Никола Иванов Парапанов е български военен деец, майор, участник в българското националноосвободително движение в Македония.
Биография Роден е през 1874 година в село Фотовища, Неврокопско. Майка му умира когато е на две години, а на десет остава пълен сирак, след като турци убиват баща му. През 1895 година се прехвърля в София.Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 45. Завършва Военното училище в София през 1900 година. Участва в Горноджумайското въстание през 1902 година и в Илинденско-Преображенското през 1903 година. Служи в 1-ви пехотен софийски полк. Уволнен е от служба на 1 декември 1909 година.
През юни 1912 година е войвода на чета в Македония, която действа в Петричко. Първоначално четата му се състои от 12 души, но след това достига до 93-ма четници.Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр.46. В свои спомени, публикувани в „Български доброволец“, Парапанов пише:
При обявяването на Балканската война през октомври 1912 година, четата му – партизански взвод № 3 на Македоно-одринското опълчение, извършва нападения върху турски военни подразделения и обози, прекъсва телефонни и телеграфни линии. На 16/29 октомври 1912 година с четата си атакува град Петрич и го освобождава. Определен е за военен комендант на града и сформира околийско управление в състав Иван Телятинов, Тодор Стоянов, Стоян Трушков, Иван Тодоров и Андон Малчев.Бъчварова, Димитрина. Хроника на героизма, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 15. След разформироването на взвода е назначен за командир на 8-а костурска дружина на Опълчението, с която участва в битката при Шаркьой.Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов. От март 1913 година е командир на новосформираната 15-а щипска дружина, с която участва в Междусъюзническата война.> По време на бойните действия се сражава срещу сърбите в битката при Султан тепе.Освобождението на Петрич, Спомени на Никола Парапанов.
Чета № 3 на МОО с командир Никола Парапанов Номер Име Години Околия Селище Бележка Георги Христов 19 Мелнишко Хотово орден „За храброст“ ІV>
По време на участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) е дружинен командир в 28-и пехотен стремски полк.
Кавалер е на ордена „За храброст“ - IV степен. Деец е на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества в България. Умира на 25 декември 1937 година в София.
Памет Името му носи главна улица в Петрич. По повод 100 години от освобождението на Петрич от османска власт на 27 октомври 2012 година в центъра на града е открит бюст-паметник на Парапанов.Петрич отбелязва 100-годишнината от освобождението, Радио Благоевград, 27.10.2012. Негов автор е Евгени Гоцков от село Коларово, Петричко.Паметник на Никола Парапанов – гр. Петрич, bg-turist.com
Военни звания Подпоручик (1900) Поручик (2 август 1903) Капитан (1908) Майор (28 юли 1913)
Външни препратки Ивайло Шопски: Никола Парапанов е личност, която вдъхновява Паметник на Никола Парапанов – гр. Петрич "Македонските войводи за войната. Един апел към свободните българи", публикувано във в-к "Вечерна Поща (Военни издания)", год. XIII, София, 30 септември 1912 година
Източници
Бележки
Категория:Български майори Категория:Български офицери от Македония Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Двадесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Родени в Огняново Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Участници в Горноджумайското въстание