Пантелей Йорданов Пантев (от 1953 г. Зарев) е български литературен критик, академик, ректор на Софийския университет (1968 – 1972), председател на Съюза на българските писатели (1972 – 1979), народен деятел на културата.

Баща на писателя Владимир Зарев (р. 1947 г.) и на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).

Биография Пантелей Пантев е роден на 11 ноември 1911 г. във Видин. Там завършва гимназиалното образование, след което започва работа като служител в митницата в Лом. Запознава се с дейци на комунистическата партия и Комсомола и става активен партиен функционер. През 1932 г. става член на БКП. Осъден е за конспиративна дейност и е изпратен в Ломския затвор за периода 1935 – 1936 г.

Заминава за София, където завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1941 г. Като студент работи като редактор на в. „Академик“, сътрудничи на в. „РЛФ“, „Кормило“, „Нова литература“, „ЛИК“, „Час“, „Светлоструй“, сп. „Изкуство и критика“ и мн. др. По-късно е член на редакторската колегия на сб. „Жажда“ (1939), работи като учител в с. Негованци и Реброво.

След 9 септември 1944 г. развива бърза научна кариера и ускорено се изкачва обществената стълбица. Редактор е на в. „Народна армия“ и в сп. „Ново време“. Става доцент през 1947 г. и професор през 1950 г., ръководител е на Катедрата по теория на литературата в СУ през периода 1947 – 1978 г. Избран е за ректор на СУ (1968 – 1972).Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 342 В Института за литература през 1951 – 1968 г. е: ръководител на секция (1948 – 1970), зам.-директор (1951 – 1962). Назначен е за главен редактор на сп. „Литературна мисъл“ (1957 – 1990). Става член-кореспондент на БАН през 1951 г., академик – през 1967 г., първи зам.-председател на БАН – 1968 – 1990 г.

През 1953 г. с решение на Софийския народен съд приема фамилията Зарев.

Избран е за председател на Съюза на българските писатели от 1972 до 1979 г. Член е на Държавния съвет от 1979 до 1989 г. и депутат от VI до IX народно събрание през периода 1971 – 1990 г. От 1962 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1990 г. и член на ЦК на БКП.

Член е на Съюза на българските писателиЧленове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г. и негов председател в периода 1972 – 1979 г.

Творчеството му започва с белетристика: „По крайбрежието“ (разкази, 1938 г.), „Боян партизанинът“ (разкази, 1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата.In memoriam… Барбара Гитингс и Пантелей Зарев

Той е един от най-плодовитите литературни критици, автор на цяла една панорама на българската литература и литературна критика. Неговото име стои на челно място в списъка на онези творци, които прекроиха българското литературознание в задължителните класово-партийни одежди.

Зарев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на другаря Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб. Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес. Автор е на статия за „творчеството“ на Живков в „Речник на българската литература“ (т. 2, 1977 г.), където той е представен в светлината на деец на литературата.Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 29 – 32 Още приживе е величан като „корифей на социалистическия реализъм“.

Личният му архив се съхранява във фонд 1307 в Държавен архив – Видин. Той се състои от 64 архивни единици от периода 1922 – 2010 г.

Отличия орден „Кирил и Методий“ I ст. през 1963 г., Димитровска награда за литература: III ст. – 1946, II ст. – 1951, I ст. – 1959, Заслужил деятел на културата през 1963 г. награда на СБП за кн. „Панорама на българската литература“ – през 1968, Народен деятел на културата през 1969 г. два пъти Герой на социалистическия труд през 1974 г., два ордена „Георги Димитров“ – през 1981 г., юбилеен медал „1300 г. България“ през 1981 г.

Избрана библиография Пантелей Зарев е автор на множество публикации, изследвания, монографии, книги, учебници, участник е в редица съставителски екипи.

Книги (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Българското възраждане: Характер и особености. София: Христо Чолчев, 1945, 1. изд. 1939 под загл.: Характер на Възраждането. Литературата като познание. София: Нариздат, 1945. Проблеми на развитието на българската литература. София: Наука и изкуство, 1949. Българската литература: Проблеми на развитието ѝ. София: Наука и изкуство, 1950. (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Иван Вазов – народен писател. София: Наука и изкуство, 1950. (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Естетическите възгледи на Маркс-Енгелс. София: Наука и изкуство, 1952. Стил и художественост. София: Бълг. писател, 1958. Богатството на литературния процес и социалистическият реализъм. София: Наука и изкуство, 1960. (в съавторство с Цветан Минков и Кръстьо Генов) Класика и съвременност: Избрани студии и статии. София: Бълг. писател, 1961. Христо Ботев: Лит.-крит. очерк. София: Бълг. писател, 1963. Преобразена литература: Сб. лит.-крит. Статии / Пантелей Зарев, Елисавета Багряна, Илия Бешков. София: Бълг. писател, 1969. За Ел. Багряна, Ст. Загорчинов, Н. Фурнаджиев, Л. Стоянов, Д. Димов, Ем. Станев, Г. Караславов, Д. Талев, А. Гуляшки, К. Калчев, Б. Райнов, Й. Радичков, В. Ханчев, Б. Божилов, П. Матев, Бл. Димитрова, Ил. Бешков, Ат. Далчев. Структурализъм, литературознание и естетически идеал. София: Бълг. писател, 1969. Димитър Димов [Лит.-крит. студия]. София: Бълг. писател, 1972. Георги Караславов. Изследване. София: Наука и изкуство, 1973. Емилият Станев. Изследване. София: Бълг. писател, 1973. Литературни портрети: Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев, Богомил Райнов. София: Бълг. писател, 1974. П. К. Яворов. Изследване. София: Нар. просвета, 1974. Народопсихология и литература: Аспекти на стила [Изследване]. [2. разш. изд.]. София: Бълг. писател, 1976. Христо Ботев. Богатството на гения. Изследване. София: ОФ, 1977. Панорама на българската литература в 5 т. – 1. издание 1966 – 1967., 3. прераб. и доп. изд. – София: Бълг. писател, 1977 – 1979. Съвременност и наследство [Теоретически и лит.-крит. очерци]. София: Бълг. писател, 1977. Теория на литературата в 2 т. София: Наука и изкуство, 1979 – 1981. Съчинения в 3 т. София: Бълг. писател, 1981. Българска класика в 2 т. София: Наука и изкуство, 1986 – 1987. Българска народопсихология и художествена литература. София: Наука и изкуство, 1983. Теория, психология и техника на стила. София: Бълг. писател, 1984. Съвременна чувствителност. Критика. София: Нар. младеж, 1986. Логиката на литературно-историческия процес. Логика и психология на литературното творчество. Пловдив: Христо Г. Данов, 1987. История на българската литературна критика в 3 т. София: Бълг. писател, 1989 – 1996. Спомени и размисли. София: УИ Св. Климент Охридски, 1995.

Студии и статии „По въпроса за основните направления в литературната наука и естетиката“. // Философска мисъл, 1947. „Литературно-историческите позиции на Никола Вапцаров“. // Септември, 1952. „Карл Маркс – основател на социалистическата естетика“. // Известия на Института за българска литература, 1954. „Тенденции в съвременния литературен процес“. // Съвременната тема и литературния процес. София, 1976. „Идеал. Съвременност. Световен литературен контекст“. // Септември, 1977. „Проблеми и достижения на младата литература“. // Литературен фронт. „Литературата като словесно-образно претворяване“. // Литературна мисъл, 1979. „Възприемане (рецепция) на художествената литература“. // Литературна мисъл, 1981. „Литературната критика и литературната история като литературна рецепция“. // Литературна мисъл, 1981. „Тодор Живков и художествената литература“. // Обзор, 1982. „Национално и универсално значение на българската литература“. // Септември, 1985. „Поет на съвременността и бъдещето – Любомир Левчев“. // Септември, 1985. „Априлският пленум и литературната критика“. // Септември, 1986. „Философската подоснова на литературната критика и на естетиката в края на ХІХ век“. // Литературна мисъл, 1990.

Източници

Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48 – 52.

Външни препратки От и за Пантелей Зарев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Статии на Пантелей Зарев в сп. „Литературна мисъл“ Пантелей Зарев говори на писателска конференция, 1972 година , фотоархив Тодор Славчев

Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Академици на БАН Категория:Ректори на Софийския университет Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Български литературни критици Категория:Български учители Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет Категория:Хора, свързани с Възродителния процес Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Кирил и Методий“ I степен Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Заслужили деятели на културата Категория:Народни деятели на културата Категория:Почетни граждани на Видин Категория:Родени във Видин Категория:Починали в София