Прераждането е основна концепция в различни духовни и религиозни традиции, като хиндуизъм, будизъм и т.н., според която душата преминава през различни етапи на опита или живота по пътя на своето развитие. По един или друг начин определена (същностна) част от живото същество (или в някои варианти, само човешкото същество), може да преживее смъртта в някаква форма, да съхрани натрупания познавателен опит и причинно-следствените импулси, и да се прояви чрез нова форма – тяло. Това обикновено се отнася към Ума, Духа или Душата, Висшият или Истински Аз атман, Божествената Искра или Аз.
Прераждането е повече или по-малко централно понятие в основните индийски религиозни учения като хиндуизъм, джайнизъм, сикхизъм, будизъм. Идеята е фундаментална и за някои гръцки философи и религии, особено в питагорейството. Среща се и в ученията на келтските друиди, и по-късно при заимстващите от източната философия теософия и спиритизма. Среща се и в някои малки общества по света, например в Сибир, Южна Африка, Северна Америка и Австралия.
Прераждането не се среща като концепция в християнството, юдаизма и исляма, макар че някои техни разновидности или секти поддържат идеята за него – напр. катарството, кабала, друзите, розенкройцерите и т.н.
В литературата, киното и телевизията
Прераждането е една от основните идеи, залегнали в религията на извънземната раса Минбари от научнофантастичния сериал Вавилон 5. Важна сюжетна линия на сериала е прераждането на душите на Минбарите в човешки тела. Подобна идея лежи в основата на учението на сектата Сциентология.
Християнска гледна точка Централно място в християнството заема вярата във Възкресението, която не се съвместява с доктрината за прераждането. Според апологетите на християнството: Тертулиан противопоставя остро доктрината за прераждането на вярата във възкресението. За този виден църковен писател от II в. вярата във възкресението е тази, която защитава истината за неповторимостта на човешката личност. Неговият съвременник Минуций Феликс вижда в доктрината за прераждането изопачено разбиране за възкресението. В своята апология на християнството „Октавий“ той пише: Св. Ириней Лионски изтъква вярата си във възкресението на всеки човек в цялата му духовно-телесна идентичност: Св. Юстин Философ (умрял 167 г.) в попрището си на философ сам бил привърженик на платонизма и вярвал в прераждането. Преломен момент в живота му е разговорът му със старец християнин, когото среща на морския бряг. Този разговор по-сетнешният пламенен защитник на вярата в Христа и Възкресението предава в своя „Диалог с евреина Трифон“. Старецът точка по точка убедително оборва вярата на езическия философ в прераждането и не оставя у него и у читателите на това творение никакво място за съмнение. Друг християнски писател от II век – Атинагор от Атина, пише цял трактат „За възкресението на мъртвите“, който не оставя никакво място за фантазиите на прераждането. В своя фундаментален труд „Срещу Целз“ Ориген – богослов от първата половина на III в., казва по повод на учението за прераждането следното: „Да лекуваме тези, които страдат от глупавата вяра в прераждането.“ И на друго място: „Не вярваме в странстването на душите, нито в това, че душите влизат в телата на неразумните животни.“ Порфирий (232 – 304), може би последният от големите философи на древността, коригира съществено доктрината за прераждането, като приема, че душите на хората след смъртта се завръщат само в човешки тела, а не в животински. Но отношението на Христовите последователи към прераждането остава непроменено.
Блажени Августин (354 – 430) полемизира, или по-скоро осмива учението на Порфирий, като казва: „Според трудовете на Платон човешките души след смъртта преминават в тела, и то дори в тела на животни. [...] На Порфирий това съвсем естествено не се е харесало. Той вярвал, че човешките души влизат само в човешки тела, естествено не в тези, които са напуснали, а в други, нови. Навярно се е срамувал да повярва в първото, не можейки да приеме мисълта, че майката, превърната евентуално в магарица, ще трябва да носи своя син; не се е срамувал обаче да вярва във второто, без да взема под внимание, че обърнатата в младо момиче майка би могла да се ожени за сина си.“ „Колко по-прекрасно е – пише блаж. Августин – да вярваш в това, че душите само веднъж идват в собствените си тела, отколкото, че многократно преминават в различни тела.“
А ето какво казва той за Платоновата теория за реминисценцията, възкресявана днес от някои привърженици на прераждането: „Платон, този прочут философ, се опитва да ни убеди, че душите са живели тук, на земята, още преди да се свържат с тялото. От това според него следвало, че познанието е по-скоро припомняне на вече познати неща, отколкото познаване на нови. Той разказва например за момче, което отговаряло на зададени му въпроси по геометрия като опитен учен. [...] Но това са лъжливи спомени, подобни на това, което най-често изпитваме в сънните бълнувания. Случва се, такива сънища да навестяват хората дори наяве, причина за което са злите и лъжливи духове, за които е много важно да съществуват такива фалшиви представи за странстването на душите, за да въведат хората в заблуждение“.Карамихалева Александра. Древната Църква и „прераждането“
Литература Карамихалева, А. Древната Църква и „прераждането“. Кураев, дякон Андрей. Раннее христианство и переселение душ. М., 1996; 2-е изд. М., 1998. Серафим, архим. Има ли след смъртта прераждане? – В: Същият. Беседи за живота след живота. Т. 1. С., 1994, 180 – 196. Gyatso, Geshe Kelsang, Joyful Path of Good Fortune, стр. 336 – 47, Tharpa Publications (2nd. ed., 1995) ISBN 978-0-948006-46-3.
Източници
Външни препратки Будизъм (Тибетска традиция на Диамантения път) Кратка статия за прераждането
Християнска гледна точка Стефанов, П., архим. Има ли прераждане?
Други Страница за живота след смъртта на български
Категория:Индуизъм Категория:Будизъм Категория:Езотеризъм