Арменово или Арменохор или членувано Арменòро (, Арменохори, катаревуса: Αρμενοχώριον, Арменохорион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено в Леринското поле на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 4 km североизточно от демовия център Лерин (Флорина). Арменово е железопътна гара на линията Солун – Битоля. Землището на селото е 26 km2.
Църквата в селото е „Свети Наум“.
История
Край Арменово са открито праисторическо селище, което в 1962 и 1966 година е обявено за паметник на културата.
В Османската империя В XIX век Арменово е голямо, предимно българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Арминоръ като българско село. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Арменор като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Арменохори (Arméno-khori), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци. В 1889 Стефан Веркович пише, че в Арменоро в 66 къщи живеят 91 български семейства (446 души). В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Арменово (Arménovo) е посочено като село със 100 домакинства с 300 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ерменово (Арменоро) има 780 жители българи и 125 жители турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Арменор е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 126 къщи.
Селото в началото на XX век е разделено между Българската екзархия и Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арменохор (Armenohor) има 352 българи екзархисти и 424 патриаршисти и функционират българско и гръцко училище, основано в 1880 година.
Учители в гръцкото училище (1880 – 1912) Номер Име Име Години Околия Селище 1. Панофтис Стоянис Πανόφτσης Στογιάννης 1880 – 1885 Леринско Върбени 2. Поп Йоанис Пройцис Παπαϊωάννης Πρόϊτσης 1885 – 1890 Леринско Арменово 3. Илияс Груйос Ηλίας Γρουϊος 1890 – 1892 Леринско Арменово 4. Атанасиос Янопулос Αθανάσιος Γιαννόπουλος 1892 – 1893 Леринско Лъжени 5. Поп Димитриос Стамболис Παπαδημήτριος Σταμπουλής 1893 – 1895 Леринско Росен 6. Йоанис Андреу Ιωάννης Ανδρέου 1896 – 1900 Леринско Арменско 7. Петрос Христу Πέτρος Χρίστου 1900 – 1902 Леринско Света Петка 8. Йоанис Теодосиу Ιωάννης Θεοδοσίου 1902 – 1904 Леринско Лерин 9. Двама учители 1904 – 1910 Кайлярско Катраница 10. Петрос Василиу Πέτρος Βασιλείου 1910 – 1912 Битолско Битоля
След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Арменоро в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 60 души от селото са заминали на работа в Америка. Към първи март 1905 година е установено заминаването на още 19 души.Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Арменохорион (Ἀρμενοχώριον), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 318 „православни гърци“, 200 „схизматици българомислещи“ и 100 мюсюлмани.
При избухването на Балканската война десет души от Арменово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция
По време на войната в селото влизат гръцки войски. След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Арменор има 120 къщи славяни християни и 30 къщи турци. За кратко селото е освободено от части на Осма дивизия на българската армия по време на Леринската настъпателна операция през Първата световна война. След войната остава в Гърция.
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година турското население на Арменово се изселва и на негово място са заселени 20 семейства (58 души) гръцки бежанци от Понт. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 36 бежански семейства и 151 жители бежанци. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на понтийските гърци е 6 към 1.
Според изследване от 1993 година селото е „местно-бежанско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво, а понтийският гръцки на ниско.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
+ Прекръстени с официален указ местности в община Арменово на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Мечкарица Μετσικαρίτσα Аркудица Άρκουδιτσαместност на СИ от Арменово Гусаица Κουσάνιτσα Фтохохорафа Φτωχοχώραφαместност на С от Арменово Гладно поле Πλάβνα Πολε Потистика Ποτιστικάместност на СЗ от Арменово Гусаица Γκουσάϊτσα Лемос Λαιμόςрека на С от АрменовоПрекръстена и на Калиникиотико като част от община Горно Каленик. Потоко Ποτοκο Валтотопи Βαλτοτόπιместност на С от Арменово
Личности
Родени в Арменово Анастас (Αναστάσης), гръцки андартски деец, водач на четата на Каравитис Атанас Христов (1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Седма кумановска дружина, убит в Междусъюзническата война на 6 юли 1913 година Дельо Колев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев Дельо Нолев, македоно-одрински опълченец, четата на Алексо Джорлев Димитър П. Прусалков (? – 1925), български просветен деец Ильо Кръстев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Коста Лазаров (Косто), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Лазар Христов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Лазо Ефтов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Настас Илов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Настас Лазаров, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Петър Донев (1871 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина Христо Мешков, свещеник, български активист в годините на Втората световна война, определен от гръцките власти в 1942 година като „български пропагандатор“ и „фанатик“
Починали в Арменово Никола Дунковски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 199, л. 105
Външни препратки Диалектни текстове от Борешница и Арменохор в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 114 – 144. Официален сайт на дем Лерин. Христо Силянов. Писма и изповеди на един четник. Фолклорният музей в Арменово .
Бележки
Категория:Села в дем Лерин