Сомалия под италианска властArt. 2, legge 5 Aprile 1908, n. 161, известна просто като Италианска СомалияShari‘a, Inshallah: Finding God in Somali Legal Politics (на италианскиː Somalia italiana, на арабскиː الصومال الإيطالي Al-Sumal Al-Italiy, на сомалийскиː Dhulka Talyaaniga ee Soomaaliya, на английскиː Italian Somaliland), е италианска колония, създадена през 1908 г. Тя се простира върху териториите на Източна Африка, които вече попадат под суверенитета на Кралство Италия и са включени в колонията Бенадир.

Териториите, принадлежащи на Султанат Геледи (1910), Султанат Маджиртин (1924) и Султанат Хобьо (1926), вече италиански протекторати, както и тези на Колония Джубаленд (1926), са добавени впоследствие към колонията. През 1936 г. колонията е разпусната и нейните територии стават част от Италианска Източна Африка, в рамките на която те съставляват Губернаторство Сомалия.

По време на Втората световна война, през 1941 г., тя е окупирана от Обединеното кралство и остава такава до 1949 – 1950 г. От 1950 до 1960 г. е под италианско попечителство от името на ООН. Историята на Сомалия като суверенна държава започва през 1960 г.

История Първи владения и протекторат

Първите опити за италианско навлизане в Африка датират от 2 октомври 1869 г., когато италианското правителство, водено от президента Луиджи Федерико Менабреа, сключва таен договор за закупуване на земя по крайбрежието на Еритрея с цел насърчаване на италианския колониализъм. Когато Египетският хедиват се оттегля от Сомалийския полуостров през 1884 г., италианските дипломати сключват споразумение с Обединеното кралство за окупацията на пристанището Масава, което заедно с Асаб формира т. нар. италиански владения в Червено море (от 1890 г. наричани Колония Еритрея). С експедицията в Червено море от 1885 г. е положена основата за проект, който трябва да доведе до контрол над целия полуостров, включително Сомалия. В началото на 1880 г. тази област е обитавана от етиопско, данакилско, сомалийско и оромо население. Докато бреговете на Червено море са подчинени на египетски суверенитет, Сомалия е разделена на няколко султаната (с Варсангали, Маджиртин, Хобьо, Занзибар и Геледи); накрая, Етиопия е управлявана от негус негести (крал на царете) Йохан IV с присъствието на втори негус (крал) в южните територии: Менелик II.

Краят на 19 век оказва огромно влияние върху структурата на Сомалийския полуостров. Европейските сили, които се борят за контрол над района (Обединеното кралство, Кралство Италия и Франция), печелят първите си опорни точки в Сомалия чрез подписването на споразумения и договори с различните сомалийски султани, които контролират региона, като Юсуф Али Кенадид, Осман Махамуд и Мохамад Али Шире.Mariam Arif Gassem, Somalia: Somalia: clan vs. nation, 2002, с. 4. Британците създават Протекторат Британска Сомалия, бъдещ Сомалиленд, през 1886 г. след египетското отстъпление и договора с клана Варсангели. Най-северната част от територията е дадена на Франция, която създава Френска Сомалия, състояща се от териториите на Афари и Иса. Южната част е окупирана от Италия.

В края на 1888 г. султан Юсуф Али Кенадид всъщност сключва договор с италианците, превръщайки неговия султанат Хобьо в италиански протекторат. Неговият съперник Осман подписва подобно споразумение за своя султанат Маджиртин на следващата година. И двамата владетели подписват договорите за протекторат, за да продължат собствените си експанзионистични цели: Кенадид се опитва да използва подкрепата на Италия в спора си със Султаната на Занзибар за територията на Уаршейк, както и в продължаващата му борба за власт със самия Бокор Осман. Както Кенадид, така и съперникът му Осман се надяват да използват противоречивите интереси между европейските имперски сили, които се опитват да поемат контрола над Сомалийския полуостров, като същевременно избягват пряката окупация на техните територии.Il Sultanato della Migiurtinia.

Италианците от своя страна се интересуват от тази до голяма степен пустинна страна преди всичко заради нейните пристанища, от които най-северните могат да им осигурят достъп до стратегически важния Суецки канал и Аденския залив. Последното парче земя, придобито от Италия в Сомалия с цел формирането на Италианска Сомалия, е регионът Кисмайо, който преди Първата световна война е контролиран от Великобритания.Fitzgerald, Nina J., Somalia , Nova Science, New York, 2002, с. 33.

Отношенията между Хобьо и Кралство Италия обаче се влошават, когато султан Кенадид отхвърля предложението на италианците да позволи на британски контингент да дебаркира в неговия султанат, за да продължат битката си срещу дервишките сили на антиколониалисткия религиозен водач Мохамед Абдула ХасанIl Sultanato della Migiurtinia. . Виждан като заплаха, Кенадид в крайна сметка е заточен в Аден, Йемен, а след това в Еритрея, където неговият син е престолонаследник Али Юсуф.

В края на 19 век в Италия се развива нарастващо политическо-социално движение, което настоява за разширяване на зоните на влияние в Африка, тъй като много други европейски страни се движат в тази посока, докато Италия остава в застой. В ситуацията на сериозна липса на капитал и сериозни икономически проблеми, засягащи странатаTripodi, op. cit. с. 16., Сомалия е привлекателна не само с първичните си ресурси, но и с пристанищата и регионите, до които те дават достъпTripodi, op. cit. с. 12-13..

Чезаре Коренти организира експедиция от името на Италианското географско дружество през 1876 г. На следващата година "L'Esplatore" – дневникът за пътуването, е публикуван от Манфредо Камперио. През 1879 г. е създадено Обществото за търговски изследвания в Африка с участието на италианската индустриална структура от онова време. През същата година в Сомалия е създаден Африканският клуб, който три години по-късно става „Африканско общество на Италия".

Този път претърпява ускорение, когато клането през януари 1887 г. на 500 войници от колоната „Де Кристофорис“ в Догали, Еритрея, от милициите на рас Алула Енгида впоследствие предизвиква сформирането на ново правителство от премиера Агостино Депретис, който почива през юли. Той е наследен от Франческо Криспи, който има нови планове за създаване на нови имиграционни зони за италианците. На 2 май 1889 г. Менелик II, император на Етиопия, и Италия подписват мирен договор в Учали. През 1895 г. Италия започва Първата италианско-абисинска война срещу Етиопия, като напада от нейните територии в Еритрея и Сомалия.

Италианска Сомалия

На 8 февруари 1889 г. е установен италианският протекторат над султаната Хобьо. През ноември същата година Италия провъзгласява протектората над крайбрежните участъци между Уаршейк, Могадишу, Мерка и Брава. През март 1891 г. Винченцо Филонарди окупира сомалийското крайбрежно село Аталех, което преименува на Итала.

През 1908 г. и Султанат Геледи, който сега е в упадък при управлението на владетеля Осман Ахмед, също е провъзгласен за италиански протекторат. Със смъртта на султана през 1910 г. е окончателно присъединен към Италианска Сомалия.

На 12 август 1892 г. Могадишу, Мерка, Бава и Уаршейк са дадени под наем от Султанат Занзибар на Италия за 25 години. През 1905 г. италианското правителство пряко поема отговорността за създаването на колония в Южна Сомалия след обвинения, отправени срещу обществото Бенадир, че е толерирало или дори сътрудничило в поддържането на търговията с робиCassanelli, Lee V. The End of slavery in Africa, Meiers, Suzanne and Roberts, Richard L., eds, University of Wisconsin Press, с. 310. Административната организация е поверена на губернатора Меркантели, който организира колонията в шест административни подразделенияː Брава, Мерка, Луг, Итала, Бардера и Джумбо.

На 5 април 1908 г. италианският парламент одобрява закона, който обединява всички италиански владения в Южна Сомалия в единна административна единица, наречена „Италианска Сомалия“. Този закон също установява компетенциите по колониални въпроси между парламента, правителството на кралството и правителството на колонията. Последният е значително укрепен: гражданският управител контролира правата за износ, регулира обменния курс, установява данъчно облагане на местните дейности и регулира всички държавни услуги и въпроси, свързани с лова и риболова; той също командваше полициятаHess, Robert L. Italian Colonialism, с. 102. Италианският контрол остава ефективно ограничен до крайбрежните райони само до 1920 г.Ben-Ghiat, с. 310 След краха на съпротивителното движение на Хасан, различните кланове в Северна Сомалия отново се сблъскват заради гранични спорове. Правителството на колонията работи, за да се опита да запази мира между старите кланове, като същевременно поддържа строг военен контрол над регионаHess, Robert L. Italian Colonialism, с. 146.

Икономическо развитие През 1920 г. Лудвиг Амадей Савойски-Аоста основава Сомалийско-италианското земеделско дружество (SAIS), за да проучи селскостопанския потенциал на Африка. С идването на власт на фашизма квадрумвирът Чезаре Мария Де Веки поема длъжността губернатор на 5 декември 1923 г., носейки със себе си силните начини на суровото колониално управление.

Регионът на Джуваленд, на основание чл. 13 от Лондонския пакт, е преотстъпен на Кралство Италия с италианско-британския протокол от 15 юли 1924 г. срещу годишна компенсация на султана на Занзибар от 1000 паунда плюс плащането от 25 000 еднократно. Колонията е автономна италианска колония от 16 юли 1924 г. до 31 декември 1926 г. под мандата на губернатора Корадо Дзоли. Тази отстъпка вероятно е награда за присъединяването на Италия към Антантата.

През 1926 г., след известна съпротива, Южна Сомалия е напълно умиротворена с масовото използване на дубат, заптие и аскари от Кралския колониален войсков корпус на Италианска Сомалия. В началото на 1930 г. новите италиански губернатори Гуидо Корни и Маурицио Рава започват политика на асимилация на сомалийците и тяхната култура, основана на уважение към племенната и социална структура и на уважение към Исляма като религия на тези поданициBen-Ghiat, с. 311. Много сомалийци се записват в италианските колониални войски. Няколко хиляди италиански заселници се преместват в Могадишу, който се превръща в търговски център с някои малки производствени компании, и в някои селскостопански райони около столицата като село Дука дели Абруци (или Вилабруци, днес Джоухар) и Дженале, съсредоточени върху износа на банани и селскостопански продукти.Ben-Ghiat, с. 310Bevilacqua, Piero. Storia dell'emigrazione italiana. с. 233

Италианска Източна Африка

През октомври 1935 г. Сомалия става южният фронт за нападение срещу Етиопската империя под командването на генерал Родолфо Грациани. През юни 1936 г., след италианското завладяване на Етиопия, колонията е обединена с Еритрея и Сомалия, за да създаде Италианска Източна Африка: в административното подразделение на Италианска Източна Африка колонията е реорганизирана като Губернаторство Сомалия.

През 1930 г. в Сомалия има 22 000 италиански заселници (т.е. 2% от населението на територията), от които 10 000 живеят в столицата Могадишу, където има някои малки производствени индустрии. Приходите на сомалийската колония, макар и незначителни, финансираха програма за обществено строителство, което позволява завършването на железопътната линия Могадишу-Виладжо Дука дели Абруци, реорганизацията на пътната мрежа със създаването на Имперския път между Могадишу и Адис Абеба, и изграждането на язовир, функционален за изграждането на пристанището на Могадишу. През 1935 г. над 50 000 италиано-сомалийци живеят в Сомалия, което представлява 5% от населението на територията. От тях 20 000 са в Могадишу, което представлява приблизително 40% от 50 000 жители на града. Тези данни очевидно не включват нито един от 220 000 италиански войници, разположени в Италианска Сомалия по време на Втората италианско-абисинска война.Nicolle, David, "The Italian Invasion of Abyssinia 1935–1936", с. 41