Пероксизоми са широко разпространени органели в еукариотните клетки, отговорни за разграждането на токсичния водороден пероксид (Н2О2) в клетката. Имат една мембрана, която ги разграничава от цитозола (вътрешното съдържимо на клетката). За разлика от лизозомите, които са формирани по секреторен път, пероксизомите се самовъзпроизвеждат. Откривателят на пероксизомите е цитологът Кристиан дьо Дюв през 1965.
Ензимът, отговорен за детоксикацията на отрови, се нарича каталаза. Срещат се, както в растителните, така и в животинските клетки.
-наричат се още микротелца, сферични са, мембранно ограничени кл. органели -многобройни са в клетките на черния дроб и бъбрека -специализирани са в окислителни процеси като бета-окислението на МК -след митохондриите те са основното място за използване на кислорода -делят се на макропероксизоми (0,5 – 3 μm) и микропероксизоми (0,1 – 0,3 μm) -съдържимото (матрикс) е хомогенно или дребнозърнесто. -при някои животински видове центърът на матрикса се заема от плътна кристална решетка – нуклеоид, които е изграден от ензима уратоксидаза -в пероксизомите на птиците и човека няма нуклеоид, защото липсва този ензим. -понякога в периферията на пероксизомите има плоско образувание – маргинална плочка
Микропероксизомите – не съдържат нуклеоид и маргинална плочка, срещат се в клетки, които синтезират стероидни хормони - за разлика от лизозомите те не съдържат кисела фосфатаза а каталаза - пероксизомите се образуват от разширения на гладкия ендоплазмен ретикулум. - синдром на Целвегер – липсват пероксизоми - синдром на Рефзум – смущение в разгр. На МК
Категория:Органели