Данов хълм

Сахат тепе е едно от днешните шест тепета на българския град Пловдив.Забележителното „Сахат тепе“ – през погледа на пътешественика Надморската му височина е 210,7 m. Разположено е в централната част на града и е с височина около 46 m на терена на града.

Официално се нарича Данов хълм в чест на българския възрожденец и книгоиздател Христо Г. Данов – общественик и кмет на град Пловдив. Известно време хълмът е носил името на Васил Коларов – бивш държавен глава и министър-председател.

История

Смята се, че през римско време на върха на хълма се е намирал храм на Венера.

Името му на турски означава Часовников хълм заради Часовниковата кула, издигната на върха му през 1611 година. Тя представлява каменна призма с височина 17,5 m.

В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, хълмът е наименуван Часовия хълм. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през 1812 година (според арабския надпис над входа). Кулата е използвана за пожарникарски наблюдателен пост в периода между двете световни войни.

През 1896 г. е първото планирано залесяване на хълма с приетия „План за залесяване на хълмовете Сахат тепе“.

Хълмът има добра инфраструктура, което е причина и за по-малкия брой местни растителни и животински видове. Заедно с тепетата Младежкия хълм и Хълма на освободителите, хълмът е обявен за природна забележителност в началото на 1996 г.Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.

Топлар тепе На картата на немския инженер Хохщетер от 1869 г. Хълмът е обозначен като две тепета. Южният връх е означен като „Топлартепе“ (от топ, т.е. оръдие). И наистина от това място с оръдейни салюти се отбелязвали празниците. Османците са го използвали за барутен склад на пловдивския гарнизон.Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016 Северният връх е означен като „Сахаттепе“. Хохщетер е използвал официални османски документи.Изчезналите тепета на Пловдив

На южния връх се намира радиорелейна телевизионна станция, построена на 18 януари 1956 година (на 1 юли 1960 година започва излъчване). Надморската ѝ височина е 210 m.

Ресторант „Младежка среща“ На самата площадка Сахат тепе и Топлар тепе се е намирал турски барутен погреб, известен като „барутницата“. На 3 август 1932 г. Пловдивската община обявява конкурс за построяване на бюфет на това място. На 19 февруари следващата година, заведението е открито. Проектът е на известния пловдивски архитект Никола Овчаров. Едноетажната постройката с елегантен обем и олекотена конструкция напълно отговаря на градинско-увеселителния характер на това място. След 1944 г. ресторантът продължава да работи под името „Младежка среща“. През 1975 г. заведението е съборено окончателно с цел да се издигне ново, но такова не е построено.

Паметници Паметник на Христо Г. Данов. Издигнат през 1933 година от студентското дружество „Тримонциум“.Кметът Божидар Здравков. Из личния му архив. Публикации в периодичния печат. Съставители: проф. д-р Радка Колева и Анастасия Толева, Пловдив 2013, с. 167, 206.

Разни В основите на хълма се намират Радио Пловдив Телевизионен център Пловдив на Българска национална телевизия Евангелска съборна църква Музеен център за съвременна история към Регионалния исторически музей Частна профилирана гимназия „Класик“ Гроздов пазар Лятно кино „Орфей“

Галерия

Източници