 л.ед.ч. и мн.ч на местоимението и на глагола, за разлика от българския език във 2 л. мн.ч. Формите за винителен падеж mi, ti, ci и vi стават me, te, noi и voi, когато искаме да акцентираме на местоимението и да му продадем важност в изречението. Те са ударената форма на личните местоимения и винаги се поставят след глагола (salutano me), за разлика от неударените форми, които винаги стоят пред глагола (mi salutano). Формите за винителен падеж lo и la се съкращават на l преди гласна или h. Формите за дателен падеж mi, ti, ci и vi стават me, te, ce и ve, когато стоят пред местоимение във винителен падеж. Формата за дателен падеж gli се свързва с формите за винителен падеж lo, la, li и le и образува glielo, gliela, glieli и gliele. Lui е във винителен падеж в официалния и писмен италиански, в разговорния език обаче често (но не винаги) заменя egli в ролята на подложно местоимение. Същото се наблюдава и при loro/essi.
Прилагателни имена (gli aggettivi) Прилагателните, също като съществителните, имат два рода – мъжки и женски, и две числа – единствено и множествено. Прилагателните образуват множествено число по правилата на съществителните.
Обикновено при прилагателните: Мъжки род на -o образува мн.число на –i. Мъжки род на -e образува мн.число на –i. Женски род на -a образува мн.число на –e. Женски род на -e образува мн.число на –i.
Прилагателното винаги се съгласува по род и число със съществителното, към което се отнася: ragazzo alto / ragazzi alti, ragazza alta / ragazze alte (високо момче / високи момчета, високо момиче / високи момичета).
Прилагателното обикновено стои след съществителното, към което се отнася: mela matura (узряла ябълка).
Притежателни местоимения Мъжки род, ед.ч.: mio, tuo, suo, nostro, vostro, loro Женски род, ед.ч.: mia, tua, sua, nostra, vostra, loro Мъжки род, мн.ч.: miei, tuoi, suoi, nostri, vostri, loro Женски род, мн.ч.: mie, tue, sue, nostre, vostre, loro
В повечето случаи притежателното местоимение трябва да се членува, обикновено с определителен член: Ho perso la mia penna. (Загубих химикалката си.) Mi piace il mio lavoro. (Харесвам работата си.) Hanno rubato la mia automobile! (Откраднаха ми колата!) Или с неопределителен член: Un mio amico mi ha detto che... (Един мой приятел ми каза, че...) Ho visto una sua foto. (Виждал съм една негова/нейна снимка.) Luca è un mio amico. (Лука е един мой приятел.)
Единственото изключение са притежателните местоимения отнасящи се за отделен член на семейството, но не и когато е видоизменено (в умалителна или гальовна форма) или придружено от качествено прилагателно:
Sara è mia sorella (Сара е сестра ми.); Sara è la mia sorellina (Сара е сестричката ми); Sara è la mia cara sorella (Сара е скъпата ми сестра). Questa penna è di mia zia. (Тази химикалка е на леля ми.) При роднински връзки употребени в мн.ч., както и пред loro, членната форма се запазва при всички случаи.
Времена (i tempi) Прости времена (примерите са в 1-во лице) СегашноPresente правяfaccio, sto facendoМинало несвършеноImperfettoправехfacevoБъдещеFuturoще (на)правяfaròМинало простоPassato remoto или Perfetto semplice (на)правихfeci Сложни времена Минало сложноPassato Prossimo или Perfetto composto (на)правил съм ho fattoМинало предварително близкоTrapassato Prossimoбях (на)правилavevo fattoМинало предварително далечноTrapassato Remotoбях (на)правилebbi fattoБъдеще предварителноFuturo Anterioreще съм (на)правилavrò fatto Особени форми Инфинитив Infinito да правя fareМинало причастиеParticipio Passato(на)правил, (на)правенfattoСегашно причастие /ДеепричастиеParticipio Presente/Gerundioправещ, правейкиfacente/facendoЗаповедна формаImperativoправи!fai! / fa'!
Минало просто време е с тенденция към изпадане от разговорния италиански език. Все още се ползва в Южна Италия, но все по-рядко. То обаче се среща много често в литературата, дори и в съвременната.
1. Bertinetto, Pier Marco. 1986. Tempo, Aspetto e Azione nel verbo italiano: il sistema dell'indicativo. [Tense, aspect and action in the Italian verb: the system of the indicative]. (Studi di grammatica italiana pubblicati dall'Accademia della Crusca). Firenze: Preso dall'Accademia Della Crusca.
Глаголи (i verbi) Инфинитивът на италианските глаголи окончава на едно от следните три окончания” -are, -ere, или -ire. (Изключения: porre „поставям“ (от латинското ponere), и няколко глагола окончаващи на -urre или -arre, например tradurre (латински traducere) – „превеждам“ и „trarre“ – „изтеглям“.
Спомагателни глаголи в сложни времена В италианския сложните времена се образуват с помощта на спомагателни глаголи (или essere „съм“ или avere „имам“). Повечето глаголи ползват avere за спомагателен глагол. Изключение правят възвратните глаголи, глаголи в страдателен залог, и непреходните глаголи за движение или промяна на състоянието при които действието е неволно (напр. „падам“ или „умирам“).
Правенето на разлика между двата спомагателни глагола е важно за правилното образуване на сложни времена, както и за съгласуването на миналото причастие.
Минало причастие Минало причастие в италианския се използа и като прилагателно, и като форма за образуване на множество сложни времена.
Минало причастие спрегнато с essere се спряга по правилата за спрягане на прилагателните.
При непреходните essere глаголи, миналото причастие се съгласува с подлога:lui è partito; lei è partita. Това важи и за възвратните глаголи, безличната si конструкция, както и страдателен залог, който също върви с essere.