Мексиканско-американската война е военен конфликт между САЩ и Мексико, започнал през 1846 и завършил през 1848 година. В Мексико я наричат Северноамериканската интервенция.

Войната е резултат от претенциите на Мексико към щата Тексас, след като САЩ присъединяват Тексас. Мексико отказват да признаят този щат и заявяват намерението си да си го върнат обратно, считайки го за своя законна провинция.

Главните причини за войната са Тексаската революция, политическата нестабилност в Мексико и невъзможността на Мексико да управлява своите отдалечени провинции след Мексиканската война за независимост. Населението на Тексас приветства тази война. В Мексико приемат войната като битка за националната гордост.

Най-важните последствия от войната са, че Мексико отстъпва на САЩ почти половината от територията си и по-точно Горна Калифорния и Ново Мексико – земи на днешните щати Калифорния, Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта. Американските политици водят няколко години спор за робството в новите територии. Накрая решават с „Компромиса от 1850 година“ само щатът Калифорния да бъде свободен от робство.

Предистория на войната До Мексиканско-американската война земите на Горна Калифорния и Ню Мексико били добре познати на американските ловци и търговци, които обменяли кожи и други стоки. Всички тези територии преди войната били суверенни територии на Мексико в продължение на 25 години, а преди това част от испанската колония Нова Испания.

В годините след откупуването на Луизиана от Съединените щати, американските заселници започват да се придвижват на запад, все още част от испанските територии и част от територията на американското правителство. Когато Мексико получава контрола над тези територии, преселението на запад е преустановено. Новите заселници и мексиканското правителство имат сложни отношения, най-вече поради факта, че Мексико е католическа държава, а преобладаващата част от преселниците са протестанти. Когато Мексико отменя робовладелството, множество емигранти от САЩ отказват да приемат този закон. Преселниците започват да изказват недоволство от ограничителните политически и икономически решения на правителството на Мексико, което води до „Тексаската революция“.

Новото мексиканско правителство, обезкръвено от „Мексиканската революция“, започва да се затруднява в управлението на разположените на стотици мили северни територии.

Военни действия Престрелки Мексико, което никога не признава Тексас, обявява река Нуесес, течаща на приблизително 150 мили на север от река Рио Гранде, за граница между Тексас и Мексико. САЩ, опирайки се на договорите от Веласко, определя за граница река Рио Гранде.

Мексико аргументира своята позиция с факта, че договорът е подписан под натиск от генерал Антонио Лопес де Санта Ана през 1836 година, когато се намира в плен на американските войски и затова не се смята за действителен. Освен това, според мексиканското правителство, Санта Ана няма пълномощия да води каквито и да е преговори и да подписва такъв договор (никога не е ратифициран от мексиканското правителство). През 1846 година, след присъединяването на Тексас към САЩ, президентът на САЩ Джеймс Полк изпраща войски под командването на генерал Закари Тейлър на река Рио Гранде да обезпечи границата.

Генерал Тейлър игнорира ултиматума на мексиканското правителство да премести войските си на река Нуесес и започва да строи крепост, позната днес като Форт Браун, на брега на река Рио Гранде, срещу мексиканския град Метаморос, оставяйки след завършването му гарнизон. Мексиканската армия, под командването на генерал Мариано Ариста, започва да се готви за война.

На 24 април 1846 година 2000-на мексиканска конница атакува американски патрул с численост 63 души на север от Рио Гранде, убивайки 11 от тях. Оцелелите се връщат във Форт Браун.

На 3 май мексиканската артилерия в Метаморос открива огън срещу Форт Браун, който отвръща на огъня. Обстрелът продължава пет дни и продължава докато мексиканските войски обкръжават крепостта.

На 8 май на помощ пристига генерал Закари Тейлър с 2400 войници. Генерал Мариано Ариста го пресреща с 3400 воини при Пало Алто и започват битка. Американците започват битката с нов метод при артилерийския обстрел, наречен „Летяща артилерия“ – леки оръдия на конен впряг, обслужвани от конници. Това има поразяващ ефект върху мексиканската армия, която, деморализирана, се оттегля. На следващия ден започва жестока битка, в която американската кавалерия пленява мексиканската артилерия, обръщайки мексиканците в бягство. Генерал Ариста не успява да обедини отново своите войски и отстъпва, изоставяйки обоза и артилерията.

Обявяване

В съобщение от 11 май 1846 година Конгресът на САЩ заявява: „Мексико нахлу на наша територия, проливайки американска кръв, на американска земя“.

Обединено заседание на Конгреса одобрява обявяването на война на Мексико. Демократите единодушно подкрепят войната. 67 члена на партията на Вигите гласуват против. Въпреки нежеланието на част от членовете на конгреса, САЩ обявяват война на Мексико на 13 май 1846 година. От своя страна Мексико обявява война на САЩ на 23 май същата година.

Партията на Вигите, както от северните, така и в южните щати, е против войната. Ейбрахам Линкълн оспорва основанията за обявяване на война. В реч, лидерът на Вигите – Робърт Тумбс, от щат Джорджия, заявява: „Тази война е необяснима. Ние обвиняваме президента Джеймс К. Полк в разпалването на войната. Небесата знаят, че ние имаме достатъчно земя.“ [Beveridge, 1:417]

След обявяването на военните действия, армията на САЩ навлиза на Мексиканска територия в две основни направления. Военното министерство изпраща американската кавалерия под командването на генерал Стивън У. Киърни, да завладее Западно Мексико от Форт Ливенуорт. Други две големи военни части, под командването на генерал Джон Е. Уул, са изпратени да завземат територия, колкото може по̀ на юг от град Монтерей.

Калифорния По онова време северните райони на Мексико са много слабо заселени (Горна Калифорния и Ню Мексико), колониите са малки и разположени на големи разстояния една от друга. Жителите са предимно индианци, испански наследници и американци, като числеността на коренното индианско население е била много по-голяма.

На 14 юни, 30 американски заселници в Сонома арестуват и задържат под стража подполковник Мариано Гуаделупе Валехо и провъзгласяват независимостта на Калифорния. Влиянието на тази кратковременна „република“ никога обаче не напуска пределите на Сонома. Капитанът от американската армия Джон Фремонт пристига в Сонома за така нареченото „Въстание на мечия флаг“, на 25 юни и води подкрепление за групата метежници. По-късно тази група се разширява многократно, образувайки „Калифорнийския батальон“.

На 7 юли, на тихоокеанското крайбрежие на Калифорния, комодор Джон Д. Слоут заявява своите права над Монтерей и получава формални права над Калифорния под американски флаг. По-късно, на 15 юли, предава командването на комодор Робърт Стоктън.

На 13 август американските военноморски сили нападат Лос Анджелис и го превземат без никаква съпротива. Жестокото отношение на действащия военачалник на Лос Анджелис, капитан Арчибалд Гилеспи, стават причина мексиканското население да вдигне въстание под ръководството на легендарния мексикански патриот Хосе Мария Флорес. Неголемият, но деспотичен гарнизон бил изгонен от града на 23 септември, а комендант Гилеспи бил пощаден от въстаниците, сключвайки примирие при условие, че незабавно ще напусне пределите на Калифорния.

Комодор Робърт Стоктън пренасочва военни части да потуши въстанието, начело с капитан Уилям Мервин. Начело на 350 души, капитан Марвин бързо достига до Лос Анджелис на 7 октомври 1846 година. Виждайки войските, капитан Гилеспи нарушава примирието и се присъединява към тях в желанието си бързо да се покрие с воинска слава. В битката при „Ранчото Домингес“, въодушевените калифорнийци под ръководството на Хосе Антонио Карильо посрещат войските с огън от едно-единствено оръдие, чийто точен обстрел всява ужас сред частите на Марвин, карайки ги да отстъпят на техния кораб „Савана“. В битката загиват 14 моряци, а калифорнийците не дават никаква жертва.

По това време генерал Стивън Киърни и ръководената от него Западна армия (около 1700 американски войници) пристигат в Санта Фе в Ню Мексико и превземат града. Със значително по-малко войници (300 драгуни), Киърни продължава своя поход към Калифорния, по долината на река Гила и след това през пустинята. В резултат на това му остават по малко от половината войници. Генерал Киърни получава известие, че Андрес Пико и неговите въстаници от Южна Калифорния са наблизо. На разсъмване на 6 декември 1846 в местността Сан Паскуал (недалеч от днешния град Ескондидо, Калифорния), войската на Киърни, попълнена с части от гарнизона на Гилеспи, влиза в схватка със значително по-малобройните калифорнийци. Калифорнийците, които се славели като великолепни ездачи, сваляли войниците от конете с ласо и ги влачели до смърт из каменистия терен. Арчибалд Гилеспи е ранен на няколко места, същото се случва и на генерал Киърни, който по-късно умира от раните си. След тази битка американците окончателно се отказват да завземат Калифорния.

На 16 ноември се състои още една битка, близо до ранчото Ла Нативидат (до днешния град Салинас Вали). Калифорнийците под командването на Хоакин де ла Торе, залавят американския консул Томас Оливър Ларкин и го държат като военнопленник. Около 100 войници на капитан Фремонт, водени от Чарлс Баруа и Блуфорд Томпсън срещат отряд от 130 калифорнийци под командването на Мануел де Хесус Касто и Хоакин де ла Торе. В 20-минутната битка калифорнийците убиват няколко войника и капитан Чарлс Баруа, а мнозина биват ранени.

При пристигането си в Южна Калифорния, Стоктън се съединява с морските попълнения и печели две неголеми битки, вследствие на което получава контрола над Сан Диего и Лос Анджелис. С „Договора Кахуенга“, подписан на 13 януари 1847 година от Джон Чарлз Фермонт и Андреас Пико, конфликтът на територията на Калифорния бил прекратен.

Северозападно Мексико

Поражението при Пало Алто и Рекаса де ла Палма водят до безредици в Мексико, които Антонио Лопес де Санта Ана използва за възраждане на политическата си кариера и за връщането си от самоналожено изгнание в Куба. Той обещава на американското правителство, че ако бъде пропуснат през блокадата на Мексико, ще договори край на войната и ще предостави на САЩ териториите на Ню Мексико и Калифорния. Американците се съгласяват, но с пристигането си в Мексико сити Санта Ана се отмята от думата си и поставя в служба на правителството военните си умения като военачалник. Назначен като генерал в Мексиканската армия, Санта Ана още веднъж се отмята от думата си, този път към собственото си правителство, извършва преврат и става президент.

Американските войски, водени от генерал Закари Тейлър, пресичат река Рио Гранде, въпреки трудностите с речния транспорт и обсаждат Монтерей. Започва тежка и кръвопролитна битка за превземането на града, в която и двете страни губят много войници. Американската лека кавалерия се оказва неефективна срещу каменните укрепления на града, защитаван от мексиканската армия, водена от генерал Педро де Ампудия, и батальона „Свети Патрик“, съставен предимно от ирландци-католици, дезертирали от американската армия и преминали на страната на мексиканците.