+ Статистика (към 19.03.2026 г.) Брой известни екзопланети 6150 Брой планетни системи 4575 Брой планетни системи сповече от една планета 1043 Кандидати 2178
Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т.е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето). Към 19 март 2026 г. е потвърдено откритието на 6150 извънслънчеви планети, в 4575 планетни системи, в това число 1043 планетни системи с повече от една планета (вижте списъка на звезди с извънслънчеви планети).Catalogue of Exoplanets Има 2178 кандидати в 2010 планетни системи.
Всички известни екзопланети са членове на планетни системи в орбита около някоя звезда. Освен това съществуват и свободно реещи се обекти с планетна маса („планети скитници“, т.е. такива които не обикалят около звезда). Подобни обекти обаче не отговарят на работната дефиниция на „планета“, използвана от Международния астрономически съюз, така че няма да бъдат разглеждани в тази статия. В Млечния път вероятно има милиарди такива.A Guide to Lonely Planets in the Galaxy За повече информация вижте междузвездна планета.
Извънслънчевите планети стават обект на научния интерес през средата на XIX век. По онова време астрономите като цяло подозират съществуването им, но не е известно колко често се срещат и доколко си приличат с планетите от Слънчевата система. Първите потвърдени открития са направени през 1990-те; от 2002 насам, всяка година са откривани над 20 планети. Днес се смята, че поне една десета от слънцеподобните звезди имат планети и че истинската честота на срещане може да е много по-висока. Откриването на извънслънчеви планети повдига и въпроса дали някои от тях не могат да поддържат извънземен живот.
Повечето екзопланети са открити по косвен път – чрез взаимодействието им със звездите, около които обикалят. Малко екзопланети са наблюдавани директно. Първата такава е 2M1207b, която е наблюдавана с Големия телескоп на Европейската южна обсерватория на връх Паранал в Чили.
История на откриването Твърдения за откриването на извънслънчеви планети са правени повече от век. Някои от най-ранните включват звездата 70 Змиеносец. През 1855 година, капитан У. С. Джейкъб докладва от мадраската обсерватория на Британската източноиндийска компания, че аномалии в орбитата правят „изключително вероятно“ наличието на „планетарно тяло“ в тази система. През 1890-те Томас Дж. Дж. Лий от Чикагския университет обявява, че аномалиите в орбитата доказват съществуването на тъмно тяло в системата на 70 Змиеносец с 36-годишен орбитален период около една от звездите в системата. Скоро обаче Робърт Рей Мултън публикува изследване, доказващо че система от три тела с такива орбитални параметри би била изключително нестабилна. През 1950-те и 1960-те Петер ван ден Камп от Суартморския колеж прави друга бележита поредица от твърдения, този път за планети в орбита около звездата на Барнард. Днес астрономите като цяло считат всички ранни твърдения за открити екзопланети за погрешни.
Първото публикувано откритие, получило впоследствие потвърждение, е направено през 1988 година от канадските астрономи Брус Кемпбъл, Г. А. Х. Уокър и С. Янг. Наблюденията им навеждат на мисълта, че около зведата Гама Цефей обикаля планета.
Първата значителна стъпка в областта на новите изследвания за екзопланетите е направена през 1992, от Волсчшан и Фрайл. Те публикуват резултатите от своята работа за съществуването на планети пулсари около PSR B1257+12 в списание „Природа“ („Nature“). Волсчшан е направил необичайното откритие за милисекунден пулсар още през 1992 г. Това е първата доказана екзопланета, която има за орбита пулсар и все още се счита, че е това е изключително необичайно.
През 2021 г. българският астроном Трифон Трифонов открива екзопланетата Gliese 486b.
Според ново изследване за всяка звезда в Млечния път се падат по 1,6 планети, следователно броят им е поне 160 000 000 000.
Методи за откриване на извънслънчеви планети Пряко наблюдение Планетата се наблюдава директно, като за целта светлината на звездата ѝ се затъмнява с коронограф
Транзитен метод Основава се на измерване на промяната в блясъка на звездата, когато планетата преминава пред нея.
Метод на радиалните скорости (Доплерово отместване) Измерва малките колебания в движението на звездата, причинени от гравитационното привличане на орбитална планета.
Изменение на орбиталната фаза на отразената светлина Методът е подобен на транзитният, само че регистрира не спада, а увеличението на яркостта. Ефектът възниква, когато една планета близо до звездата е във фазата четвъртинка и част от падащата светлина се отразява в нашата посока.
Астрометрия Методът се състои в прецизно измерване на местоположението на звездата на небето и проследяване на нейното движение, което може да бъде изкривено от наличието на планети.
Метод на гравитационната леща Метод на базата на ефектите на отклонение на светлината от гравитационното поле на масивни обекти.
Класификация Екзопланетите могат да бъдат класифицирани в няколко групи според техните радиус, маса, вид на орбитата, физически и химически характеристики, обект около когото обикалят и други.
според масата и радиуса
Свръх-Юпитер Планети по-масивни от Юпитер - с маса до 13 пъти тази на Юпитер.
Гигантска планета Планети с маса близка до тази на Юпитер и Сатурн.
Свръх-Нептун Планети с характеристики (маса, радиус, плътност) между тези на Нептун и Сатурн.
Мини-Нептун Известни са още като "газови джуджета". Имат до 10 земни маси, но са по-малко масивни от Уран и Нептун.
Свръх-Земя Планетите от този тип имат маса, поне два пъти по-голяма от тази на Земята, но по-малка от тази на Уран и са с твърда повърхност. Открити са няколко такива планети, най-известната е Gliese 876 d. Има съмнения, че още няколко други планети спадат към този клас като Mu Arae d.
Земеподобна планета
Една от най-подобните на Земята планети – Кеплер-425b – е забелязана от космическата обсерватория на НАСА „Кеплер“ през юли 2015 г. Екзопланетата се намира на 1400 светлинни години от Слънчевата система в съзвездието Лебед. Тя обикаля около звезда с размери и температура почти като нашето Слънце. Една година на Кеплер-425b трае 385 дни, което означава, че разстоянието до нейната звезда вероятно е почти колкото от Земята до Слънцето.
според вида на орбитата
Двойна планета Две небесни тела с планетарна маса, обикалящи се взаимно.
Горещ Юпитер Това са планети с маса, близка или равна на тази на Юпитер, но за разлика от него, те се намират на не повече от 0,05 АЕ от своята звезда (около 1/8 разстоянието между Слънцето и Меркурий).
Елиптичен Юпитер Тези планети са с маса, близка до тази на Юпитер и имат елиптична орбита. Проучванията показват, че 7% от всички звезди имат такива планети, което ги прави по-често срещани от планетите от тип горещ Юпитер.
Горещ Нептун Горещ Нептун е вид гигантска планета с маса, подобна на тази на Уран или Нептун, в орбита близо до своята звезда. Обикновено по-малко от 1 AU.
според физическите и химическите им характеристики
Безядрена планета Планета без ядро.
Въглеродна планета Въглеродна планета е теоретичен тип планета, която съдържа повече въглерод от кислород.
Желязна планета Желязната планета е вид планета, която се състои основно от богато на желязо ядро с малка или никаква мантия. Меркурий е най-голямото небесно тяло от този тип в Слънчевата система (останалите планети от земен тип са силикатни планети), но могат да съществуват по-големи богати на желязо екзопланети. Меркурий
Лавова планета Планета, чиято повърхност е предимно или изцяло заета от разтопена лава.
Океанска планета Цялата или по-голямата част е покрита с океан. Странното при тези планети е, че въобще нямат нормално дъно, а то е съставено от сух лед (на латински sicca glacies) или по-точно от твърдото агрегатно състояние на въглеродния диоксид.
Хтонична планета Планета - газов гигант, която обикаля много близо около звездата си, в резултат на което е загубила външните си слоеве и е останало само ядрото ѝ. TOI-849b е потенциален кандидат за такава планета.
според обекта около когото обикалят
Междузвездна планета Междузвездна планета е планета, която се движи свободно в междузвездното пространство, без да обикаля около някоя звезда.
Пулсарска планета Това са планети, които се намират в орбита около пулсар или неутронна звезда. Тези планети се откриват чрез засичане на аномалии в честотата на пулсара. Пример за пулсарска планета е PSR B1257+12b / Драугр
Източници
Външни препратки The Extrasolar Planets Encyclopaedia https://nauka.offnews.bg/kosmos/5-nachina-za-otkrivane-na-chuzhda-planeta-video-45463.html
Категория:Планети