Ованѐс (Иван) Хачату̀рович Баграмя̀н (, ; 2 декември 1897 – 21 септември 1982), повече познат като Иван Баграмян, е руски, арменски, съветски офицер, маршал на Съветския съюз от арменски произход.
През Втората световна война Баграмян е първият командващ фронт от неславянски произход. Също така е сред няколкото арменци, заемали висши офицерски длъжности в Червената армия по време на войната,Jukes, Geoffrey. „Ivan Khristoferovich Bagramyan“ in „Stalin's Generals“. Ed. Harold Shukman. Phoenix, Arizona: Phoenix Press, 2001 г., с. 25 ISBN 1-84212-513-3 („Иван Христоферович Баграмян“ в Сталинските генерали) и сред 50-те арменци, получили генералско звание.Walker, Christopher J. „Armenia: Survival of a Nation“. London: Routledge, 1990 г., с. 356 ISBN 0-415-04684-X (Армения: Оцеляването на нацията)
Опитът на Баграмян във военното планиране му позволява да се отличи като превъзходен командир в ранните етапи на съветската контраофанзива срещу Нацистка Германия. През 1942 г. за първи път оглавява военно формирование във войната, а през 1943 г. е назначен за командващ Първи Балтийски фронт. Като такъв участва в настъплението на съветската армия на запад и изтласкването на Вермахта от териториите на Прибалтийските републики.
Баграмян не става член на Комунистическата партия веднага след Октомврийската революция, а едва през 1941 г. – нетипично за съветските военни лица. След Втората световна война е член на Върховния съвет (парламента) в Латвийската и Арменската съветски социалистически републики, редовно присъства на партийните конгреси. Избран е за кандидат-член (1952) и член (1961) на ЦК на КПСС.
Заради приноса му за победите на съветската армия по време на Втората световна война е считан за национален герой в СССР и Армения.Time Magazine. Milestones . „Тайм Мегазин“. 4 октомври 1982 г. Посетен на 2 май 2007 г.
Биография Произход и юношество Иван Баграмян е роден в малкото селце Чардаклу, близо до Елизаветпол (днес Ганджа, Азербайджан), Руската империя. Син е на Хачатур Баграмян, работник в железниците. Учи в училището (1907 – 1912) в Елизаветпол и в транспортното училище (1912 – 1915) в Тифлис (дн. Тбилиси, Грузия), Руската империя, става влаков механик.Халеян, Е Բաղրամյան, Հովհաննես (Баграмян, Ованес). „Съветска арменска енциклопедия“. Част II. Ереван, Арменска ССР: Арменска академия на науките, 1976 г., с. 258
Първа световна война
През пролетта на 1915 г. турските власти започват да провеждат политика на геноцид по отношение на арменците.
Баграмян постъпва като доброволец в руската армия. Служи във 2-ри кавказки пограничен полк, част от Кавказката армия. Участва в бойните действия на Кавказкия фронт срещу Османската империя. През февреари 1917 г. е пратен в 1‑ва Тифлиска школа за прапорщици, която завършва през юли с.г. с чин прапоршчик от императорската руска армия. Формированието, в което служи, е разпуснато, когато Временното руско правителство е свалено след избухването на Октомврийската революция. Демобилизира се от руската армия през декември 1917 г.
През 1918 г. след създаването на Демократична република Армения Баграмян се записва в 3-ти стрелкови полк. На 3 март 1918 г. РСФСР и Османската империя подписват Брест-Литовския мирен договор. На 1 април 1918 г. Баграмян става член на 1-ви кавалерийски полк, който участва в отблъскването на атаките на 3-та турска армия в районите на Караоургани и Саръкамъш. През май 1918 г. се отличава по време на битката за Сардарапад, където арменските войски нанасят решаваща загуба на турската войска. Служи в този полк до май 1920 г. Командва рота, саблен ескадрон, за бойните му отличия е произведен в поручик.
Между световните войни След свалянето на Временното правителство от болшевиките през октомври 1917 г., Червената армия навлиза в южните кавказки републики Азербайджан, Грузия и Армения. През май 1920 г. Баграмян оглавява местно въстание срещу правителство на „Арменската революционна федерация“ (Дашнак) и се присъединява към съветската 11-а армия. („900 дена:Битката за Ленинград“) Назначен е командир на кавалерийски полк и участва в няколко битки по време на Гражданската война в Русия, както и в боевете срещу арменските и грузинските националистически армии. През 1923 г. е назначен за командир на александрополския кавалерийски полк и до 1931 г. служи там. Учи в Ленинградското кавалерийско училище (1924 – 1925), където завършва курс за усъвършенстване на командния състав заедно с Андрей Ерьоменко и Георгий Жуков, и във военната академия „М. В. Фрунзе“ (1931 – 1934).
В своите мемоари Пьотр Григоренко – украински командир, също обучавал се в академията „Фрунзе“, пише, че Баграмян е изгонен оттам и е издадена заповед за неговия арест, след като командирите му откриват, че тайно членува в арменската националистическа партия Дашнак повече от десет години. Заповедта за арест е обжалвана и отменена с помощта на Анастас Микоян, арменски член на Политбюрото на ЦК на КПСС, а Баграмян е реабилитиран. („От мира до войната: Германия, Съветска Русия и света през периода 1939 – 1941“)
От 1934 до 1936 г. е началник-щаб на 5-а кавалерийска дивизия, а от 1938 г. работи като старши инструктор във Военната академия на Съветския генерален щаб. През това време лидерът на Съветския съюз Йосиф Сталин извършва „чистка“ сред висшето командване на войската. Докато кариерите на бившите му състуденти Ерьоменко и Жуков се развиват, тази на Баграмян попада в застой. („Генералите на Сталин“)
През 1940 г., когато генерал Жуков е назначен за командир на Киевския военен окръг в Украйна, Баграмян с писмо го моли да бъде назначен под неговото командване. Помага на Жуков за написването на статия, озаглавена „Извършване на модерна офанзивна операция“, която през декември е представена пред командващите другите военни окръзи. Това спечелва на Баграмян бъдещата подкрепа на Жуков.(Енциклопедия за Втората Световна Война: политическа, социална и военна история) Същевременно е повишен в началник на отдел операции на 12-та армия, разположена в Украйна. След 3 месеца Баграмян, вече полковник, е назначен за заместник началник-щаб на Югозападния фронт със седалище в Киев.
Втора световна война Украйна През юни 1941 г. Нацистка Германия нарушава пакта за ненападение и навлиза в СССР. За разлика от много гранични офицери, напълно изненадани от немското нашествие, Баграмян и неговият командир, Михаил Кирпонос, смятат нападението от страна на Германия за неизбежно.Erickson, John. „The Road to Stalingrad: Stalin's War with Germany, Volume One“. New Haven, Connecticut: Yale University Press, 1999 г. ISBN 0-300-07812-9 (Ериксон, Джон. „Пътят до Сталинград: Сталинската Война с Германия, Том I“. New Haven, Connecticut: Yale University Press, 1999 г., с. 359) Кирпонос обаче игнорира мнението на Баграмян, че германските сили ще използват тактиката Светкавична война използвани по време на нападението на Полша през 1939 г. и Франция през 1940 г. От зимата на 1939 – 1940 г. Баграмян е натоварен със съставянето на план, който да посрещне евентуални заплахи идващи от Западна Украйна. На 10 май 1940 г. планът му е одобрен след множество ревизии.Salisbury. „The 900 Days“, (Салисбъри, Харисън. 900 дни: Ленинград, с. 71)
Сутринта на 22 юни е натоварен с наблюдението на военен конвой изпратен към Тернопол. Докато преминават край съветските летища близо до град Броди, германски въздушни нападения унищожават самолет на земята. Няколко часа по-късно, двукратно атакувани от германски самолети, пристигат в Тернопол.Salisbury. „The 900 Days“, (Салисбъри. „900 дни“, с. 73) Три дни след началото на нападението, започва осъществяване на планове за контранастъпление, което завършва с неуспех.Баграмян, Иван Так Шли Мы К Победе (Така Победихме). Москва: Воениздат, 1977 г., с. 129 – 130 Баграмян участва в големите танкови битки в Западна Украйна и при отбранителната операция около Киев, в която Михаил Кирпонос е убит, а фронтът под негово командване обграден и пленен. Баграмян е един от шепата старши служители, успели да се измъкнат от обкръжението.
След това е назначен за началник на щаба на маршал Семьон Тимошенко и заедно с бъдещия съветски премиер Никита Хрушчов, тогава политически комисар, координират боевете край Ростов.
В своите мемоари Хрушчов описва Баграмян като: „много прецизен човек, докладващ всичко, както се е случило. С колко войници разполагаме, техните позиции и общата ситуация.“ Докладът е изнесен пред маршал Семьон Будьони, който обвинява Баграмян за ситуацията на фронта и казва, че трябва да бъде разстрелян, а впоследствие дори прави опит да получи съгласието му. От своя страна Баграмян протестира, че разстрелът му няма да промени нищо и ако е считан за неспособен щабен офицер, то трябва да получи командването на фронтова дивизия. Инцидентът остава без последствия.Khrushchev, Nikita. „Memoirs of Nikita Khrushchev: Volume 1, Commissar (1918 – 1945)“. Philadelphia: Pennsylvania State University Press, 2005 с. 321 – 322 ISBN 0-271-02332-5 (Хрушчов, Никита. Мемоари на Никита Хрушчов: Том I, Комисар (1918 – 1945)) Според Хрушчов подобна размяна на реплики е породена от недоверието, съществуващо дори към хората, носещи униформата на Червената армия.Khrushchev. „Memoirs“, с. 317
Баграмян е произведен в звание генерал-лейтенант за участието му в планирането на 2 съветски контранастъпления, включително голямото зимно настъпление през декември, част от битката за Москва. Същия месец е назначен за началник-щаб на група за военни операции, която отговаря за 3 групи армии: Южен, Югозападен и Брянски фронт.Jukes. „Stalin's Generals“, с. 26 През март 1942 г. заедно с Хрушчов и Тимошенко отиват в Москва, за да представят на Сталин план за ново контранастъпление към Харков. Операцията е одобрена, а на 8 април Сталин повишава Баграмян в началник-щаб на Югозападния фронт. На 12 май 1942 г. армиите на Югозападния фронт атакуват към Харков от Барвенковската издатина в момент, в който германските войски са концентрирани там в подготовка за ликвидиране на същата тази издатина.Jukes. Stalin's Generals, с. 26 – 27
Това контранастъпление завършва с победа за Германия на 28 май. Британският историк Джон Ериксон пише, че Сталин е търсил виновници за неуспеха на тази операция и затова е обвинил нечестно Баграмян.Erickson. „The Road to Stalingrad“, (Ериксон. Пътят до Сталинград, с. 359) От съд и военен трибунал го спасява Жуков, който заявява на Сталин, че вина за провала на Харковската операция имат отчасти Ставката и Генералният щаб. Жуков отбелязва също, че не достигат опитните военачалници, и лично гарантира за Баграмян. С писмо от 26 юни 1942 г. до командването на Югозападния фронт Сталин понижава Баграмян от началник-щаб на фронт до началник-щаб на 28-а армия. При пристигането на Баграмян 28-а армия е в плачевно състояние. Управлението на армията, действаща в началото на юли 1942 г. край гр. Росош, е разстроено. На 7 юли 1942 г. градът е превзет от германските войски практически без бой. Над Баграмян отново надвисва заплахата от военен трибунал. След нова намеса на Г. К. Жуков е откомандирован във войските на съветския Западен фронт, където става заместник командващ на 61-ва армия, но заема тази длъжност за кратко и още на 13 юли 1942 г. сменя назначения за командващ фронт К. К. Рокосовски на поста командващ 16-а армия.
16-а армия