Савирите () са номадско племе, според някои изследователи е от угърски произход, но впоследствие е тюркизирано, а според други е от огурската група на тюрко-алтайските племена.Ilkka Syvänne, The Age of Hippotoxotai: Art of War in Roman Military Revival and Disaster (491 – 636); Tampere University Press, 2004, p. 351.Fuchs Christian, Lars Johanson, Éva Ágnes Csató Johanson, The Turkic Languages, Routledge, 2015, p. 18.David Nicolle, Attila and the Nomad Hordes, Osprey Publishing, 1990, p 23.Denis Sinor, The Cambridge History of Early Inner Asia, Cambridge University Press, 1990, p. 200. Първоначално живеят в Западен Сибир, който М. И. Артамонов смята, че носи тяхното име (наричани са и сабири/сибири).
През II в. Птолемей ги локализира в степите на Северното ПрикаспиеФедоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки...с.53, а впоследствие към 463 г. заели Северен Дагестан. Пак според М. И. Артамонов те, заедно с барсилите (βαρσιλτ, βαγρασικ), били основното население на Царството на хуните (VI-VII в.)Артамонов, М., История хазар, с. 229. Средновековните автори като Прокопий КесарийскиПрокопий Кесарийски, Война с готами, кн. VIII, 3, 11, Агатий МиринейскиАгатий Миринейски ГИБИ, т. II, с. 183 – 184 и Теофан най-често ги наричат хуни. Част от тях по-късно (X в.) се озовала по Средна Волга, където се вляла във Волжка България, била известни под името сувари и имали значителен град, носещ същото име – Сувар.
Персийският учен-енциклопедист, историк и лингвист ал Бируни (973 – 1048) отбелязва в своите трудове, че езикът на българите и сабирите e смесица между тюркски и хазарски.
Източници
Категория:Угро-фини Категория:Етнически групи в Русия