Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г. Смята се, че е сред най-старите датирани надписи на кирилица.На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село Самуилово беше задържана археологическа находка (вж. Надпис на Самуил – Скандал на деня ; Самуил – царъ и самодържецъ болгарский ). Изказаните предположения, че става въпрос за граничен камък на цар Самуил, са неоснователни (вж. Цеков П., Самуиловият камък бил на поп, а не на цар, Вестник „Сега“, 2005). Днес се намира в Националния исторически музей в София.
История Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 г. при строежа на църквата „Свети Герман“ при село Герман, Преспанско, днес в Гърция. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997 – 1014) в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т. нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.
За пръв път надписът е обнародван от директора на Руския археологически институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 г., като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимотей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 г. надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Стефан Костов.
Съдържание оригинал
превод
Вижте също
Битолски надпис Варошки надпис
Литература Ф. Успенскиій: Надпис царя Самуила, в: Известія Руского Археологического Института в Константинополе, 1899, IV, с. 1 – 4 М. Кос: О натпису цара Самуила, в: Гласник српског научног друштва 5, 1929, с. 203 – 209 Й. Иванов: Български старини из Македония. София, 1931, с. 23 – 25
Външни препратки Снимка на Самуиловия надпис
Бележки
Категория:Първа българска държава Категория:Старобългарски надписи в България Категория:Надписи в Гърция Категория:Дем Преспа Категория:Основани през 10 век Категория:Археологически находки в Егейска Македония