Николай Делчев Наплатанов e български инженер и професор. Ректор на ВМЕИ (София) и член-кореспондент на БАН.
Биография
Николай Наплатанов е роден на 25 април 1923 г. в с. Мечка (дн. Оборище), Панагюрско. Учи в Пазарджишката гиманзия. Член на РМС.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Арестуван по ЗЗД и интерниран в лагера Кръстополе. Партизанин от Партизанска бригада „Георги Бенковски“.
Неговия баща Делчо Наплатанов е емигрант в СССР. Завръща се в България с група подводничари. Заловен, осъден на смърт на процеса на парашутистите и подводничарите и разстрелян на 26 юни 1942 г.
Образование Завършва специалност „Електроавтоматика“ в Ленинградския електротехнически институт (1952). Специализира автоматично регулиране и управление в Техническия университет в Дрезден и Берлин (1960), техническа кибернетика в Станфордския, Калифорнийския и Илинойския университет (1972).
Във МЕИ (София) защитава дисертация на тема „Изследване на системи за автоматично регулиране чрез ходографи на входни статични въздействия“. Кандидат на техническите науки (1957).
Преподавателска и научна дейност Преподавател в Държавна политехника, МЕИ и ВМЕИ, София. Асистент (1952), доцент (1961) и професор (1966).
Основни области на научната и преподавателската му дейност са теория на автоматичното регулиране и управление, техническа и медицинска кибернетика, бионика, ергономия, ергатични системи. Основоположник на научни направления като автоматиката и телемеханиката в България.
Автор на над 150 научни публикации и 20 учебника и учебни пособия по теория на автоматичното регулиране и управление, сред които:
Основи на техническата кибернетика в 9 тома (1971 – 1977). Автоматично управление на електрозадвижванията в 3 тома (1979, съавтор).
Избран за член-кореспондент на БАН.
Награден с Орден „Кирил и Методий“ I степен (1968), Орден „Червено знаме на труда“ (1959) и званието „Заслужил деятел на науката“.
Изобретения Метод и устройство за управление на товара на автомобилния транспорт в открит рудник (1971, съавтор), патентовано в Канада и САЩ. Устройство за управление на имплантируемо изкуствено сърце (1976, съавтор).
Управленска дейност Ръководител на Катедра „Промишлена автоматика“ в МЕИ и ВМЕИ (1961 – 1974) Ръководител на Катедра „Автоматика и телемеханика“ във ВМЕИ (1974 – 1982) Ръководител на Катедра „Системотехника“ във ВМЕИ (1982) Ректор на ВМЕИ (1968 – 1970). Основател и директор на Института по техническа кибернетика на БАН (1964 – 1978) Председател на Специализирания научен съвет по кибернетика и автоматика при ВАК Главен редактор на сп. „Автоматика и изчислителна техника“ основател на сп. „Техническа мисъл“.
Външни препратки Институт по компютърни и комуникационни системи – История duma.bg
Категория:Член-кореспонденти на БАН Категория:Български електроинженери Категория:Изобретатели в ТУ, София Категория:Преподаватели в Техническия университет (София) Категория:Ректори на ТУС Категория:Лагеристи в „Кръстополе“ Категория:Партизани от Партизанска бригада Георги Бенковски Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“ Категория:Заслужили деятели на науката Категория:Родени в Оборище Категория:Починали в София