Метафора в реториката (, метафора̀, „пренасям“, или в реториката – „пренос на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, постигано чрез използване на думи в преносен смисъл (напр. „каменно сърце“, „златна нива“, „цепя тишината“ и т.н.): „1.Литер. Само ед. Вид троп, при който въз основа на сходство или близост се пренасят признаци и свойства от един предмет или явление на друг. Той [поетът] предава с оригиналната метафора „долината гърми от мирен труд“ кипящия живот, бурния ритъм на строителството. С, 1952, кн. 5, 169. Метафора е таквоз изричане, в което на един предмет се отдават белезите на другий, с него сходен. Т. Шишков, ТС, 83. И тъй метафората става чрез едно умствено сравнение, което показва някакво си сходство на сравняваните предмети. Д. Войников, РС, 43. 2. Литер. Дума или съчетание от думи, употребени в преносно значение, въз основа на пренасяне, за образна характеристика на предмет или явление в художествена реч. Да туря: „Мило птиче“ — чорт го взел, съвестно ми е тая метафора: ще излъжа по един непростителен начин. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 70. Тия разкази изненадват със свежи и поетични образи, с богати метафори и сравнения, които за дълго ще се помнят в нашата литература. Н. Лилиев, Съч. III, 57. Сполучливите метафори: „Затопли радост на сърцето / усмивка цъфне на лицето“ придават реален израз на радостното, но и тревожно очакване на предстоящата жетва. Лит. ХI кл., 70. През тия мрачни за него месеци той разви най-неочаквано вкус към иносказателна реч — замотаваше в мислите си символи, метафори. А. Гуляшки, ДМС, 204. Поетическа метафора. 3. Езикозн. Начин на възникване на нови преносни значения на думите в езика въз основа на сходство. Метафората е едно от тези средства, чрез които се обогатява лексикалната семантика. // Значението на дума, възникнало по този начин. Лексикална метафора. — От гр. μεταφορά 'пренасяне'. — С. Доброплодни, Писмовник, 1853.“

Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[прилагателно]→[съществително]“, например „Каменно сърце“.

В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от аналогията, макар двата тропа да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората твърдение сплита двете категории, докато при сравнението те остават ясно различни.

(Черти на един предмет се пренасят върху друг в основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.)

Примери Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях: каменно сърце бясна стихия метафорични епитети: златни ниви горещо сърце дървена глава метафорични глаголи: чупя рекорди цепя тишината вали кротко

Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията.

Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното: живо върху живо: буден поглед, цар на животните; живо върху мъртво: песента на колелетата, галещото слънце; мъртво върху живо: необуздан гняв, желязно сърце; мъртво върху мъртво: стена от куршуми, лунна пътека.

Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх.

Бележки

Външни препратки Камелия Иванова, Какво е това метафора и само в литературата ли ни е нужна?, bukvite.com Метафора и метонимия (по Речник на литературните термини), gramatika-bg.com

Категория:Белетристика Категория:Тропи