Тартюф

Тартюф е комедия от френския драматург Жан-Батист Молиер, написана през 1664 г. Действието се развива в благородническа къща в Париж. „Тартюф“ е остра сатира срещу лицемерието на духовниците и срещу глупостта на догматиците.

История На 12 май 1664 г. на традиционните кралски празненства „Увеселенията на Омагьосания остров“ в двореца Версай Молиер показва първите 3 акта на новата си комедия „Тартюф“. Главен герой на пиесата е мошеник, който, представяйки се за духовник, иска да се облагодетелства с измама. Представлението предизвиква скандал. Религиозната организация „Братство на Светото причастие“, покровителствана от кралицата-майка Анна Австрийска, иска авторът на скандалната пиеса да бъде наказан. Благосклонен към него и доволен от комедията крал Луи XIV, накрая все пак, склонява по лично настояване на кралица Анна да забрани пиесата. Огорченият писател не се отказва да се бори за възстановяване на представленията. На 5 август 1667 г. Молиер поставя на сцена нова редакция в 5 действия под заглавието „Измамникът“. Главният герой се казва Панюлф и е светски човек (т.е. не е свещеник), обаче пак забраняват пиесата му още след първото представление. На свой ред Молиер отново и отново търси различни поводи да ангажира вниманието на краля с този проблем, но макар благосклонен към самия драматург, той непрекъснато отлага решението си. След близо пет години борба, водена от Молиер и едва след смъртта на Ана Австрийска, забраната е вдигната. На 5 февруари 1669 г. с триумфален успех се играе премиерното представление на познатата днес версия на „Тартюф, или Измамникът“.

Действащи лица

Списък Клеант – шурей на Оргон Госпожа Пернел – майка на Оргон Оргон – съпруг на Елмира Елмира – жена на Оргон Дамис – син на Оргон Мариана – дъщеря на Оргон и любовница на Валер Валер – любовник (по-скоро – любим) на Мариана Тартюф – лицемерен набожник Дорина – прислужница на Мариана г. Лоял – съдебен пристав Полицай Флипот – слугиня на госпожа Пернел Лоран – слуга на Тартюф

Роли Тартюф e религиозен лицемер и измамник, използващ набожни слова и практики, за да се възползва от доверчивостта на богатия Оргон, който му помага. Още преди първата си поява той е описан от някои като добър човек от най-висока класа, а от други – като лакомник, пияница и лицемер.

За да се сдобие с пари и да прикрие измамите си, Тартюф говори за власеницата и бича си (с каквито някои монаси имат практика да се самоизтезават), молитвите и раздаването на милостиня, критикува пищното облекло. Решавайки, че иска за жена дъщерята на закрилника си, той използва привидната си набожност да убеди домакина си да разтури плановете си, относно нейния брак. Опитва се и да съблазни съпругата му, държейки ръката ѝ, потупвайки коляното ѝ, докосвайки дантелената ѝ яка и обяснявайки ѝ се в любов. Това поведение е съобщено на Оргон, както от жена му, така и от техния син Дамис. Глупавият мъж прощава на Тартюф и приписва на лицемера цялата си собственост.

При втория опит за съблазняване на Елмира, Тартюф се проваля, понеже съпругът, скрит под масата, дочува всичко и го гони от къщата. Обаче, хвалейки се, че всичко там вече е негово, хитрецът показва на Оргон заповед да бъде отнето имуществото. За негово разочарование накрая Тартюф е арестуван по нареждане на краля, който го обявява за прословут измамник, за което той разбира едва в момента, в който полицията пристига уж за да изпъди семейството на Оргон.

Оргон е лековерен богат човек, запленен от Тартюф, с когото се сприятелява, кани в дома си и го предлага за съпруг на дъщеря си Мариана, която е обещана вече на друг (Валер, с когото са влюбени). Оргон защитава Тартюф от обвиненията на семейството и прислугата си, отказва да повярва на обвинението, че мошеникът се е опитал да съблазни жена му. Отрича се от децата си и приписва цялата си собственост на Тартюф. Едва по-късно, когато се крие под масата подтикван от жена си, и дочува втория опит на Тартюф да съблазни жена му, бива убеден, че подслонява лицемер и подмолен негодник. Оргон е спасен от арест и отнемане на имуществото му, едва когато Тартюф е арестуван и отведен от полицията.

Елмира e съпруга на Оргон. Запозната със злонамереността на Тартюф, тя не е в състояние да разкрие истинското лице на лицемера на съпруга си. Става обект на ухажване от страна на Тартюф, но настоява синът ѝ да не прави историята обществено достояние, защото смята, че дискретният и студен отказ може да бъде по-ефективен от буйното изобличаване, предприето все пак от него. Участва в подвеждането на Тартюф да разкрие злонамереността си пред скрития ѝ мъж.

Дорина е прислужница на Мариана и е проницателна, пряма и остроумна млада жена. Активно участва в разкриването на Тартюф и подпомага влюбените в техния заговор срещу него. Голямата част от хумора на пиесата се осъществява, чрез нейното нахалство. Тя предотвратява неразбирателство между истински влюбените Валер и Мариана и възразява пряко на принудителния брак между девойката и Тартюф.

Мариана е дъщеря на Оргон, баба ѝ госпожа Пернел я смята за консервативна (назадничава). Тя е нещастна от предстоящия си брак с Тартюф, наложен от баща ѝ, защото е влюбена във Валер. Поради плахостта ѝ единственото действие, което предприема по повод това решение, е да падне на колене пред Оргон и да го умолява да промени решението си.

Дамис е син на Оргон, баба му го смята за глупак. С буйния си нрав и недискретността си проваля иначе добре скроения план на Дорина, като внезапно излиза от гардероба, от който е подслушал как Тартюф ухажва Елмира и веднага разказва наивно за това на баща си. Той е надхитрен от спокойното признание на Тартюф по обвинението и доверието на баща му в невинността на лицемера, въпреки него.

Валер е годеникът на Мариана. Той се скарва с нея, след като чува, че Оргон възнамерява да ожени младата жена за Тартюф, понеже не личи тя да полага усилия да му се противопостави. В комична сцена, в която редува годениците, разговаряйки с тях, прислужницата Дорина успява да помири двойката и Валер се убеждава, че те ще се оженят. Той лоялно предлага да помогне на Оргон да избяга след като съдът отсъжда отнемането на имуществото му, в резултат на интригите на Тартюф.

Госпожа Пернел е майка на Оргон и е пряма стара жена. Подобно на сина си, тя вярва в честността и благочестието на Тартюф, и се надява, че поведението и поученията му могат да поправят внуците и зет ѝ от социалните им лекомислия. Тя защитава Тартюф, дори и след като Оргон се обръща срещу него. Тя признава грешката си чак след като заповедта за отнемането на имуществото пристига.

Клеант е шурей на Оргон. Той говори в помпозни максими и произнася дълги и уморителни речи, съветвайки Оргон и Тартюф, но и двамата го пренебрегват.

Г. Лоял е съдебен пристав, натоварен да изпълни заповедта за отнемането на имуществото на Оргон.

Полицейският служител е повикан от Тартюф да арестува Оргон. Вместо това, той арестува Тартюф по заповед на краля.

Флипот е слугиня на госпожа Пернел, майката на Оргон.

Сюжет Произведението се състои от пет действия, като всяко от тях има по няколко сцени.

Действие първо:

Води се разговор за личността на Тартюф, който е поканен да гостува в дома на Оргон, негов спасител от бедността. Госпожа Пернел, майката на Оргон, вижда у него само привидните добродетелите му (зад които стоят добре прикрит фалш и лицемерие) и го има за светец. Тя иска да напусне къщата, защото никой друг не го оценява така, а събеседниците ѝ упорито негодуват срещу Тартюф. Когато госпожа Пернел излиза, всички обсъждат Тартюф и са единодушни в неговата подлост. Мислят го за непочтен използвач измъкващ с измама от Оргон и майка му подслона и храната, които получава.

По-късно пристига Оргон и се интересува какво се е случило през двудневното му отсъствие и най-вече как е Тартюф. Въпреки че Дорина разказва за треската, която е повалила жена му, той непрекъснато разпитва за госта си. Когато тя му казва, че той се е наял и наспал, Оргон въздъхва: „Ах, клетия човек!“ След това Оргон и Клеант водят разговор, в който Клеант се опитва да отвори очите на Оргон, за да прозре неискреността на Тартюф: „А вие сте към тях еднакво мек – и ето че маската за вас е равна с лицето, преструвката стои наред с искреността, лъжливий външен вид замества същността...“. Клеант се опитва да разбере защо Оргон отлага толкова женитбата на дъщеря си Мариана и Валер, но той е твърде лаконичен (изразяващ се с малко думи) в отговорите си.

Действие второ:

Мариана и Оргон разговарят за Тартюф, като бащата иска да разбере мнението на дъщеря си за госта (когото той иска всъщност за свой зет), но тя не смее да го сподели за да не обиди баща си. Много по-дръзката слугиня Дорина се намесва в техния разговор, настоявайки, че един честен човек, за какъвто се представя Тартюф, никога няма да парадира със скромността и добротата си. Оргон твърдо се застъпва за него, сигурен в неговата доблест и почтеност и убеден, че трябва да стане мъж на дъщеря му. Напуска стаята ядосан след като чува „клевети“ по адрес на госта си, след което Дорина се опитва да разбере защо Мариана не я е подкрепила пред баща ѝ. Установява, че любовта ѝ с Валер е истинска, а скоро пристига и той самият. Въпреки мъката си, изглежда добре и равнодушен, като поздравява Мариана задето е случила на „добра партия“ в лицето на Тартюф. Готви се да се сбогува с нея, заканвайки се да се ожени за друга. Двамата се държат отчуждено и си говорят все по-студено, но Дорина ги възпира и не ги вразумява, откривайки им взаимно чувствата им и успокоявайки ги, че ще намери решение за проблемите им. Тя съветва Мариана да склони да се омъжи за Тартюф, защото изглежда съгласна да го стори, отлагането на сватбата ще бъде по-лесно, а Валер предупреждава, че не бива да ги виждат заедно.

Действие трето:

Дорина замисля да скрои с помощта на Дамис клопка на Тартюф. Праща го да се скрие за да наблюдава тайно мошеника, който междувременно се появява (за първи път в пиесата) заедно със слугата си Лоран. Той дава на девойката кърпа, с която да покрие деколтето си, твърдейки че за свят човек като него гледката на женска гръд е неподходяща, тя пък му отвръща, че именно защото е свят човек не би трябвало дори да се замисли за предполагаемо подбужданите от такива прелести грехове. Преди да излезе добавя, че Елмира ще дойде при него да говори и изведнъж тонът му става благ. Точно неговата слабост към господарката ѝ иска да използва срещу него Дорина при разобличаването му пред Оргон. На срещата си Елмира Тартюф интимничи с нея – слага ръката си на коляното ѝ, доближава стола си до нейния, пипа якичката ѝ. След това се обяснява в любов и споделя трепетите на сърцето си. Елмира му обещава, че няма да каже нищо на Оргон, но поставя условие – Тартюф да остави Валер и Мариана да се венчаят. Обаче Дамис – свидетел на целия им разговор – разярен излиза, твърдо е решен да сподели всичко на баща си, та дано проумее какъв е Тартюф, от стаичката, в която преди това се е скрил. Оргон наистина идва и го изслушва, а Тартюф се признава за виновен, но домакинът му не иска да го чуе и обвинява сина си в лъжа. Оргон нарича Дамас „чумо черна“, „неблагодарник“, „безсрамник“. Гони го от дома си, лишава го от наследство, а на Тартюф не се отказва да даде Мариана. Останал насаме с него, гостът се оплаква на Оргон от враждебността и клюкарството, с които намеква, че незаслужено се е сблъсквал много пъти в дома му. Оргон го убеждава да остане и му обещава цялото си наследство. Тартюф отговаря: „Да бъде онова, що Господ повелява“.

Действие четвърто: