Токугава Иеясу (1542 – 1616) е японски самурай и шогун, основател в 1603 г. на династията и Шогуната Токугава, въпреки че фактически владее Япония от 1600 г. – след битката при Секигахара. Официално управлението му приключва през 1605 г., но Токугава продължава да упражнява властта си чрез т.нар. „монашеско управление“ (още Инсей (院政) – специфична форма на управление от този период, при която императорът формално абдикира, но запазва своята власт) чак до своята смърт.
Ранни години Токугава Иеясу се ражда на 31 януари 1543 г. в провинция Микава, недалеч от съвременна Нагоя. При кръщаването му е дадено името Мацудайра Такечийо (松平 竹千代) и е син на Мацудайра Хиротада (1526 – 1549 г.) – даймьо от Микава.
По-голямата част от живота на баща му Мацудайра Хиротада минава във война с родовете Ода и Имагава. Разединението в рода Мацудайра (една част от самураите, в това число Хиротада подкрепяли Имагава, а друга – Ода) става причина през 1536 г. да бъде убит Мацудайра Кийоясу (? – 1536 г.) – дядо на Такечийо. За разлика от своя баща и мнозинството от рода, Хиротада считал рода Имагава за по-малкото зло.
През 1548 г. Ода нахлуват в Микава (наследственото владение на Мацудайра) и Хиротада се обръща към Имагава Йошимото за помощ срещу нашествениците. Йошимото поставя едно условие – Такечийо да бъде отведен в Сумпу като заложник, с което Хиротада се съгласява въпреки несъгласието на останалите членове на рода.
Ода Нобухиде – главата на рода Ода, научавайки за това, отвлича Такечийо и го затваря в замъка Коватари в провинция Овари. Нобухиде заплашва Хиротада, че ще убие Такечийо, ако последният не скъса всички връзки с Имагава, на което Хиротада отговоря, че пожертването на сина му би показала колко твърдо държи на своя договор. През 1549 г. обаче картината се променя, след като Хиротада умира от естествена смърт, малко след което е последван от Нобухиде. И без това вече не толкова силните Ода се намират в още по-тежка ситуация, а родът Мацудайра – без водач, което дава предимство на Имагава и Йошимото изпраща армия, командвана от Имагава Сесай, по-младият брат на неговия баща, да нападне замъка на Ода, където живеел Ода Нобухиро – най-възрастният син на починалия Нобухиде и кандидат да оглави рода. Сесай, който освен добър военачалник бил и опитен държавник, превзема замъка и взима в плен Нобухиро, след което предлага на Ода Нобунага, втори син на Нобухиде, да отстъпи замъка и да подари живота на Нобухиро при условие, че Такечийо бъде отстъпен на Имагава.
Нобунага се съгласява и замъкът бива върнат на Ода, а Ода Нобухиро оглавява рода си. Междувременно Сесай се връща в Сумпу с Такечийо, където той израства, но в този период роднините му в Микава стават все по-загрижени за бъдещето на рода Мацудайра – заради отслабването на влиянието на Ода и васалния им статут към Имагава.
Кариера Даймьо (1556 – 1584 г.) Когато през 1556 г. навършва пълнолетие, Такечийо, следвайки установената традиция, променя собственото си име на Мотонобу (Matsudaira Jirōsaburō Motonobu – 松平 次郎三郎 元信). Година по-късно – след сватбата с първата си жена, той променя името си на Мотоясу (Matsudaira Kurandonosuke Motoyasu – 松平 蔵人佐 元康). Родът Имагава му разрешава да се върне в родната Микава, но и му нарежда да се включи в серия от битки срещу рода Ода. В резултат на това Мотоясу печели своето първо сражение – при Терабе, а като цяло заслугите му от този период започват да му изграждат име на способен военачалник. Когато Ода Нобухиро умира, родът е оглавен от по-младия му брат Нобунага. Скоро след това родът Мацудайра и самураите от Микава започват да искат по-голяма автономия от Имагава. Без да се съобрази с това, Имагава Йошимото организира армия от 20 000 самураи (много от които от Микава) и я повежда към столицата Киото – първият даймьо, който прави това след 1538 г. Мотоясу междувременно напада крепостта Маруне и след като я превзема, той и хората му се установяват в нея за да я защитават, поради което пропускат кървавата битка при Окехадзама, близо до Киото, в която Имагава Йошимото намира смъртта си, а родът Имагава е победен.
При това положение Мотоясу решава да се съюзи с рода Ода, сключвайки тайно споразумение с Нобунага. Секретността е породена от факта, че голяма част от рода Мацудайра, в това число – съпругата на Мотоясу и неговият малък син, са все още държани като заложници в Сумпу от новия глава на Имагава, сина на Йошитомо– Уидзане. През 1561 г. Мотоясу и неговите самураи тръгват в поход към крепостта на Имагава в Каминойо и я овладяват като с това ясно дават на Нобунага да разбере, че вече не поддържат Имагава. След като убива коменданта на крепостта Удоно Нагамочи, Мотоясу взима като заложници съпругата му и двете му деца. Уидзане, решавайки че подкрепата на рода Удоно е по-важна за него отколкото тази на Мацудайра, освобождава роднините на Мотоясу в замяна на неговите заложници.
Вече с развързани ръце, Мотоясу започва след години на упадък да умиротворява Микава. Засилва доверието на своите васали към себе си осигурявайки им нови владения, както и замъци на по-важните от тях – Хонда Тадакацу, Ишикауа Кадзумаса, Кьорики Кийонага, Сакаи Тадацугу и Сакикабара Ясумаса.
През 1564 г. побеждава Микава Монто – водач на милиция анти-Мацудайра, рискувайки и собствения си живот, доколкото бива засегнат от изстрел, който обаче не успява да пробие бронята му.
През 1567 г. Мотоясу изпраща молба до император Оджимачи, искайки да промени както фамилното, така и собственото си име – на Токугава Иеясу (徳川 家康), с което заявява претенциите си да принадлежи към рода Минамото, (чрез рода Нитта) и съответно към императорското семейство. Съвременните изследователи поставят под съмнение императорския произход на Иеясу и приемат, че той просто е използван (както в случая с рода Ашикага преди него), за да оправдае претенциите му към висшите етажи на властта.
Въпреки че в този период родът Токугава е формално независим, той все още не е състояние да оцелее без помощта на рода Ода и е техен васал. Наистина, когато през 1568 г. Нобунага тръгва в поход към Киото, който може да го направи фактически владетел на Япония, много от неговите самураи са васали на Токугава.
В същото време Токугава е нетърпелив да разшири своите владения – той и Такеда Шинген (глава на рода Такеда и владетел на провинция Каи) сключват договор за присъединяване на провинция Тотоми, но впоследствие Шинген на своя глава завладява провинция Цуруга и бастиона на Имагава – Сумпу. Договорът върви към провал, още повече че Иеясу дава убежище на своя бивш враг – Уидзане, обещавайки му да му върне Тотоми и Цуруга, и по същото време се опитва да сключи договор с Уесуги Кеншин, глава на рода Уесуги и кръвен враг на рода Такеда.
След сключването на договора с Уесуги, Иеясу се премества от столицата си Хамамацу (провинция Микава) в Тотоми, за да бъде на позиции в близост до тези на Шинген (по това време владенията на Имагава са вече напълно асимилирани от Токугава, а членовете на рода им са негови васали). Токугава и Такеда са пред война, но приблизително по това време Иеясу разбира, че не може да очаква помощ от Нобунага, тъй като той считал кампанията му за рискована. Въпреки това през 1570 г. в битката при Анегауа срещу родовете Асаи и Асакура, Иеясу участва с 5000 самураи, за да потвърди, че продължава да подкрепя Нобунага. В следващите две години обаче това повече не му се удава, тъй като през 1571 г., родът Такеда преминава в настъпление.
През 1572 г. Такеда отнемат замъка Футамата от Иеясу, а по-късно Шинген го побеждава и в битката при Микатагахара, където той отново за малко не пада убит.
През 1573 г. Шинген умира, наследен от първоприемника си Такеда Кацуйори, който успява да превземе замъка Такатенджин през 1574 г. Въпреки че с това Токугава губят важно за тях пристанище, от този момент нататък родът Такеда започва да губи инициативата. През 1575 г. Кацуйори напада замъка Нагашино в Микава, което заставя Иеясу да поиска помощ от Ода Нобунага. Когато последният не показва особена отзивчивост, Иеясу го заплашва, че ще сключи мир с рода Такеда и че ще нападне позициите на рода Ода в провинциите Овари и Мино. Нобунага променя решението си и повежда една от армиите си към Микава. На 28 юни 1575 г. обединените сили на Ода и Токугава с численост около 38 000 души нанасят съкрушително поражение на рода Такеда, който въпреки това през следващите години все пак успява да нахлуе на няколко пъти в техните територии.
През 1579 г. Иеясу понася тежка загуба – съпругата му и най-големият му син Токугава Нобуясу са обвинени, че в съюз с Такеда Кацуйори са организирали опит за убийство на Ода Нобунага. Съпругата на Иеясу е обезглавена, а Нобуясу е принуден да си направи сепуку (ритуално самоубийство). Като последица Иеясу е принуден да направи свой наследник третия си и любим син Токугава Хидетада, доколкото вторият му син е трябвало да бъде осиновен от друг ставащ все по-влиятелен самурай – Тойотоми Хидейоши.
През 1582 г. отново коалиция между Ода и Токугава напада и разгромява армията на Такеда в битката при Тенмокудзан. Такеда Кацуйори и неговият най-голям син Нобукацу, следвайки моралния кодекс на самураите – бушидо, извършват сепуку, за да не попаднат в плен. С Такеда ликвидирани като опасност, Иеясу вече може да подпомогне Нобунага в неговата кампания за завладяване на цяла Япония, като в отговор на това получава като официално свое владение Цуруга и териториите до границите на владенията на рода Ходжо. С тях Иеясу сключва съюз, бивайки приятел на Ходжо Уджинори, по-малък брат на оглавяващия рода Ходжо Уджимаса.
В края на 1582 г. Иеясу се намира в Сакай, провинция Сецу, когато до него достига новината за смъртта на Ода Нобунага – от ръката на Акечи Мицуниде. Иеясу се връща в Микава, страхувайки се, че като съюзник на Нобунага ще бъде ликвидиран и той. Въпреки това родът Токугава се възползва от ситуацията, нахлува във владенията на Акечи и след решаваща победа в битката при Ямадзаки слага ръка върху провинциите Шинано и Каи. Обезпокоен от това Ходжо Уджимаса изпраща военни част в Каи, но в крайна сметка още преди да се стигне до военни действия, двете страни постигат примирие. Като част от него Иеясу отстъпва част от двете провинции на рода Ходжо.
През 1583 г. една от малкото останали пречки пред Тойотоми Хидейоши да управлява Япония е Шибата Кацуе. Иеясу остава неутрален в конфликта, който приключва след битката при Шидзугатаке през 1583 г., Кацуе извършва сепуку, а Хидейоши и родът му стават най-силните владетели в Япония.
Втори в империята (1584 – 1598 г.) През 1584 г. Иеясу решава да подкрепи Ода Нобукацу, най-възрастният син и наследник на Ода Нобунага. По това време в резултат на смъртта на Нобунага влиянието на рода Ода вече е чувствително отслабено – за разлика от това на Токугава, докато Тойотоми Хидейоши остава безспорният хегемон. Със съгласието на Ода Нобукацу, Токугава окупират провинция Овари, бастион на Ода, разчитайки това да бъде достатъчно предизвикателство за Хидейоши да поведе война. Последният действително отговаря, изпращайки армия в Овари, с което започва т.нар. „кампания Комаки“. Иеясу печели единствената достойна за отбелязване битка от тази кампания – тази от Нагакуте, което събитие довежда в края на 1584 г. до примирие между Тойотоми и Токугава. Междувременно Ода Нобукацу вече е преминал в противниковия лагер, сключвайки сепаративен мир с Хидейоши. Териториите, владение на Ода (с изключение на Овари), са анексирани от Тойотоми, отбелязвайки края на политическото влияние на рода Ода. Окончателният край на конфликта е през 1585 г., когато Иеясу се явява в Осака с официалното обещание да приключи с враждебните действия срещу Хидейоши. Въпреки това Хидейоши остава резервиран по отношение на лоялността на Иеясу и оттук нататък единствената военна кампания, в която двамата участват рамо до рамо, е тази от Одавара през 1590 г.