„Васа“ ( или , значение „Клас“) е шведски ветроходен линеен боен кораб, построен през периода 1626 – 1628 г. за тогавашния крал на Швеция Густав II Адолф (1594 – 1632).
Корабът потъва при своето първо плаване на 10 август 1628 г. в Стокхолмското пристанище. Изваден е на повърхността на 24 април 1961 г. след 333-годишен престой под водата. Дългогодишният проект по реставрацията му завършва през 1990 г., когато корабът е изложен в специално построен музей в Стокхолм. „Васа“ е една от най-посещаваните туристически атракции в Швеция, като до 2007 г. е привлякъл над 25 милиона туристи.
Счита се, че корабът „Васа“ е несъответно построен с прекалено масивна надводна част и недостатъчно количество баласт. Въпреки очевидната липса на стабилност при първоначалните изпитания, корабът напуска пристанището и малко по-късно потъва при първата среща с вятър, малко по-силен от морски бриз. Необмисленото пускане на вода е резултат от няколко фактора. Шведският крал Густав II Адолф желае бързото включване на „Васа“ към флотилията в рамките на Тридесетгодишната война. По това време съветниците на краля нямат смелостта да представят проблемите около строежа на кораба или да отложат първото му плаване. Разследването около потъването на „Васа“ не открива преки виновници за потъването и присъди не са произнесени.
По време на работите по изваждането през 1961 г. са открити хиляди предмети, както и тленните останки на поне 15 души. Сред находките са части от облекла, оръжия, инструменти, монети, кухненски прибори, храна, напитки, оръдия и 6 от 10-те платна. Тези предмети, както и самият кораб са източник на ценна информация за военноморското дело, корабостроителните техники и всекидневието на шведските моряци през 17 век. За декорацията на кораба не са пестени усилия и средства, доказателство за което са стотиците скулптури и орнаменти, оцветени в ярки цветове. Една от целите на построяването на кораба „Васа“ е била демонстрация на военната сила на Швеция, както и открито показване на експанзионните амбиции на тогавашния крал Густав II Адолф, наред с далеч по-прозаичната цел – увеличаване на шведската флотилия.
Името на кораба Коректното изписване на името на кораба, както на шведски, така и на български език, е затруднено от редица фактори.
Правопис на шведски Съществуват 2 начина за изписване на името или Vasa. Първият е традиционният правопис, възприет по документи от времето на построяване на кораба, а вторият е по съвременния правопис вследствие на езикови реформи в шведския език от късния 19 век. Дискусията около използването на единия или другия вариант започва от началото на проекта около изваждането и консервирането на „Васа“ през 1950-те години.Hocker, F. във Vasa I, The Archaeology of a Swedish Warship of 1628, стр. 15
Аргументите в полза на Wasa са изцяло исторически. Повечето документи от времето на построяване се влияят от германската ортография, която налага използването на W в думи, за които в модерния шведски се използва V. Тази тенденция се запазва в повечето германски езици до края на 19. и началото на 20. век, когато скандинавските езици се стандартизират към употребата на V. Дори в историческите документи корабът се среща като Wasa или Wase, a думата за пшеничен клас, която дава впоследствие и името на кораба, се изписва като vase. Затруднение представлява и употребата на пълен член при споменаване на кораба. За разлика от други езици, като английския например, в традиционния шведски език за кораби се използва членувана форма на името, затова и „Васа“ най-често се среща като Wasan или Wasen (и двете буквално означаващи „Васата“). Стандартизирането при изписването на лични имена, и дори обикновени думи, е представлявал проблем през 17. век. В един и същи исторически документ, написан от един и същи човек, в един и същи ден, може да се срещне различен правопис на дадена дума. Това допълнително усложнява възприемането на традиционния правопис. Като аргумент в полза на правописа с W може да се посочи, че името на някои от организациите, включени в проекти за възстановяване на „Васа“ са възприели имена, започващи с W, като „Управителен борд „Васа““ (Wasanämnden) и „корабостроителница „Васа““ (Wasavarvet).
Аргументите в полза на Vasa са породени от стандартите на модерния шведски език. През късния 19. век думите, които започват с W, постепенно се трансформират в правопис с V. Множество традиционни имена са променени към новата правописна норма, като „Васа“ не прави изключение. Повечето модерни лингвисти и професионални съветници по употреба на шведски език, препоръчват правописа Vasa. През 1988 г., две години преди откриването на музея „Васа“, излиза статия в шведския ежедневник Dagens nyheter, написана от Катарина Грюнбаум (Catharina Grünbaum), в която пространно се дискутира проблемът с препоръка към правописа Vasa. Малко по-късно в пресата се налага този правопис. Една от организациите, свързани с проектите около „Васа“ – Комитетът за „Васа“, основан през 1957 г., изписва по модерната правописна норма – Vasakommittéen. При откриването на музея се взима решение името на кораба официално да се изписва Vasa. Това е и правописът, който предпочита и откривателят на кораба Андерш Франзен. Като допълнителен аргумент може да се посочи и фактът, че в резултат на нестандартизирания правопис през 17 век името на кораба може да бъде открито в исторически документи, макар и в редки случаи като Vasa.
Наличие на няколко кораба с подобно име Корабът, построен през 1628 г., известен като „Васа“, е 1 от поне 7-те плавателни съда, носещи това име. Останалите кораби, които причиняват объркване, са: Gyllene Wasa – кораб, споменат през 1570 г. „Кралска Васа“ (Rikswasa) – голям кораб, построен през 1599 г. и загубен през 1623 г. 2 транспортни кораба, построени в началото на 18 век кораб, носещ около 60 оръдия, построен от Фредрик Хенрик аф Чапман (Fredrik Henrik af Chapman), на активно въоръжение от 1777 до 1827 г. боен крузър, поръчан през 1902 г., на въоръжение до 1940 г.
Разширено име Повечето от корабите, които носят името „Васа“, са от различни времена и тяхното индентифициране е сравнително лесно. Друг е случаят с „Кралска Васа“ (Rikswasa) и „Васа“ (Wasa). „Кралска Васа“ е боен кораб, който потъва през 1623 г., малко преди поръчката за построяването на „Васа“ през 1625 г. Затова често, позовавайки се на исторически източници от онова време, двата кораба могат да бъдат объркани. Кораби, носещи идентични имена, на активно въоръжение по едно и също време, са честа практика за шведския флот от края на 16. до 18. век. Обикновено корабът, построен по-късно, е титулуван с прилагателното „нов“. Подобен е и случаят с „Васа“, който през 1628 г. е известен като „Нова Васа“, за да се разграничи от „Кралска Васа“.Kvarning, L. в The Vasa: the Royal Ship, стр. 18 Объркващ е и правописът на името „Нова Васа“, който на шведски е Ny Wassan (с двойно s).
Проблеми на български В туристически пътеводители и в сайтове на туроператори името на кораба може да се срещне и като „Ваза“. Този правопис е аналогичен с името на кораба, изписано на руски език. На български език това е името на съд за съхранение на цветя – ваза. Въпреки това в редица други източници, включително и на туроператори, името на кораба се изписва като „Васа“.LiterNet, Проявяване на негативаcruise.ines.bgБуквите, сайт за нова българска литература Този начин на изписване съвпада и с шведското произношение на думата, което може да се чуе в . Като допълнителен аргумент в полза на „Васа“ може да се посочи, че в шведския език няма фонема „з“.
Геополитическа обстановка През 17. век Швеция постепенно се превръща от малко, бедно и периферно кралство в Европа в една от великите сили, доминиращи в политиката на континента. Още по-осезаемо е влиянието, с което Швеция се ползва между 1611 и 1718 г. в района на Балтийско море. Този възход в ролята на Кралство Швеция в международните отношения и нарастването на военната мощ са известни като Златен век (Stormaktstiden, буквално „време на велика сила“), а територията, на която се разполага през периода, се означава като Шведска империя. Всичко това става реалност благодарение на успеха на няколко последователни владетели в създаването на силно централизирано управление, достатъчно за осигуряване на високо ефективна военна организация. Шведските историци сочат този период за един от най-ярките примери за ранна държава, в която почти всички налични ресурси се използват като инструмент за водене на война и наричат икономическата ѝ организация фискално-военна държава.Hocker, F. във Vasa I, The Archaeology of a Swedish Warship of 1628, стр. 36 – 39; виж също Jan Glete The Swedish fiscal-military state and its navy, 1521 – 1721
Густав II Адолф се приема за един от най-успешните завоеватели сред шведските крале. Когато корабът „Васа“ е построен, Густав II Адолф е на трона от повече от десетилетие. Флотът е в много лошо състояние, докато страната е във война с Полша, а се появяват и стремежи за влизане в Тридесетгодишната война. Швеция е ангажирана в яростна война още от 1618 г., изходът от която от протестантска перспектива не е много благоприятен. Плановете на краля за военен поход към Полша, както и утвърждаването на силни шведски позиции в региона, налагат необходимост от силен флот в района на Балтийско море.
Шведският флот търпи няколко сериозни поражения през 1620-те години През 1625 г. ескадра от 10 кораба, патрулиращи в Рижкия залив, са потопени от силна буря. През 1627 г. в битката при Олива голяма шведска ескадра е победена от превъзхождащ по сила полски флот, при което са загубени 2 кораба. Това са флагманският шведски кораб „Тигърът“ (Tigern) – пленен от поляците, и „Слънцето“ (Solen) – потопен от шведския екипаж в опита да се осуети полски абордаж и пленяване. През 1628 г. още 3 големи кораба са загубени за по-малко от месец – флагманският кораб „Кристина“ (Kristina) на адмирал Клас Флеминг потъва в буря край Гданския залив, „Царски ключ“ (Riksnyckel) се разбива около Викстен в южната част на Стокхолмския архипелаг. Може би най-злополучно е потъването на самия кораб „Васа“ при неговото първо пътешествие. Густав II Адолф е ангажиран във военни битки на няколко фронта, което утежнява още повече положението на шведския флот. Така в допълнение към войната с Полша заплаха представляват и католическите сили, които завземат Ютланд. Швеция и Дания са яростни врагове от векове, но в периода 1625 – 1629 г. са съюзници в рамките на Тридесетгодишната война. Завземането обаче на Копенхаген и Шеланд от католическите сили и особено след договора от Любек, в който Дания застава на католическата страна, е сериозна заплаха за стратегическите интереси на Швеция в проливите към Балтийско и Северно море.Hocker, F. във Vasa I, The Archaeology of a Swedish Warship of 1628, стр. 47. Несигурните времена през периода налагат строежа на кораби, подобни на „Васа“.
До началото на 17. век шведският флот се състои предимно от малки еднопалубни кораби, въоръжени с леки оръдия. Такъв тип кораби са били подходящи за патрулиране и ескорт. Това обаче не е достатъчно за ефективна отбрана и логичният стремеж е към построяването на по-големи кораби, носещи респект и военна мощ. За амбициозния Густав II Адолф построяването на кораби с тежко въоръжение е приоритет. Така например 4 кораба – Äpplet („Ябълката“), Kronan („Короната“), Scepter и Göta Ark, успешно формират основата на шведския флот до 1660-те години Замисълът за „Васа“ е да бъде кралски кораб (regalskepp) и съответно най-голям и представителен. Сходен в техническо отношение е и строеният по същото време „Ябълката“. Единствената разлика между двата кораба е, че „Ябълката“ е предвиден като по-широк с около 1,5 m.Hocker, F. във Vasa I, The Archaeology of a Swedish Warship of 1628, стр. 39
Строеж