ВМРО – Българско национално движение, съкратено ВМРО, е националноконсервативна политическа партия в България. Акронимът ВМРО идва от историческата Вътрешна македонска революционна организация, на която ВМРО се самоопределя като наследник. Партийната централа се помещава в Македонския културен дом на улица „Пиротска“ 5 в София.
История ВМРО – СМД (1989 – 1999) През 1989 година, при започналата демократизация на България, културно-просветните клубове „Гоце Делчев“ в София и Варна се активизират. Те са приемници на Съюза на македонските емигрантски организации, културно-просветна и обществена организация на македонските българи в Царство България, разтурена скоро след Деветосептемврийския преврат от 1944 година. До края на годината се създават дискусионен клуб „Вардар“ в Благоевград, македоно-българско дружество „Тодор Александров“ в Петрич, дружества във Велико Търново, Пловдив, Гоце Делчев и други, като общо 23 дружества взимат участие във Възстановителния конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България. Той е проведен на 5 януари 1990 година в Македонския културен дом в София, като за председател на организацията е избран Димитър Гоцев, за негови заместници – Стоян Бояджиев и Христо Тенев, а за секретари – Евгений Еков и Красимир Каракачанов.Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.252 – 264.
На 16 декември 1990 година се състои Първият редовен конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), на който името на организацията е променено на ВМРО – Съюз на македонските дружества (ВМРО – СМД). Взима се решение, освен с просветна и културна дейност, дружеството да оказва и влияние в политическия живот в България, като изиграва роля при признаването на независимостта на Република Македония. През 1994 година чрез предизборно споразумение Анатолий Величков и Евгений Еков са избрани за депутати от листата на Съюза на демократичните сили. На Третия поред конгрес на организацията, състоял се на 24 – 25 март 1995 година в Кюстендил, е избрано ръководство в състав Красимир Каракачанов, Райна Дрангова и Евгений Еков.Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр.265 – 270. Между 1992 – 1995 година Стоян Бояджиев е председател на организацията, а след това е неин почетен председател.
На 15 – 16 февруари 1997 година в Петрич се провежда четвърти поред конгрес на ВМРО – СМД. За едноличен председател на организацията е избран Красимир Каракачанов, а за негови заместници – Райна Дрангова и Валентин Китанов. За почетен председател е избран Иван Татарчев. На изборите от същата година Красимир Каракачанов и Анатолий Величков са избрани за депутати от листата на ОДС. ВМРО – СМД се реорганизира в общобългарска национална организация, заради което несъгласна с политиката група се отцепва във ВМРО – СМО. През 1999 година добавката „Съюз на македонските дружества“ отпада от името на организацията, заменено от „Българско национално движение“ (ВМРО – БНД) – като вече регистрирана политическа партия. През 2000 година друга група от организацията се отцепва във ВМРО – БДД. В Пазарджик е регистрирана Фондация „ВМРО“, която включва имотите на бившите македонски дружества. Така се дава начало на широки дискусии дали подобна фондация е законна и морална. През 2001 година от организацията се отцепва и софийската младежка организация, начело с Анатолий Величков.Македонски шпиони изнасят архивите на ВМРО в Скопие, докато войводите се карат, www.blitz.bg, 27 септември 2010 г.
За периода 1990 – 1999 година ВМРО – СМД активно участва в обществения живот на България. През май 1991 г. в Благоевград се провежда Втори велик македонски събор, на който присъстват дейци и симпатизанти на Македонското дело от България, Вардарска и Егейска Македония и членове на Македонската патриотична организация в САЩ, Канада и Бразилия. По инициатива на ВМРО – СМД в Кюстендил е възстановен разрушеният от комунистите паметник на Тодор Александров – водач на Организацията в периода 1911 – 1924 г. Възстановен е и неговият гроб в Пирин планина, над село Сугарево, Мелнишко. Установяват се връзки със сродни организации в Република Македония, като ВМРО – Татковинска на Димитър Църномаров и ВМРО – Охрид на Владимир Паунковски. През 1990 година ВМРО – СМД излиза с декларация в подкрепа на независимостта на Република Македония и излизането ѝ от състава на Югославската федерация. През 1993 година ВМРО – СМД организира протест срещу връчването на акредитивните писма на посланика на САЩ в България – г-н Уилям Монтгомъри, който заявил, че ще иска промяна на българската конституция и признаване на „македонско малцинство“ в България. Печатен орган на ВМРО – СМД е вестник „Македония“.
ВМРО – БНД (от 1999 г.)
На местните избори през 1999 г. ВМРО успява да спечели кметски места в общините Стамболийски, Своге, Елин Пелин, Бяла. Успехи постигат кандидат-кметовете на ВМРО в Пловдив, Кюстендил, Благоевград, Стара Загора, Велико Търново и др. 123 представители на Организацията са избрани за общински съветници. Председателите на общинските съвети в Благоевград и Кюстендил са членове на ВМРО. От общо гласували 867 464 души (по местата, където ВМРО участва самостоятелно), Организацията получава 51 333 гласа, което прави 5,92%.
На парламентарните избори през 2001 година ВМРО участва в коалиция с движение „Гергьовден“, като постига резлутат 3,63%. „ВМРО – БНД“ участва на парламентарните избори през 2005 година в Коалиция „Български народен съюз“ и като парламентарно представена сила има петима депутати в XL народно събрание. През юни 2007 година „ВМРО – БНД“ предлага изменение в закона за изборите, което включва въвеждане на задължително гласуване и образователен ценз (завършено основно образование) за имащите право на глас.„ВМРО предлага образователен ценз за право на вот“ , както и принципа на уседналост, отпадане на деня за размисъл и оповестяването на екзитпола в реално време. – vsekiden.com, 7 юни 2007 През 2008 година заедно с „ЛИДЕР“ и „Земеделския народен съюз“ формират коалиционното движение „Напред“,Движение „Напред“ към властта, www.capital.bg, 13 юни 2008 г. което се разпада и вместо това влизат в коалиция с Ред, законност и справедливост,РЗС, ВМРО, ЕНП, ЗНС и СЕК се обединиха за националния вот, dariknews.bg, 13 юни 2009 г. но не излъчват свои депутати на парламентарните избори през 2009 година. През 2010 година на редовен конгрес от ВМРО се отцепва „Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство“. Впоследствие през 2012 г. „Вяра Морал Родолюбие Отговорност – Национален Идеал за Единство“ се преименува на „Национален Идеал за Единство“.ВМРО – НИЕ вече ще се казва само НИЕ
На президентските избори през 2011 година „ВМРО – БНД“ издига за кандидат своя лидер Красимир Каракачанов, който получава 33 236 гласа (0,99%). На проведените по същото време местни избори кандидатът на партията Пенчо Чанев е преизбран за кмет на община Златарица. „ВМРО – БНД“ участва в различни коалиции, чиито кандидати печелят също в общините Криводол, Мирково, Симитли и Струмяни.
На 5 септември 2012 г. партията изпраща отворено писмо, адресирано до всички патриотични партии и граждански организации в страната, съдържащо призив за национално обединение в общ патриотичен съюз преди предстоящите парламентарни избори през 2013 г.ВМРО – БНД: Само общ съюз между всички български патриоти ще спаси БългарияВМРО иска националистическо съединение за изборитеВМРО иска обединение на патриотичните партииКаракачанов: Обединени ще бъдем по-силни; БНТ
На изборите за народни представители, проведени на 12 май 2013 г., „ВМРО – БНД“ печели 66 803 гласа или 1,88% от имащите право на глас.
На изборите за европейски парламент през 2014 г. партията е част от коалиция „България без цензура – Гергьовден – ЗНС – ВМРО“. Коалицията печели 10,65% и 2 места за евродепутати – Николай Бареков от „България без цензура“ и заместник-председателят на „ВМРО – БНД“ Ангел Джамбазки.
На 18 юли 2014 г. „НФСБ“ отправя покана към „ВМРО – БНД“ да се присъедини към обединението Патриотичен фронт.НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18 юли 2014 г. На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за предсрочните избори на 5 октомври 2014 г. В него влизат още партиите и организациите „ГОРД“, „НИЕ“, „СЕК“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, Съюз на патриотичните сили „Защита“, Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „Национално движение за спасение на Отечеството“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „Възраждане на отечеството“.
През 2021 г. Обединени патриоти се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори.
Символи Знаме – правоъгълна форма, разделено на две равни части, като горната част е в червен цвят, а долната – в черен и със златен надпис в средата ВМРО. Герб с форма на щит, разделен на червена горна част и черна долна част, със златен кант по края и изправен коронован златен лъв обърнат на дясна хералдическа страна, разположен в средата. Печат – кръгъл с надпис в средата ВМРО и околовръст Българско национално движение. Официален празник – 23 октомври. Девиз – „Единство и сила“. ВМРО има почетен знак, значки и почетни листи, с които отличава лица със заслуги към България и Организацията. Химн – „Изгрей зора на свободата“.Устав на ПП ВМРО – Българско национално движение, www.vmro.bg
Политическа идеология Икономически възгледи Партията се обявява за повишаване на икономическата свобода чрез намаляване на административните пречки пред бизнеса, за постигане на баланс между държавата и бизнеса и за развитието на икономика, базирана на знанието. Намаляване на данъците – например намаляване на осигурителната тежест, както и данъчни преференции за значими инвестиции.Възгледи
Участия на избори Парламентарни година избори гласове % резултат 1997* Народно събрание 2 223 714 52,26
2001* Народно събрание 165 927 3,63
2005* Народно събрание 189 268 5,19
2009* Народно събрание — —
2013 Народно събрание 66 803 1,88
2014* Народно събрание 239 101 7,28
2017* Народно събрание 318 513 9,07
2021 Народно събрание 116 434 3,64
2021* Народно събрание 85 795 3,14
2021 Народно събрание 28 319 1,08
2022 Народно събрание 20 177 0,78
2024 Народно събрание 21 273 0,96
На изборите през 1997 г. участва като част от коалиция „Обединени демократични сили“. На изборите през 2001 г. участва като част от коалиция „Гергьовден – ВМРО“. На изборите през 2005 г. участва като част от коалиция „Български народен съюз“, а от ВМРО-БНД са избрани 6 депутати. Преди изборите през 2009 г. ЦИК анулира регистрацията на партията и не я допуска до участие.Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009 На изборите през 2014 г. участва като част от коалиция „Патриотичен фронт“, а от ВМРО-БНД са избрани 8 депутати. На изборите през 2017 г. участва като част от коалиция „Обединени патриоти“, а от ВМРО-БНД са избрани 11 депутати. На изборите през 2021 г. партията се явява сама и не успява да влезе в парламента.results.cik.bg На Парламентарни избори в България (юли 2021), партията участва като част от коалиция Българските патриоти, заедно с НФСБ и ВОЛЯ. На Парламентарни избори в България (ноември 2021), партията се явява сама и не успява да влезе в парламента.results.cik.bg На Парламентарни избори в България (2026) партията не участва пряко, а обявява подкрепа за коалицията „Прогресивна България“.Красимир Каракачанов: ВМРО подкрепя „Прогресивна България“, но лидерите ѝ няма да са в листите
Президентски 2011 На Президентските избори през 2011 година партията издига двойката: Красимир Каракачанов – за президент Даниела Симидчиева-Димитрова – за вицепрезидент