Георги Константинов (Динков) Държилов, известен като Динката, е български просветен деец, видна фигура на Българското възраждане в Югозападна Македония.
Биография Георги Динков е роден в Солун в семейството на видния възрожденец Константин Държилов (Динката) и жена му Велика. Учи в гръцко училище в родния си град, а след това в богословско училище на остров Халки, най-доброто училище на Цариградската патриаршия. В 1857 година варненският руски консул Александър Рачински при обиколка в Македония се запознава в Солун с Георги Динков и го изпраща да учи като руски стипендиант в Русия. Георги учи в Москва и в семинарията в Смоленск (1858 – 1860).Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 32. Не завършва поради болест, но образованието в Русия го прави пламенен патриот.
След завръщането си в Османската империя започва работа, като секретар на видния османски държавник Стефан Богориди в Цариград. След смъртта на Богориди в същата година Динков се установява в Солун и оттам започва да обикаля югозападните български земи – Костурско, Леринско, Кукушко, Воденско – и да събира географски и фолклорни материали.
В 1860 година Динков държи в една воденска църква слово на български с многолетствие за султана. Гърците го наклеветяват, че е казал многолетствие за Русия и Динков е затворен в Цариград. След освобождението си се връща в Солун. През май 1862 година пише стихотворение във възхвала на Българския Великден и отделянето на българите от Патриаршията, в което призовава „всите малечки дечица, драги български пилища, що за добро се борите“ да възхвалят стореното от Иларион Макариополски, вижда силата на „име славно българско“ и възкликва
В друго друго свое стихотворение „България към чадата ѝ“ призовава всички българи към църковната борба:
Георги Динков е близък с Димитър Миладинов, на когото помага в събирането на фолклорни материали. Екзарх Йосиф I пише за Георги Динков:
Подобно на баща си и чичо си Киряк Държилов Георги Динков поддържа кореспонденция с Георги Раковски, на когото изпраща дописки от българските земи. През 1862 година Динката тръгва за Белград, за да постъпи в редовете на Първата българска легия. Но на границата турските власти го арестуват и го изпращат в затвора в София. На съдебния процес Динков успява да се оправдае и през 1863 година след намесата и на баща му Константин след 17 месеца затвор излиза на свобода. В свое писмо от 22 януари 1863 година Тодор Ненов от Неврокоп препоръчва Динков на Христо Димитров от Дупница: „...Затова ви моля да го имате за приятел, който истинен българин... И щете ся въсползовате от високити познания, от тоя младия и юнния македонец.“
Само след няколко месеца през август същата година е арестуван отново, наклеветен от гръцкия консул в Солун в противодържавна дейност. Тези обвинения също остават недоказани. В писмо до Стефан Веркович от 18 февруари 1863 година Динков описва страданията си в солунския затвор и заключава, че:
През 1864 година Динков пак е арестуван за кратко. Динков подпомага сестра си Славка Динкова при отварянето на първото българско училище в Солун през 1866 година в бащината им къща. В 1868 година Динков е сред основните организатори на основаването на българска община в Солун. В същата година Динков пише географското описание на Македония „Обще обозрение на Македониіята или гороописание, рекописание и полеописание со границите на двата язици българскій-тъ и гръцкій-тъ“ с описание на планините, реките, равнините и езерата, което по-късно в 1889 година заедно с предоставените от Динков данни за Пазарската (с топографско описание), Воденската и Берската каза на Солунския санджак е публикувано от Стефан Веркович в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.
Пише статии във вестник „Македония“, в които показва българския характер на населението в областта. В статията „Познай себе си“ говори за българите като за славяни, които са имали царство от VІІ до края на ХІV век:
За Кирил и Методий твърди, че:
Динков изброява числено славянските народи и между тия, които живеят в Турция и Австрия спомената 4 500 000 българи и 6 600 000 сърби (в Турция, Сърбия, Босна, Черна гора и Австрия). Държилов смята, че „ние българите трябва да изучаваме славянските наречия и книжнини“.
Статията „Сведения за Македонските страни“ започва така:
Георги Динков учителства в много български македонски градове и села – Битоля, Прилеп и други.
В 1869 година Динков става учител в голямото българско село Загоричани и е основната причина за събуждането на българщината там. Динков оглавява българската партия в борбата ѝ с гъркоманите и владиката Никифор I Костурски и успява да извоюва богослужение на български език. По това време се сгодява за гръкоманката Евдокия, която има гръцко образование и не знае български език. По този повод той пише до Стефан Веркович:
Съвсем скоро вече като съпруга на Георги Динков, тя учи на български селските момичета в Загоричани. След основаването на Българската екзархия в 1870 година заедно с помощника си Генков, Динката прави неуспешен опит да отвори българско училище в Костур в къщата на Никола и Елена Цикови. Гъркоманите, подстрекавани от костурския лекар Яни Шомов пребиват жестоко Динков и Павел Симеонов в Горенци и той за малко не умира. Малко по-късно той е хвърлен отново в турски затвор в Костур, след поредните гръцки клевети. След освобождаването му, Динков е принуден да напусне Загоричани и се връща в Солун.
Ето какво пише за него Димитър Благоев:
В кеая на 1874 година решава да напусне региона и заминава за Атина, където пише в русофилския вестник „Еон“. Работи като адвокат.
Георги Динков умира в Атина в 1876 година, ненавършил 40 години, след като не успява да се възстанови от побоя, нанесен му от гъркоманите. През същата година се ражда синът му Димитриос Динкас. По-късно, по ирония на съдбата той става виден гръцки политик, депутат в османския и гръцкия парламент, министър, отворил и поддържал гръцко училище в Загоричани.
Динков събира български фолклорни материали от Македония, автор е и на поезия на солунско наречие.Стоилов, А. П. Солунски дейци по нашето Възраждане. Георги Динков, Родина (Скопие), г. III, бр. 639, 13 юли 1918, с. 1.
Родословие
Външни препратки Поемата на Георги Динков „Самовила“ публикувана в списание „Македония“, брой V, София, 1922 година „26 Писма от Георги Динков до Стефан Веркович (1863-1871)“, публикувано в „Документи за Българското възраждане от архива на Стефан И. Веркович“, София, 1969 година „Учителйо Динката (Една страница от историята на Македония)“ – материал на Димитър Благоев за Държилов, публикуван в "Нашите Апостоли", София, 2010 година
Източници
Парижков, Петър. Фамилията Държилович. „Възрожденски книжари“. София, Наука и изкуство, 1980, стр. 229–231; Снегаров, Иван. „Солун в българската духовна култура: исторически очерк и документи“. София, Придворна печатница, 1937, с. 30–32, 40 (бел. 40). Христов, Хр., Градиво за биографията на Георги К. Динков. – ГСУ, ФИФ, 58, 3, 1965, с. 131–165; Райков, Д., Първият учител. Документален разказ за Георги Константинов – Динката, София, 1981. Райков, Д., Георги Динков от Солун. „Историческата съдба на македонските българи“, София, 1997, стр. 279 – 302.
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Солун Категория:Възпитаници на Халкинската семинария Категория:Български възрожденци Категория:Гръцки юристи Категория:Членове на Солунската българска община Категория:Починали в Атина Категория:По произход от Държилово