Поле във физиката е форма на съществуване на материята, характеризираща всички точки на пространство-времето и притежаваща безкраен брой степени на свобода. Във всяка точка от пространството полето се характеризира с определена физична величина, която като правило се променя при прехода от една точка към друга. В зависимост от математическия вид на тази величина има скаларни, векторни, тензорни и спинорни полета.
В зависимост от своята природа полетата се делят на електромагнитни, гравитационни, вълнови (квантувани) и полета на ядрени сили. Полетата се проявяват като взаимодействие между телата, което е преносимо и се осъществява с крайна скорост (при това силата на взаимодействие се определя от различни характеристики на телата: масата в случай на гравитационно поле, електрическия заряд в случай на електромагнитно поле и т.н.). В квантовата физика механизмът на взаимодействие се обяснява с обмена на частици, специфични за всяко поле (фотони за електромагнитното поле, хипотетични гравитони за гравитационното и т.н.). Дълго време се е считало, че полето е само едно нагледно теоретично обяснение на такива явления като светлинните вълни, докато през 1887 г. Хайнрих Херц не доказал съществуването на електромагнитното поле експериментално.
Видове полета Електрическо поле Магнитно поле Гравитационно поле
Вижте също Фундаментални взаимодействия Квантова теория на полето Уравнения на Максуел
Категория:Основни физични концепции