Георг Базелиц (, псевдоним на Ханс-Георг Бруно Керн, ) е един от най-известните съвременни германски художници. Професор по живопис в художествените академии в Берлин и Карлсруе.

Биография Произход, образование и младежки години Роден е през 1938 г. в Дойчбазелиц (на горнолужишки Němske Pazlicy) в историческата област Горна Лужица в Саксония. През 1961 г. той превръща името на родния си град в свой псевдоним. Баща му е учител в начално училище, а семейството му живее в самата сграда на местното училище. Малкият Георг учи в местното училище. Интересува се от съчиненията на Якоб Бьоме. На 15-годишна възраст вече е рисувал портрети, картини на религиозни теми, натюрморти и пейзажи, някои от които във футуристичен стил.

През 1955 г. подава заявление да следва в Художествената академията в Дрезден, но е отхвърлен. През 1956 г. е приет в Художествената академия Вайсензе в Източен Берлин. Базелиц се оказва неудобен за тоталитарната система студент. Само след два семестъра е изключен заради „общественополитическа незрялост“ и е принуден да избяга в Западен Берлин. Така че през 1957 г. там той продължава академичното си образование в Hochschule der Künste, където на следващата година се запознава с бъдещата си съпруга Йохана Елке Кречмар. През 1961 г. посещава майсторския клас на професор Хан Трир и завършва образованието си на следващата година. Класовете на Триер за него са творческа среда, в която преобладава жестовата абстракция на ташизма и арт информел. В Hochschule der Künste Базелиц се потопява в теориите на Ернст Вилхелм Най, Василий Кандински и Казимир Малевич. По това време се сприятелява с Ойген Шьонебек и Бенямин Кац. Пътува до Амстердам и Париж, воден от интереса си към Антонен Арто, Жан Дюбюфе и изкуството на „умопобърканите“. Първата му изложба (съвместно с Ойген Шьонебек) е през 1961 г. Историкът на изкуството Андреас Францке описва като основни художествени влияния върху Базелиц по това време произведенията на Джаксън Полък и Филип Густон.

Години на пробив и признание В началото на 60-те години на 20. век Базелиц и неговият приятел Шьонебек публикуват два манифеста, известни като „Пандемониум 1“ (1961) и „Пандемониум 2“ (1962).Georg Baselitz, Pandämonisches Manifest I + II. 1961/1962, включен в: Harald Szeemann (Hrsg.), Georg Baselitz. Kunsthaus Zürich, 1990, S. 214–217. Тяхна обща изложба през 1963 г. предизвиква скандал. Картините на Базелиц са конфискувани, прокуратурата настоява да бъдат цензурирани и преработени. Като особено провокативно е било възприето платното „Голямата нощ в кофата“, която показва онаниращо момче. Според някои изкуствоведи става дума за целенасочено инсцениран скандал, иницииран от изкуствовед, приятел с галериста. Но според галериста Бенямин Кац, Базелиц е бил изненадан от разразилия се скандал.Срв. Julia Voss, Am Ende der Schlachten. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung, 21. Mai 2013, S. 31. Срещу тезата на Вос говори съобщението на dpa, което излиза на следващия ден след откриването на изложбата, на 2 октомври 1963 г. Срв. Sahra Wessel, Skandal um jeden Preis? (1), Der Streit um die Ausstellung von Georg Baselitz 1963. In: Kunststreit – Am Rande der Zensur. 13. Januar 2017 (online).

През пролетта на 1965 г. Базелиц е стипендиант на „Вила Романа“ във Флоренция. През 1969 г. рисува „Гора, обърната надолу с главата“, първата си картина с последователно „обърната тематика“. След това през 1970 г. в галерията „Франц Далем“ в Кьолн се провежда първата изложба, на която са показани изключително „обърнати надолу с главата“ картини.

През 1971 г. той се мести във Форст ан дер Вайнщрасе. През 1975 г. купува замъка Дернебург южно от Хилдесхайм и през 1995 г. построява голямо ателие в парка на замъка. Живее там със семейството си до 2006 г. След това се мести в Бух, квартал на Иннинг ам Аммерзе в Горна Бавария.

От 2013 г. той и съпругата му живеят в Залцбург, Австрия. Двамата получават австрийско гражданство през 2015 г. за изключителните му заслуги за австрийското изкуство и щедростта му към австрийските музеи. Сключват брак още през 1962 г. и Базелиц е баща на двама сина, Даниел Блау и Антон Керн. И двамата стават галеристи.

Умира на 30 април 2026 г., на 88-годишна възраст.

Творчество Базелиц обяснява в едно интервю: „Родих се при разрушен ред, насред разрушен пейзаж, сред разрушен народ, в разрушено общество. И не исках да въвеждам нов ред. Видях повече от достатъчно така наречени порядки. Бях принуден да поставям всичко под въпрос, трябваше отново да бъда 'наивен', да започвам на ново.“„Muss gotisch tanzen“. Georg Baselitz im Gespräch mit Donald Kuspit., 1995. In: Georg Baselitz. Gesammelte Schriften und Interviews. Hrsg. von Detlev Gretenkort. München, 2011, S. 266. Темата за разрушението се повтаря, заедно с други автобиографични елементи, в много от неговите произведения. Разстройването на редовете и конвенциите на възприятието чрез неговото живописване е важен водещ мотив в творбите на Базелиц.

В средата на 60-те художникът се обръща към крайния експресионизъм. Индивидуалният му почерк се налага. В началото на 70-те картините му стават популярни и той излага в Гугенхайм и Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. През 1977 г. става професор в Академията в Карлсруе и отново предизвиква скандал, като оттегля участието си от изложбата Документа, защото на нея официално са поканени партийни художници от ГДР. Постепенно той излиза от рамките на чистата живопис и започва да се занимава със скулптура, вътрешен дизайн, сценография, иконография.

Награди и членства 1964: Награда „Вила Романа“ 1968: Награда „арс-вива“ на Културния кръг на германската икономика 1984–1992: Член на Академията за изкуства (Берлин) 1986: Императорският пръстен на Гослар 1986: Член-кореспондент на Виенския сецесион 1987: Кавалер на френския Орден за изкуство и литература 1992: Офицер на Ордена за изкуствата и литературата 1999: Почетен член на британската Кралска академия по изкуствата 1999: Награда за изкуство „Ренус“, Мьонхенгладбах 2000: Почетен професор в Академията за изящни изкуства в Краков 2001: Награда „Хулио Гонсалес“, Валенсия 2002: Командор на Ордена за изкуствата и литературата 2003: Държавна награда на Долна Саксония 2004: Praemium Imperiale 2004: Почетен професор в Академията за изящни изкуства във Флоренция 2005: Австрийски почетен знак за наука и изкуство 2006: Почетен гражданин на град Империя, Лигурия, Италия 2008: Културна награда на вестник „B.Z.“ 2009–2021: Редовен член на Баварската академия за изящни изкуства 2009: Награда „Cologne-Fine-Art“ на Федералната асоциация на германските галерии и издателства 2012: Кавалер на Почетния легион 2019: Член на Френската академия за изящни изкуства

Източници

Външни препратки Биографични данни за Георг Базелиц в Who's who Картината „Голямата нощта в кофата“ Георг Базелиц в галерия Thaddaeus Ropac Георг Базелиц в галерия White Cube Георг Базелиц в галерия Gagosian Георг Базелиц в галерия Sabine Knust

Категория:Германски художници Категория:Австрийски художници Категория:Модернизъм Категория:Съвременно изкуство Категория:Псевдоними Категория:Почетни граждани в Италия Категория:Родени в Саксония