Туберкулозата (), разговорно наричана също охтика или особено в литературата „Жълтата гостенка“, е хронично протичащо специфично възпалително заболяване, което засяга предимно белите дробове, но може да засегне и централната нервна система, лимфните съдове, храносмилателната система, костите, ставите или кожата.
Специфичният причинител на туберкулозата е Mycobacterium tuberculosis, наречен още бацил на Кох. Той бива 5 основни типа (човешки, говежди, птичи, миши и поикилотермен), като епидемиологично значение за човека имат първите два. Лекува се с индивидуална антибиотична терапия. В прибалтийските страни са забелязани случаи на резистентни към известните лекарства щамове. Той се намира навсякъде в околната среда. Източник на заразата е болният от туберкулоза, който кашля. Повечето инфекции са асимптоматични и латентни. Но около една на десет латентни инфекции се развиват прогресивно и активират заболяването. Ако туберкулозата не се лекува, тя води до смърт при повече от 50 % от инфектираните. Най-застрашени от заразяване и заболяване са контактните, т.е. живеещите и работещите в едно помещение с болния. Не всеки контактен се разболява. От туберкулоза се разболяват лица с потисната имунна система. Предразполагащи фактори са непълноценното и нерационалното хранене, стресът, преумората, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, т.е. всичко, което срива защитата на организма. Рискови за заболяване от туберкулоза са и лица със захарен диабет, стомашно-чревни страдания, лекуваните продължително време с кортизонови препарати, провеждащите химио- и лъчелечение и др.
Класическите симптоми на активната туберкулозна инфекция са хронична кашлица с примесени с кръв храчки, температура, нощно потене и загуба на тегло. В миналото наричали туберкулозата „охтика“, заради загубата на тегло при инфектираните. Инфектирането на други органи предизвиква широка гама от симптоми. Диагнозата на активна туберкулоза се основава на радиологично изследване (обикновено рентген на гръдния кош), както и микроскопско изследване и микробиологична култура на телесните флуиди. Диагнозата на латентната туберкулоза се основава на туберкулинов кожен тест (TКT) и кръвни тестове. Лечението е трудно и налага прилагането на множество антибиотици в продължение на дълъг период от време. Наблюдават се също и хората, които са били в контакт с болния и ако е необходимо им се прилага лечение. Резистентността към антибиотиците е все по-нарастващ проблем при туберкулоза с мултилекарствена резистентност (MDR-TB) инфекции. За да се предотврати туберкулозата, хората трябва да бъдат проверявани за наличие на заболяването и ваксинирани с ваксина с бацил на Калмет–Герен.
Експертите смятат, че една трета от населението на света е заразено с Mycobacterium tuberculosis и всяка секунда се заразява по един човек по света. През 2007 г. е изчислено, че по света са активни 13,7 милиона хронични случаи. През 2010 г. е изчислено, че са се заразили нови 8,8 милиона души и е имало 1,5 милиона смъртни случая, най-вече в развиващите се страни. Абсолютният брой на случаите на туберкулоза намалява от 2006 г. насам, а новите случаи са намалели от 2002 г. Туберкулозата не е разпределена равномерно по света. Около 80 % от населението в много азиатски и африкански страни дава положителен резултат при туберкулинов тест, но само 5 – 10 % от населението в САЩ дава положителен резултат от теста. Повечето хора в третия свят развиват туберкулоза поради отслабен имунитет. Обикновено тези хора развиват туберкулоза, защото са инфектирани с ХИВ и развиват СПИН.
Етиология
Главният причинител на туберкулозата при човека е аеробната неподвижна бактерия Mycobacterium tuberculosis. Много от характеристиките на заболяването се дължат на високото съдържание на липиди в този патоген. Клетките на бактерията се делят на всеки 16 – 20 часа, много бавно в сравнение с други бактерии, които се делят за по-малко от час. Микобактериите имат клетъчна мембрана от липиден двоен слой. Ако се извърши оцветяване по Грам, микобактерията или се оцветява леко Грам-положително или не задържа оцветяване, защото стената на клетката и има високо липидно и муколитично киселинно съдържание. Микобактерията на туберкулозата може да устои на слаб дезинфектант и може да оцелее в сухо състояние в продължение на седмици. В природата бактерията може да се развива само в клетките на организъм-приемник, но може да бъде отгледана в лабораторни условия.
Като използват хистологични оцветявания върху изкашляни проби от храчка, учените могат да идентифицират микобактерията на туберкулозата под обикновен (светлинен) микроскоп. Микобактерията на туберкулозата задържа някои петна дори и след като се обработи с киселинен разтвор, затова се класифицира като киселинноустойчив бацил. Най-широко разпространени са две техники на киселинноустойчиво оцветяване: оцветяване по Цил – Нилсен, при което киселинноустойчивият бацил се оцветява в ярко червено, което изпъква ясно на син фон; оцветяване с аурамин – родамин, последвано от флуоресцентна микроскопия. Групата на M. tuberculosis включва още четири микобактерии, причиняващи туберкулоза – M. bovis, M. africanum, M. canetti и M. microti. M. africanum не е широко разпространена, но в някои части на Африка е важен причинител на болестта. M. bovis в миналото е основен причинител на туберкулоза, но масовата пастьоризация на млякото до голяма степен я елиминира като заплаха за хората в развитите страни. M. canetti е рядка и изглежда се среща само в Африка, макар че са известни няколко случая при африкански емигранти. M. microti е наблюдавана главно при пациенти с имунна недостатъчност, макар че е възможно разпространението ѝ да е подценявано.
Другите познати патогенни микобактерии включват M. leprae, M. avium, и M. kansasii. Последните два вида се класифицират като нетуберкулозни микобактерии (НТМ). НТМ не предизвикват туберкулоза или проказа, но те в действителност причиняват белодробни заболявания, които наподобяват туберкулозата.
Исторически сведения за заболяването В древността
Туберкулозата е заболяване, известно от древността. Най-ранните сигурни доказателства за това датират от епохата на плейстоцена. Открити са фрагменти ДНК от причинителя на заболяването в кост на бизон, живял в Северна Америка и боледувал от туберкулоза преди 17 500 – 18 000 години. Все още не е ясно дали човекът се е превърнал в чувствителен за заболяването вид, заразявайки се от одомашнените животни, или е настъпил точно обратният процес. Последните изследвания сочат, че основните причинители за туберкулозата при човека и говедата (Mycobacterium tuberculosis и Mycobacterium bovis) не произлизат пряко един от друг, а имат общ предшественик.
При археологически разкопки в източното Средиземноморие учени откриват общ гроб на майка и дете, погребани преди около 9000 години. При изследване на костите им се установява, че те са боледували от туберкулоза. Характерни за туберкулозата изменения са открити в гръбначен стълб на египетска мумия на възраст 4500 – 5000 години. Сигурни доказателства за наличие на туберкулоза при хората в Южна Америка датират отпреди 2000 години при мумии, открити в Андите. От общо 12 при 7 от тях има ясни доказателства, че са боледували от това заболяване.„South America: Prehistoric Findings“. Memorias do Instituto Oswaldo Cruz, Vol. 98 (Suppl.I) January 2003.
Дълго преди да бъде открит причинителят на туберкулозата се е предполагало, че тя е заразна болест. Във вавилонския кодекс на Хамурапи било разрешено правото на развод с болна жена, проявяваща признаци на белодробна туберкулоза. В Индия, Португалия и Венеция били издадени закони, които задължавали болните от туберкулоза да съобщават за своето състояние.
В народните вярвания и фолклор В годините преди възникването на индустриалната революция доста често се е приемало, че болните от туберкулоза са вампири. Хората смятали, че когато в едно семейство почине човек от туберкулоза, останалите членове на семейството губят своето здраве и бавно умират. Според суеверието се вярвало, че умрелият от туберкулоза член на семейството бавно източва живота на своите близки. Тези вярвания се подкрепяли и от факта, че болните проявяват симптоми, подобни на тези за които се смята, че са свойствени за вампирите. Хората с туберкулоза почти винаги имат червени, подути очи (състояние, при което се проявява чувствителност към ярка светлина), бледа кожа, ниска телесна температура и храчене на кръв. Други народни вярвания приписват болестта на непрестанни нощни самодивски танци, които изтощават жертвата поради липсата на почивка. Според други поверия болните са приемани като жертва на кошмари.Katharine Mary Briggs, An Encyclopedia of Fairies „Consumption“ (Pantheon Books, 1976) p. 80. ISBN 0-394-73467-X През 19 век на туберкулозата е придаден романтичен характер, благодарение на чувството на еуфория възникващо в последния етап на болестта. При прогресиране на заболяването страдалците проявяват особен изблик на енергия, което ги прави по-креативни за кратък етап от болестта.Lawlor, Clark. „Transatlantic Consumptions: Disease, Fame and Literary Nationalism in the Davidson Sisters, Southey, and Poe“. Studies in the Literary Imagination, Fall 2003. Available at findarticles.com .
В миналото в България заболяването е наричано с описателните имена охтика и жълта гостенка. Тези имена се дължат на характерните признаци на заболяването – прогресивна кашлица и отслабване.
Научно изследване на болестта Началото на същинското проучване на туберкулозата се поставя с труда „Медицински канон“ на Авицена от 1020 г. Той е първият учен, определил белодробната туберкулоза като заразна болест, първи установява връзката между диабета и туберкулозата, а също така първи изказва предположението, че тя може да се предаде при контакт с почва и вода.Y. A. Al-Sharrah (2003), „The Arab Tradition of Medical Education and its Relationship with the European Tradition“, Prospects 33 (4), Springer.George Sarton, Introduction to the History of Science. (cf. Dr. A. Zahoor and Dr. Z. Haq (1997). Quotations From Famous Historians of Science , Cyberistan.) Авицена създава метод на карантиниране на болните във връзка с ограничаване на разпространението на туберкулозата.David W. Tschanz, MSPH, PhD (August 2003). „Arab Roots of European Medicine“, Heart Views 4 (2). В древността лечението на заболяванията се е фокусирало върху прилагането на диети. В тази връзка Плиний Стари в своето произведение „Естествена история“ описва няколко метода на лечение на туберкулозата. Такива например са консумацията на черен дроб от вълк, предварително накиснат в слабо вино, консумиране на свинска мас от свиня, хранена само с трева, или месен бульон от женско магаре.Pliny the Elder, Natural History, quoted at
Въпреки че през 1689 г. д-р Ричард Мортън установява връзката на белодробната форма с наличието на туберкули,Who Named It? Léon Charles Albert Calmette . Посетен на 6 октомври 2006. поради многообразието на проявените симптоми, туберкулозата не е била идентифицирана като едно общо заболяване. Едва през 1820 г. става ясно, че всички признаци касаят това заболяване, а през 1839 г. Йохан Шьонлайн го нарича с името туберкулоза.Zur Pathogenie der Impetigines. Auszug aus einer brieflichen Mitteilung an den Herausgeber. [Müller’s] Archiv für Anatomie, Physiologie und wissenschaftliche Medicin. 1839, page 82. През периода 1838 – 1845 г., собственикът на Мамутовата пещера, д-р Джон Крогън довежда редица страдащи от туберкулоза с надежда те да се излекуват благодарение на постоянната температура и чистотата на въздуха в пещерата. Болните умират в рамките на една година след тяхното идване.Kentucky: Mammoth Cave long on history . CNN. 27 февруари 2004. Посетен на 8 октомври 2006. Първият санаториум за туберкулозно болни е открит през 1859 г. от Херман Бремер в градчето Гьорберсдорф, тогава в Германия (днес Соколовско, Полша).
През 1868 г. немският патолог Теодор Лангханс при изследване на туберкули открива наличието на гигантски клетки в тях.