Фригийската шапка е мека шапка с конична форма и с издаден напред връх. Била е характерна за фригите – народност с тракийски произход, населявала в Древността анатолийския регион Фригия, в централната част на Мала Азия. По времето на Великата френската революция е наречена Шапка на свободата.
В Античността и Средновековието
В Ранната Античност, но и по-късно този вид шапки са се носели главно от траки (и е била популярна сред всички тракийски племенаТраките, Георги Михайлов, Държавно Военно издателство, гр. София, 1972 г.), което е засвидетелствано от различни епиграфски паметници. Представяни са и като типични за жителите на Троя. Често върху гръцките вази троянският герой Парис е изобразяван с фригийска шапка, отличаваща древните западноанатолийци от древните гърци, символизирайки техния негръцки произход. В Древен Рим поетите обикновено използват епитета „фригиец“ в значение на „троянец“.
Фригийската шапка може да се види изобразена и върху Траяновата колона, издигната в памет на победите на император Траян над даките, а също така и върху Арката на Септимий Север, издигната в чест на победата на римляните над Партското царство.
По времето на Древна Гърция и Древен Рим се носи и друга подобна шапка, наречена пилос ( – pilos, също pilleus или pilleum на латински), която е без периферия и е направена от филц. По време на Римската империя тя е носена от бивши роби, освободени от техните господари, очакващи техните потомци да бъдат граждани на Рим, затова носенето ѝ често е било израз или културен символ на свободата в древногръцкото и древноримското общество.
Древномакедонските, тракийските, дакийските и норманските (12 век) шлемове имат форма, наподобяваща фригийската шапка, а през Ренесанса в Италия от пилоса се развива квадратната или кръгла шапка от черно или червено кадифе, носена от духовниците.
Във Франция през XVIII-XIX век
Червената фригийска шапка като символ на свободата става популярна по време на Френската революция, макар и не веднага. На 19 март 1792 г. в Якобинския клуб е прочетено писмо от кмета на Париж, осъждащо носенето на червения калпак. На 20 юни 1792 г. демонстранти нахлуват в двореца Тюйлери и заставят крал Луи XVI да си сложи фригийска шапка, подадена му на пика, и да вдигне наздравица за нацията. По-рано такава шапка е носена и от каторжници на галерите, но това е забранено с декрет от септември 1793 г.
На известната картина на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа“ (1831) Свободата е изобразена с фригийски калпак. Мариана, националният символ на Франция, също се изобразява като девойка с фригийска шапка.
Вижте също
Тракийски племена Петасос „Червено и черно“ – роман на Стендал Перегрини Агриани Томис Галичка сватба Клоше Пилос (град) Заговор на равните Ранножелязна епоха в Гърция Анатоликон Троян
Външни препратки
Bonnet phrygien
Източници
Категория:Национални символи на Франция Категория:Френска революция Категория:Тракийска култура Категория:Шапки