Димитър Александров Димитров е български учен и политик, ректор (1992 – 1995) на Техническия университет в София, стр. 19, министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов.

Образование Завършва Машинно-електротехническия институт, София (по-късно наречен ВМЕИ, днес Технически университет - София) през 1954 със специалност „Електроинженерство“. Специализира в Московския енергетически институт през 1964-1965.

Подготвя и защитава във ВМЕИ, София (1970) дисертация на тема „Изследване на електромагнитни процеси при несиметрични модулирани трифазни асинхронни машини“ за научна степен „кандидат на техническите науки“ (сега: „доктор“).

Професионална дейност 1954 – 1955: старши инженер, ДХЗ „Г. Димитров“, Костинброд. 1955 – 1958: главен енергетик, ДМП „Изомат“. 1958 – 1961: началник на цех, Държавен металургичен завод „Ленин“, Перник. 1989 – 1991: председател на Управителния съвет, ДФ „Елпроменерго“.

Преподавателска и научна дейност Катедра „Електрически машини и апарати“ („ЕМА“), Електротехнически факултет на ТУС: асистент (1961), доцент (1969), професор (1980) по „Електрически машини“.

Основни области на научна и преподавателска дейност: електрически машиния, електромагнитни изчисления.

Автор на 120 научни труда (от които 20 в чужбина), 13 изобретения, З патента и 13 учебника и учебни помагала; ръководител на 13 успешно защитили аспиранти; ръководил много научни договори с финансиране от МОН, фирми, организации.

Награди орден „Кирил и Методий“, 2 степен (1982), медал „Академична палма“, Франция, почетен доктор на Московския енергетически институт, почетен ректор на ТУ, София.

Обществена дейност Член на редколегията на списания „Електротехника и електроника“ и „Енергетика“. Член на Специализирания научен съвет по електротехника при ВАК. Член на Президиума на ВАК (1992-1995). Член на Изпълнителното бюро на УС на Българската стопанска камара (1995). Член на Върховния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация при МС (1996). Член на Съвета за национално развитие при президента на България (1996). Член на Националния съвет за научна и технологична политика при МС (1998).

Управленска дейност 1974 – 1989: заместник-ръководител на Катедра „ЕМА“, ТУС; 1989 – 1992: ръководител на Катедра „ЕМА“, ТУС; 1991 – 1992: председател на Академичния съвет, ТУС; 1992 – 1999: ректор на ТУС, София; 1999 – 1999: председател на Държавната комисия за енергийно регулиране; 1999 – 2001: министър на образованието и науката.

Източници

Категория:Преподаватели в Техническия университет (София) Категория:Министри на образованието на България Категория:Български политици след 1989 година Категория:Ректори на ТУС Категория:Възпитаници на Техническия университет – София Категория:Родени във Видин Категория:Починали в Лондон Категория:Българи в Англия