Константин (Кочо) Костадинов Мавродиев с псевдоним Симеон е изтъкнат български възрожденски просветен деец и екзархийски учител.
Биография Роден е в село Гайтаниново, Неврокопско. Произхожда от родолюбиво учителско семейство. Брат е на Димитър Мавродиев и Петър Мавродиев, а баща му Кочо Д. Мавродиев преподава около 1860 – 1870 година в Гайтаниново. Първоначално учи в родното си село, а след това в класното училище в Неврокоп. Получава специална учителска подготовка в педагогическото училище в София. Заедно с баща си и по-големия си брат, подпомага финансово учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп със сумата от 456 гроша.Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
През 1882 година Мавродиев е сред първите трима български учители в Македония, които получават учителска правоспособност от османската държавна комисия по просвета в град Солун. През същата година е назначен за главен учител в българското училище в град Петрич, а по-късно и за околийски училищен инспектор. Той насърчава петричани през пролетта на 1883 година да започнат строеж на ново училище. На 20 юни същата година за първи път организира публичен годишен изпит в българското училище, на който са поканени и представители на местната турска власт.Бисерков, М., Попов Н. Просвета и култура в Петрич (1873 – 1912). Списание „Македонски преглед“, 2000, кн. 1, стр. 101. По негова инициатива през учебната 1886/1887 година училището прераства в класно. Допринася за откриването на много български училища в Петричкия край и създаването на девическо училище в града през 1885 година. Активно участва в църковно-националните борби в град Петрич и района. Основа църковен хор и организира първото честване на Деня на славянските просветители в града през 1889 година. Негови нововъведения са учебната екскурзия, наблюдението, природният кът в училище и училищните празници.
В Петрич Кочо Мавродиев се оженва за учителката Параскева Филипова от същия град и поставят началото на голям род.
През учебната 1897/1898 година Кочо Мавродиев е назначен за главен учител в град Валовища, където също развива богата родолюбива дейност. Учебното дело в града бележи напредък, а празникът на светите братя Кирил и Методий започва да се се празнува не само от учениците от „Долни Варош“, а от целия град и селата.Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 121.
В 1904/1905 година е главен учител в голямото драмско село Просечен. През 1908 година той е избран за първи директор на трикласното училище с пансион в Просечен. Многократно е преследван от гръцкото духовенство и османските власти.
През Балканската война в 1912 – 1913 година е назначен за помощник-кмет на град Сяр. Убит е на 26 юни 1913 година по жесток начин от гръцки войници при завземането на града през Междусъюзническата война.Милетич, Любомир. Гръцките жестокости в Македония през Гръцко-българската война. София, 1913, стр.50. Името му носи училище и улица в Петрич.Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, 1987, стр 111.
Негов син е ученият професор Благой Мавров.
Родословие
Литература Попов, Н. Учителят на Петрич. Пиринско дело, Благоевград, № 60, 23 май 1970.
Външни препратки Операция Слава - Кочо Мавродиев 110 г. от смъртта на Кочо Мавродиев, petrichhistorymuseum.bg
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Гайтаниново Категория:Кметове на Сяр Категория:Починали в Сяр Категория:Загинали през Междусъюзническата война Категория:Български учители