Луций Корнелий Сула Феликс (Lucius Cornelius Sulla Felix; L•CORNELIVS•L•F•P•N•SVLLA•FELIX на български означава „Луций Корнелий Сула, син на Луций, внук на Публий, Щастливия“. Епитетът Felix – „Щастливец“, който Сула след своята окончателна победа присъединява към своето име, е заради военното му щастие – като благоволение на боговете. Това е израз на елинистичното учение за харизма. Сула смята, че го покровителства Венера (Venus Felix, Афродита); затова се нарича на гръцки Епафродит. Плутарх, Животът на Сула, 34) е римски държавник и военачалник. Избран е за консул през 88 и 80 пр.н.е. и за диктаторdictator legibus faciendis et reipublicae constituendae causa – диктатор с право да пише закони и да променя конституцията през 82 пр.н.е. Сула винаги е включван в биографичните колекции за водещите римски военачалници и политици, които водят началото си от биографичния сборник на известните римляни, публикуван от Марк Теренций Варон. В биографията от Плутарх – „Животът на Сула“ в известните „Успоредни животописи“, животът му е описан заедно с този на спартанския политик и стратег Лисандър.
Диктатурата на Сула е по време на връхната точка на борбата между оптимати и популари, първите от които се мъчат да запазят властта на олигархията в Сената, а вторите в много случаи прибягват до гол популизъм с кулминация диктатурата на Юлий Цезар. Сула е изключително талантлив и умел военачалник и през военната си кариера е печелил много битки; той е единственият човек в историята, който атакува и окупира и Атина и Рим. Неговия конкурент Гней Папирий Карбон казва за Сула, „че е хитър като лисица и смел като лъв“.Плутарх, Животът на Сула, 28.3Desiderius Erasmus, John N. Grant, Denis L. Drysdall, Adages III Iv 1 to IV Ii 100, стр. 114 Тази комбинация е използвана по-късно от Николо Макиавели в неговото описание на идеалната характеристика за един управник.Макиавели, Владетелят, глава XVIII
Сула използва армията си за два похода към Рим и след втория е обявен за диктатор – титла която не е използвана от времето на Втората Пуническа война. По време на диктатурата си предприема серия от реформи в римската конституция, с цел възстановяване на баланса на силите между Сената и народните трибуни; след това Сула изумява римския свят (и идните поколения), като се отказва от поста на диктатор, възстановявайки нормалното конституционно управление, а след втория си консулски мандат се оттегля и от политическия живот.
Произход, ранни години и кариера Сула произлиза от западащ клон на патрицианския род Корнелии, членовете на който от дълго време не заемат висши държавни постове. Първият известен представител на клона е Публий Корнелий Руфин, който е диктатор през 333 пр.н.е., но освен че заема този пост за него не се знае почти нищо друго.Keaveney A. The early years: 138 – 105 BC // Sulla, the last republican. 2nd ed. London – New York: Routledge, 2005, стр. 5Луций Корнелий Сулла (отец диктатора) Прапрапрадядото на Сула, Публий Корнелий Руфин е консул през 290 и 277 пр.н.е и диктатор (rei gerundae causa Диктатор по време на война) в неуточнена година в периода между 291 и 285 пр.н.е. Скоро след това Руфин е изгонен от Сената заради нарушение на „закона за лукса“ () – цензорът установява, че в дома му има повече сребърни прибори, отколкото се полагат на човек с неговия социален статус.Плутарх, Животът на Сула, 1 Прапрадядо му Публий Корнелий Сула, който заема почетната позиция жрец на Юпитер е първия известен член на рода с когномен (трето име) Сула. Прадядото и дядото са претори, съответно през 212 и 186 пр.н.е.Keaveney A. The early years: 138 – 105 BC // Sulla, the last republican. 2nd ed. London – New York: Routledge, 2005., стр. 6, като последният е управител и на Сицилия.Франсоа Инар, Семейни хроники // Сула. – Ростов на Дон: Феникс, 1997., стр. 20 – 21
За баща му Луций Корнелий Сула се знае само, че е бил женен два пъти. Вероятно не е бил единствен син в семейството, тъй като е установено че има по възрастен брат на име Публий и друг на име Луций. Съществува недоказана информация, че бащата на Сула е бил претор, а след това управител на провинцията Азия,Франсоа Инар, Семейни хроники // Сула. – Ростов на Дон: Феникс, 1997., стр. 21 – 22 където е възможно да се е срещнал с понтийския монарх Митридат VI.Madden J. A., Keaveney A. Sulla père and Mithridates // Classical Philology. Vol. 88, № 2. (Apr., 1993)., стр. 138 – 141 Сула има брат на име Сервий и сестра на име Корнелия.Lee E. Reams, The Strange Case of Sulla’s Brother. The Classical Journal, Vol. 82, No. 4 (Apr. – May, 1987), стр. 301 – 305 Майка му умира докато е бебе и е отгледан от дойка. Баща му се жени за богата жена. Когато Сула е на възраст при която се получава toga virilis, тогата за пълнолетие (14 – 16-годишен), баща му умира, като не го включва в завещанието си.Въпреки че Сула не е включен в завещанието, римското право му гарантира, че ще получи част от наследството на баща си
При липсата на финансови средства Сула живее под наем в къща с освободени роби и прекарва детството си сред римските комици, артисти, музиканти и танцьори. Той остава свързан с развратния начин на живот от младостта до смъртта си, Плутарх споменава че по времето на последния му брак с Валерия, Сула все още се обграждал с „актриси, музиканти и танцьори и пиянства с тях нощ и ден“.Плутарх, Животът на Сула, 36 Изглежда, че Сула е получил добро образование. Салустий го описва като начетен, интелигентен и говорещ перфектно гръцки – което се счита като знак за добро образование в Рим.Салустий, Югуртинска война, 95
Не е известено как натрупва богатството си с което по-късно ще се изкачи по стълбата на римската политика (cursus honorum), макар че Плутарх споменава две наследства: едно от мащехата му и друго от неженена, но богата жена от скромно потекло на име Никополис.Плутарх, Животът на Сула, 2
Югуртска война
През 107 пр.н.е. Сула е избран за квестор на Гай МарийПлутарх, Животът на Сула, 3, който е един от консулите за тази година. Марий ще командва армията във войната в Северна Африка срещу царя на Нумидия – Югурта.
Югуртинската война започва през 112 пр.н.е., но под ръководството на Квинт Цецилий Метел войната върви бавно и без да са постигнати особени успехи. Марий е един от офицерите на Метел и вижда възможност да си присвои командването. Започва да разпространява слухове за некомпетентността на командира си и за нарочно бавене на войната от Метел. След машинациите и избирането му за консул Марий поема командването на кампанията.
Под командването на Марий римляните следват тактика много подобна с тази на Метел и в крайна сметка побеждават нумидийците през 106 пр.н.е., благодарение в голяма степен и на инициативата на Сула за пленяването на цар Югурта. Той убеждава цар Бокх I, владетел на съседното царство Мавритания, да предаде Югурта, който търси убежище при съседите си. Това е рискована операция, първоначално Бокх се чуди кое ще му е по-изгодно: да предаде Югурта на Сула или Сула на Югурта. Общественият отзвук от успеха на Сула подпомага политическата му кариера. Въпреки недоволството на Марий, за ознаменуване успеха на Сула на форума е издигната позлатена статуя на богинята Виктория, а до нея е изобразена сцената при която Югурта се предава на Сула. Статуята е дарена от цар Бокх.Плутарх, Животът на Сула, 6
Война с германите
Следващата заплаха за Рим се оказва сериозна. През 104 пр.н.е. миграцията на германо-келтски съюз начело с кимврите и тевтоните се отправя към Италия. Тъй като Марий е най-добрият римски военачалник по това време, Сенатът му позволява да води кампания срещу тях. Сула е на служба при Марий като военен трибун (tribunus militum) по време на първата половина на тази кампания.Плутарх, Животът на Сула, 4 В крайна сметка силите на проконсула Квинт Лутаций Катул се обединяват с тези на Марий и се изправят срещу врага в битката при Верцела през 101 пр.н.е. Сула по това време е прехвърлен в армията на Катул да служи като негов легат и е признат като една от движещите сили за победата срещу племената (Катул е отчайващ като военачалник и изключително неспособен да си сътрудничи с Марий). Сенатът присъжда триумф и на двамата Марий и Катул като военачалници, командвали обединените армии.
Губернатор на Киликия Завръщайки се в Рим, Сула е избран за градски претор (praetor urbanus) за 97 пр.н.е.Keaveney, с. 30. На следващата година е назначен за проконсул на Киликия. По поръчение на сената Сула се опитва да постави на трона на съседната Кападокия про-римско ориентирания Ариобарзан I получил прозвището Филоромей (обичащият римляните).Плутарх, Животът на Сула, 5 при което има сблъсък с кападокския тиран Гордий (Gordius) и с арменски сили пратени му на помощ от Тигран II. Сула разбива силите на тирана и арменците, въпреки че не разполага с голяма армия. По време на престоя си на изток Сула става първият римски магистрат, който се среща с партски посланик. Сула провежда „тристранни преговори“ за приятелство и съюз между Партия и Рим. При тези преговори имало три стола един за партския посланик, един за него и един за Ариобарзан, Сула седи на централния стол (който е почетното място). В свитата на посланика има халдейски гадател, който предсказва на Сула голямо бъдеще. През 96 пр.н.е. Сула се връща в Рим и се присъединява към оптиматите и в опозиция на Гай Марий.
Съюзническа война
Съюзническата война (91 – 88 пр.н.е.) се води в резултат на непреклонността на Рим по отношение увеличаването на гражданските права на съюзниците италийци (соции; socii). Към тези съюзници не се включват латините, които с изключение на Венузия остават лоялни към Рим. Социите са стари врагове на Рим (като самнитите) за разлика от тях латините са от много време на страната на римляните и заради това са третирани с много по-голямо уважение и се ползват с повече права.Плутарх, Животът на Сула Като поданици на Римската република, италийските съюзници могат да бъдат призовани да защитават Републиката, могат да бъдат облагани с извънредни данъци, но те нямат думата за това как ще се харчат тези данъци или за какво и как ще се използва войската съставена от тях. Съюзническата война избухва и отчасти заради продължаващата съпротива на тези римляни, които искат да разширят правата на италийците, а също да коригират и други неправди в римската система. Братята Тиберий Семпроний Гракх и Гай Семпроний Гракх са убити от оптиматите, които са против промените и искат да запазят статуквото. Но убийството на Марк Ливий Друз Млади е „капката от която чашата прелива“.J. A. Crook, Andrew Lintott, The Cambridge Ancient History: The Last Age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C., стр. 113 – 114 Реформите на Друз са насочени към предоставяне на римско гражданство на съюзниците, което би им дало думата за външната и вътрешната политика на Римската република. След като Друз е убит, много от неговите реформи са обявени за недействителни. Този факт силно разгневява социите и впоследствие те се обединяват срещу Рим.