Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr. Hermann Meyer, Bertelsmann (Gütersloh), 1963 който обхваща огромна равнинна област, основно територията между реките Тигър и Ефрат, граничещ на югоизток с Персийския залив. Oт края на четвъртото хилядолетие преди новата ера и по време на третото хилядолетие преди новата ера тук се заражда и развива много важна цивилизация със същото име. Тя има няколко основни фази. Напълно забравена след началото на нашата ера, шумерската цивилизация е преоткрита през втората половина на 19 век, благодарение на разкопките на археологически обекти, които продължават до 1990-те и са прекъснати заради войните. Открити са десетки хиляди плочки с клиновидно писмо, най-старите известни писмени документи заедно с тези от древен Египет, което прави Шумер една от най-древните цивилизации на земята.
Шумерският език не принадлежи към никоя от известните групи езици. Той е език с все още неопределен произход и съществува съвместно с други езици, предимно акадски език и семитски език и който се говори в северната част на Долна Месопотамия (страната на „Акад“). Последните обобщителни анализи за Шумер са склонни да приемат, че тези периоди обхващат цялата история на Долна Месопотамия през този период, без да се спират в шумерската страна, стриктно погледнато. Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна неолитна култура Обейд (или Убейд). В епоса на шумерите (Епос за Гилгамеш) се споменава за страна, която те считат за прародина на цялото човечество – остров Дилмун (днешен Бахрейн).
Шумерите имат голямо влияние върху древните цивилизации, особено тези от Месопотамия. Те са основоположници на изграждането на цивилизацията на Месопотамия и допринасят за появата на първите държави с техните сложни институции и администрации и развитието на първите градски общества, развитието на различни техники в областта на селското стопанство, строителството, металургията и търговията. Някои считат шумерите за изобретателите на писмеността, колелото, множество селскостопански сечива, грънчарството, пивоварството и други.
Откриване на шумерската цивилизация Идентификация в клинописни източници
Ако споменът за асирийците и вавилонците е запазен благодарение на библейските и древногръцките текстове, шумерите отдавна са заличени от историята, когато през първата половина на 19 век започват първите разкопки на места в древна Месопотамия. Те са свързани с археологически обекти от първото хилядолетие, и освен това разположени в Асирия, следователно извън древната страна Шумер. Едва няколко десетилетия по-късно археолозите насочват усилията си към местата на юг, за да търсят там наченките на месопотамската цивилизация. Желанието за откриване на местата, където се заражда тази цивилизация завладява редица изследователи през този период и дешифрирането на асирийските глинени плочки подтиква някои да изложат хипотези за съществуването на хора и цивилизация, по-стари от познатите дотогава. Клинописните текстове наистина включват, заедно с акадските фонетични знаци, език, не принадлежащ към семитската група.Крамер, С. Н. Шумеры. Первая цивилизация на Земле / Пер. с англ. А. В. Милосердовой. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2002. – 383 с. – (Загадки древних цивилизаций). – ISBN 5-9524-0160-0. Вследствие на това е доста лесно за тези учени да разберат, че така наречените „идеографски“ знаци разкриват фонетична транскрипция на език, за който все още не се знае нищо.
Първият, който изказва мнение че това е разговорен език е Жул Опер. Поддръжниците на теорията, че това наистина е разговорен език най-накрая печелят около 1900 г. Голям брой текстове, написани само в Шумер, стават достъпни за изследователите. На Франсоа Тюро-Данжен се пада честта да публикува първите преводи (1905 г.), като по този начин бележи решаващ етап в разбирането на шумерския език.Ph. Abrahami, « Un système d'idéogrammes : « sumérien ou rien », dans B. Lion et C. Michel, Les écritures cunéiformes et leur déchiffrement, Paris, 2008, p. 111 – 128. След това той напредва благодарение на написването на първите граматики, които описват този език, от Фридрих Делицч през 1914 г., след това от Арно Побел през 1923 година.
Археологически разкопки и разкрития
Проучването на археологически обекти от времето на шумерската епоха започва с първите разкопки по разказите на Тело през 1877 г. от екип, събран от Ернест дьо Сарзек, тогава френски консул на Басра. Множеството административни плочки и възпоменателните текстове, които той разкрива при много трудни условия на работа, предоставят богата документация на пионерите при дешифрирането на шумерските надписи. Американските разкопки на древния град Нипур, започнати през 1889 г., донасят допълнителна документация и информация на шумерски език, по-специално многобройните училищни плочки, позволяващи доближаване до културата на Шумер. Впоследствие строителни обекти се отварят и на други шумерски обекти: Бисмая (древен Адаб), Фара (Шурупак), след това по-големи обекти, като Варка (Урук), откъдето немски екипи започват да разкопават през 1912 г., след това по-редовно след 1928 г., и Ур, където английските екипи на Леонард Уули действат от 1922 г., докато за кратко разкопават съседния сайт Ел-Обеид. Работата на дьо Сарзек в Тело е продължена с много прекъсвания от други екипи до 1933 г. Знанията за Шумер бързо напредват. Урукските работни места позволяват да се върнем към произхода на южните месопотамски държави и тяхната писменост. Тези на Ур са белязани от най-зрелищните археологически открития, извършени на шумерски обекти, тези на царските гробници. През 30-те години на 20 век екипи от Ориенталския институт в Чикаго претърсват обекти в региона Дияла, където идентифицират сайтове, свързани с шумерската цивилизация, въпреки че са разположени извън Шумер, Хафадже и Тел Асмар (Ешнуна). Невъзможно е да се пренебрегне един от най-тъжните аспекти на разкопките от този период поради разрушението, причинено на сградите: повторните тайни разкопки на места, където екипите на археолози отсъстват между два периода на редовни проучвания.
След 1945 г. са проучени нови обекти: Абу Шахрейн (Ериду), където е ексхумиран най-старият известен паметник в южна Месопотамия, Тел Укейр, Абу Салабих, Тел Сенкерех (Ларса) и Тел ел-Оуели, където френски екип, ръководен от Жан-Луи Уо открива най-старото известно шумерско село. Наземните проучвания, проведени от Робърт Маккормик Адамс, подкрепени от други изследователи, позволяват да се разбере по-добре историята на заселването на Южна Месопотамия.J.-L. Huot dans Sumer 1999 – 2002, col. 93 – 95. Политическите сътресения, които Ирак преживява от началото на 1990-те години – войната в Персийския залив през 1990 г. и американската инвазия през 2003 г., слагат край на продължителното проучване на шумерските обекти и тайните разкопки, които може да са извършени там, влошават състопянието на много обекти и паметници. Тъй като те престават по времето, когато археологическите проучвания започват да се разширяват от техническа и методологична гледна точка с появата на нови области на изследване (археозоология, палинология и др.), тези разкопки рядко засягат ежедневието на обикновените хора. Следователно те до голяма степен документират живота на монументални квартали, някои жилищни райони и почти липсват селски обекти. Единственото открито археологическо проучване е това, основано на сателитни изображения.Jason Ur, « Southern Mesopotamia », dans Daniel T. Potts (dir.), A Companion to the Archaeology of the Ancient Near East, Chichester, Blackwell Publishers, coll. « Blackwell companions to the ancient world », 2012, 1445 p. (ISBN 978-1-4051-8988-0, notice BnF no FRBNF43626433), p. 533 – 555
Изучаване на епиграфските източници Разкритите десетки хиляди клинописни текстове, някои от които все още не са публикувани или анализирани, са от много различни видове: по-голямата част са административни, издадени от управлението на шумерските институционални домейни, други са от правен тип (актове за продажба, заем, доклади от съдебни процеси, сборници от закони и др.), възпоменателни (царски надписи, историографски текстове), религиозни (ритуали за гадаене, екзорсизъм, религиозни химни и др.), епични и митологични или дори сапиментални (поговорки, басни, съвети за мъдрост и др.)
Проучването довежда до появата на специализирана област за изследване на шумерската цивилизация, изучаваща различни области: политическа и военна история, икономика, социални структури, литература, религиозни вярвания и практики и др. Първите дни на изследване са белязани от превод на митологични текстове, по-специално с оглед намиране на паралели, дори предшественици на библията,S. N. Kramer, The Sumerians : their history, culture, and character, Chicago, 1963, p. 290 – 299. или, в икономическата и социалната област, въпроса за „градът-храм“ (грубо тълкуване на първите шумерски общества като теокрации, доминирани от храмовете), след това марксистките подходи към „хидравличната държава“ (Месопотамската държава би възникнала от необходимостта да се създаде деспотична система, координираща напояването) и „азиатският начин на производство“.K. A. Wittfogel, Le Despotisme oriental, Étude comparative du pouvoir total, Paris, 1964. Ce modèle fut particulièrement influent dans l'historiographie du Proche-Orient ancien, cf. (it) C. Zaccagnini, « Modo di produzione asiatico e Vicino Oriente antico. Appunti per una discussione », Dialoghi di archeologia, vol. 3/3, 1981, p. 3 – 65.
Въпреки че въпросът за произхода на шумерите остава неизяснен, анализ на шумерската литература, като се вземе предвид сложността на икономическите и социалните ситуации на различните шумерски държави и отхвърляне на глобализиращите теории, релативизиране на водещата роля на шумерската цивилизация в Близкия изток с откриването на царството Ебла в Сирия, което доказва, че има архаични държави, съвременни на тези на Шумер в съседните региони. Проучването на началото на писмеността остава важно след първите публикации на архаичните текстове на Урук от Адам Фолкенщайн през 30-те години на миналип век.
В интернет се появяват няколко проекта за съвместна работа, за да се позволи на колкото се може повече специалисти да имат достъп до шумерски текстове: електронният текстов корпус на шумерската литература от Оксфордския университет, предлагащ текстови преписи и преводи на шумерска литература и в допълнение към него Диахроничният корпус на шумерската литература предлага диахронна класификация на същите текстове. Базата данни с нео-шумерски текстове на Центъра за хуманитарни и социални науки в Мадрид, предоставя текстове от времето на Ур III.Database of Neo-Sumerian Texts Сайтът на Калифорнийския университет, Лос Анджелис осигурява достъп до копия на текстове, ексхумирани в сайтове в древна Месопотамия.UCLA Digital Library И накрая, шумерският речник на Пенсилвания е проект за шумерско-английски речник.
История
Произход и първи селища