Генадий Велешки и Дебърски е висш български духовник, дебърски и велешки митрополит, борец за самостоятелна българска църква.

Биография

Роден е със светското име Георги Димитров Лампов в село Подкожани, разположено в планината Мокра, недалеко от Поградец, тогава в Османската империя, днес в Албания, и вероятно е от албански произход. Татко му Димитър Мокрянин става учител в охридското училище, а Генадий става свещеник. След като жена му почива, се замонашва и постъпва в един гръцки манастир в Метеора, Тесалия, където пребивава няколко години.Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр. 42 Като свещеник е познат под името поп Георги Арнаутинот. Заема длъжността игумен на Калищкия манастир. Постепенно се издига в църковната йерархия и става архимандрит, протосингел на битолския владика.

Става протосингел на Дебърската епархия, а по-късно на Деркоската. В 1857 година е ръкоположен за титулярен мирски епископ (Μυραίων, Μυρέων) при Деркоската митрополия.

На 6 ноември 1858 година е избран за митрополит на Драчката епархия. Без обаче да замине за Драч, след смъртта на митрополит Неофит Мъгленски, на 10 ноември 1858 година е избран за митрополит на Дебърска епархия, където замества станалия мъгленски митрополит Мелетий. На 7 март 1859 година тръгва за епархията си. Споменат е в едно послание до него от патриарх Йоаким II Константинополски от 20 ноември 1860 година, по повод негово пътуване в чужди епархии, например в Пелагонийската, без за това да иска позволение от тамошните архиереи. На Генадий е наредено да престане с тези отсъствия, да изгради в своята епархия представителен владишки двор и да се грижи за своето паство.

В 1864 година е избран за член на Светия синод и на 31 май пристига в столицата.

Епископ Генадий се включва активно в борбата за самостоятелна българска църква. В 1860 година той се присъединява към българските владици, които на великденската служба отхвърлят името на гръцкия патриарх. В Дебър развива активна дейност за въвеждане на българския език в храмовете. Подава оставка на 9 май 1867 година.

През юли 1869 година, като македонски българин, Патриаршията го изпраща във Велес да поеме митрополитската катедра. Първоначално велешани отказват да го признаят за свой архипастир, понеже е „назначен от гръцкия патриарх, на чиято църковна власт те отпреди няколко месеца бяха престанали да се подчиняват“. Генадий се отказва от Патриаршията и се присъединява към независимата българска църковна йерархия, която скоро трябвало да се узакони.Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003, стр. 86. След обнародването на фермана за създаването на Българската екзархия от 1870 година по препоръка на временното екзархийско ръководство, Генадий е избран за временен духовен глава на Велешка епархия. Липсват му обаче достатъчно енергия и авторитет пред гражданските власти, а със сребролюбието си дразни населението. Конфликтите между него и общината зачестяват и той е принуден да подаде оставка в средата на 1872 година. Оттегля се в Битоля, където остава до края на живота си, изпълнявайки различни църковни треби и служейки в различни храмове. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от екзархийската каса.

Умира на 12 май 1876 година, потресен от вестта за жестокото потушаване на Априлското въстание. На погребението му се стичат много българи от града и съседните села. Погребан е до олтара на черквата „Света Богородица“ в Битоля.Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр.43-44.

Едни от наследниците му носят фамилното име Генадиеви, а други – Попгеоргиеви. Синът на Генадий Велешки Иван Генадиев (Хармосин) също участва активно в българската църковна и просветна борба през Възраждането. Внуци на митрополит Генадий са известният български политик Никола Генадиев, просветният и революционен деец Павел Генадиев и журналистът и преводач Харитон Генадиев.

Митрополит Генадий оставя речи, написани с гръцки букви на български език.Енциклопедия „България“, том 2, Българска академия на науките, София, 1981, стр. 35.

Родословно дърво

Бележки

Категория:Български духовници от Македония Категория:Дебърски митрополити Категория:Велешки митрополити Категория:Хора от община Поградец Категория:Българи от албански произход Категория:Членове на Велешката българска община Категория:Мирски епископи Категория:Викарни епископи на Деркоската епархия Категория:Починали в Битоля