Северноамериканското споразумение за свободна търговия, съкратено НАФТА; , TLCAN; , ALÉNA) е споразумение, подписано от Канада, Мексико и Съединените щати, с което се създава тристранен търговски блок в Северна Америка. Споразумението влиза в сила на 1 януари 1994г. и заменя Споразумението за свободна търговия между Канада и Съединените щати от 1988г.

НАФТА формира един от най-големите търговски блокове в света по брутен вътрешен продукт (БВП).

Идеята за зона за свободна търговия в Северна Америка е предложена от американския президент Роналд Рейгън, който я включва в кампанията си за президентските избори през 1980г. След подписването на Споразумението за свободна търговия между Канада и САЩ през 1988г., администрациите на американския президент Джордж Х. У. Буш, мексиканския президент Карлос Салинас де Гортари и канадския премиер Брайън Мълруни се съгласяват да водят преговори за създаване на НАФТА. Всяка от трите държави представя споразумението за ратификация през декември 1992г., но НАФТА среща значителна опозиция както в Съединените щати, така и в Канада. В крайна сметка и трите страни го ратифицират през 1993г. след добавянето на две допълнителни споразумения - Североамериканското споразумение за сътрудничество в областта на труда (NAALC) и Североамериканското споразумение за сътрудничество в областта на околната среда (NAAEC).

Приемането на НАФТА довежда до премахване или намаляване на търговските и инвестиционни бариери между САЩ, Канада и Мексико. Въздействията на споразумението върху въпроси като заетост, околна среда и икономически растеж са предмет на политически спорове. Повечето икономически анализи показват, че НАФТА е от полза за икономиките на Северна Америка и за средностатистическия гражданин, но вреди на малка част от работниците в индустрии, изложени на търговска конкуренция. Икономистите считат, че изтеглянето от НАФТА или преразглеждането ѝ по начин, който възстановява търговски бариери, би оказало отрицателно въздействие върху икономиката на САЩ и би довело до загуба на работни места. Въпреки това, Мексико ще бъде много по-сериозно засегнато от загубата на работни места и намаляването на икономическия растеж както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

След като американският президент Доналд Тръмп встъпва в длъжност през януари 2017г., той започва усилия за замяна на НАФТА с ново споразумение, като започва преговори с Канада и Мексико. През септември 2018г. САЩ, Мексико и Канада постигат съгласие за замяна на НАФТА с новото Споразумение между САЩ, Мексико и Канада (USMCA), което е ратифицирано и от трите държави до март 2020г.

НАФТА остава в сила до влизането в сила на USMCA. През април 2020г. Канада и Мексико уведомяват САЩ, че са готови да прилагат новото споразумение. USMCA влиза в сила на 1 юли 2020г., като заменя НАФТА.

Преговори, подписване, ратификация и преразглеждане (1988–1994)

Преговори Идеята за създаване на зона за свободна търговия в Северна Америка започва с президента на САЩ Роналд Рейгън, който включва това предложение в своята предизборна кампания, когато обявява кандидатурата си за президент през ноември 1979г.  

През 1988г. Канада и Съединените щати подписват Споразумението за свободна търговия между Канада и САЩ (FTA), а малко след това мексиканският президент Карлос Салинас де Гортари решава да се обърне към американския президент Джордж Х. У. Буш с предложение за сключване на подобно споразумение, с цел привличане на чуждестранни инвестиции след дълговата криза в Латинска Америка.

Когато двамата лидери започват преговори, канадското правителство, ръководено от премиера Брайън Мълруни, изразява опасения, че предимствата, които Канада е получила чрез двустранното си споразумение със САЩ, могат да бъдат застрашени от евентуално споразумение само между САЩ и Мексико. Поради това Канада изисква да се присъедини към преговорите между САЩ и Мексико.

Подписване След дипломатически преговори, датиращи от 1990г., лидерите на трите държави подписват споразумението в своите съответни столици на 17 декември 1992г. Подписаното споразумение след това трябва да бъде ратифицирано от законодателния или парламентарния орган на всяка от държавите.

Ратификация

Канада По-ранното Споразумение за свободна търговия между Канада и Съединените щати е спорно и раздели общественото мнение в Канада, като се превърна в ключов въпрос на федералните избори през 1988 г. В този вот повече канадци гласуваха за партии, противопоставящи се на свободната търговия (Либералната партия и Новите демократи), но поради разпределението на гласовете между двете партии, Прогресивните консерватори (ПК), които подкрепяха свободната търговия, спечелиха най-много места в парламента и запазиха властта.

Мълруни и Прогресивната консервативна партия разполагаха с парламентарно мнозинство и лесно прокараха законопроектите за Споразумението между Канада и САЩ от 1987 г., както и за НАФТА. По-късно обаче Мълруни беше заменен като лидер на консерваторите и министър-председател от Ким Кембъл. Тя поведе ПК на изборите през 1993 г., където партията претърпя съкрушително поражение от Либералната партия, водена от Жан Крeтсиен, който водеше кампания с обещание да преразгледа или отмени НАФТА.

След като пое властта, Крeтсиен преговаря за две допълнителни споразумения с американския президент Джордж Х. У. Буш, който беше заобиколил консултативния процес на Съвета по трудовите въпроси (LAC) и се стремеше да ускори подписването на споразумението преди края на своя мандат. Въпреки това, времето му не достигна и той беше принуден да остави процеса на ратификация и приемането на прилагащото законодателство на своя наследник – новоизбрания президент Бил Клинтън.

САЩ Преди да изпрати споразумението за ратификация в Сената на САЩ, президентът Бил Клинтън добавя две допълнителни споразумения: Североамериканското споразумение за сътрудничество в областта на труда (NAALC) и Североамериканското споразумение за сътрудничество в областта на околната среда (NAAEC). Те целят да защитят правата на работниците и околната среда, както и да успокоят притесненията на много членове на Камарата на представителите. Съединените щати изискват от своите партньори да спазват екологични стандарти и регулации, подобни на собствените им.

След продължително обсъждане и емоционални дебати, Камарата на представителите приема Закона за прилагане на Североамериканското споразумение за свободна търговия на 17 ноември 1993 г. с 234 гласа „за“ срещу 200 „против“. Сред поддръжниците на споразумението са 132 републиканци и 102 демократи. Сенатът го одобрява три дни по-късно — на 20 ноември 1993 г. — с 61 гласа „за“ срещу 38 „против“, включително 34 републиканци и 27 демократи.

Републиканският представител от Калифорния Дейвид Драйър, застъпник на НАФТА още от времето на администрацията на Рейгън, играе водеща роля в мобилизирането на подкрепа за споразумението сред републиканците в Конгреса и в цялата страна.

Особено ярък противник на НАФТА е конгресменът от Чикаго Луис Гутиерес, който в крайна сметка гласува против документа, тъй като смята, че той не осигурява достатъчно мерки за преквалификация на уволнени работници, не защитава американските работни места и не гарантира правото на колективно договаряне за мексиканските работници. Той отправя критики и към ролята на Рам Еманюел, когото обвинява за тези пропуски.

Клинтън подписва закона на 8 декември 1993 г., а споразумението влиза в сила на 1 януари 1994 г. По време на церемонията по подписването, президентът признава заслугите на четирима души за постигането на това историческо търговско споразумение: вицепрезидента Ал Гор, председателката на Съвета на икономическите съветници Лора Тайсън, директора на Националния икономически съвет Робърт Рубин и конгресмена републиканец Дейвид Драйър.

Клинтън заявява още: „НАФТА означава работни места. Американски работни места и добре платени американски работни места. Ако не вярвах в това, нямаше да подкрепя това споразумение.“

НАФТА заменя предишното Споразумение за свободна търговия между Канада и САЩ.

Мексико НАФТА (известно в Мексико като TLCAN) е одобрено от Сената на Мексико на 22 ноември 1993 г. и е публикувано в Официалния вестник на 8 декември 1993 г.

Указът за прилагане на НАФТА, както и различните промени в мексиканското законодателство, с цел адаптиране към изискванията на споразумението, са обнародвани на 14 декември 1993 г., като НАФТА влиза в сила на 1 януари 1994 г.

Разпоредби Целта на НАФТА е да премахне бариерите пред търговията и инвестициите между Съединените щати, Канада и Мексико. С влизането в сила на споразумението на 1 януари 1994 г. незабавно са премахнати митата за повече от половината от мексиканския износ към САЩ и за повече от една трета от американския износ към Мексико. В рамките на десет години след влизането в сила на споразумението е заложено да бъдат премахнати всички мита между САЩ и Мексико, с изключение на някои американски селскостопански продукти, за които е предвиден по-дълъг преходен период от 15 години.

Повечето търговски отношения между САЩ и Канада са вече освободени от мита по силата на предишното двустранно споразумение. НАФТА също така предвижда премахване на нетарифните търговски бариери и защита на правата върху интелектуалната собственост за търгуваните продукти.

Глава 20 от споразумението предвижда процедура за международно разрешаване на спорове относно прилагането и тълкуването на НАФТА. Тази процедура е моделирана по подобие на Глава 69 от Споразумението за свободна търговия между Канада и САЩ.

НАФТА се прилага отчасти чрез Технически работни групи, съставени от правителствени представители на всяка от трите страни партньори.

Интелектуална собственост Законът за прилагане на Североамериканското споразумение за свободна търговия довежда до някои промени в законодателството за авторското право на Съединените щати, предвещавайки Закона за споразуменията от Уругвайския кръг от 1994 г. Една от тези промени е възстановяването на авторските права (в рамките на страните по НАФТА) върху определени филмови продукции, които вече са били в обществено достояние.

Околна среда Администрацията на Клинтън договаря допълнително споразумение с Канада и Мексико относно опазването на околната среда – Североамериканското споразумение за сътрудничество в областта на околната среда (NAAEC). То води до създаването на Комисията за екологично сътрудничество (CEC) през 1994 г.

За да бъдат смекчени опасенията, че НАФТА — първото регионално търговско споразумение между развиваща се страна и две развити страни — може да има отрицателни последици за околната среда, на комисията е възложено да извършва текуща ex post (впоследствие) оценка на въздействието върху околната среда.

Така се създава една от първите рамки за ретроспективна оценка на въздействието от либерализацията на търговията върху околната среда, с цел да се съберат доказателства относно първоначалните хипотези за влиянието на НАФТА — например опасенията, че споразумението ще доведе до „надпревара към дъното“ в екологичните регулации между трите страни или, обратно, че ще окаже натиск върху правителствата да засилят екологичната си защита.

Комисията за екологично сътрудничество (CEC) е организирала четири симпозиума (в неуточнен период) за оценка на екологичните въздействия на НАФТА и е възложила написването на 47 изследователски труда по темата от водещи независими експерти.

Труд Поддръжниците на НАФТА в Съединените щати подчертават, че пактът е споразумение за свободна търговия, а не икономическа общност. Свободата на движение, която той установява за стоки, услуги и капитал, не се разпростира върху труда. В стремежа си да постигне нещо, което нито едно друго сходно споразумение не бе опитвало дотогава — да отвори индустриализирани държави към „една голяма държава от Третия свят“ — НАФТА избягва създаването на обща социална и трудова политика. Регулирането на пазара на труда и условията на работното място остава изключителна отговорност на националните правителства.