Броненосцовите (Dasypodidae) са семейство бозайници от разред Броненосци (Cingulata), надразед Непълнозъби. Включва голям брой видове и породи, често отличаващи се по някои външни белези – брой на поясите, опашка, вид на тялото, размер.
Разпространение Родината на много видове броненосци са Централна и Южна Америка. Там се срещат броненосецът джудже, броненосецът на Бурмайстер (именуван на германския биолог Херман Бурмайстер/Carl Hermann Conrad Burmeister), а също и гигантският броненосец, който е дълъг почти 1,5 м. Деветопоясният броненосец обитава Тексас и някои други северноамерикански щати.
Устройство Броненосците обикновено са с размерите на малко куче, а краката им са къси и със силни закръглени нокти. Телата им се отличават със заобленост и с покритието си, наподобяващо броня. Тя е съставена от твърди плочки или вкостенени кожни щитчета, свързани помежду си с еластични пояси. Ако поясите не се разтягаха, на броненосеца щеше да му е много трудно да се придвижва. Бронята помага на броненосеца и да се предпазва от враговете си, но според учените главното ѝ предназначение е да го пази от тръните и кактусите, които го заобикалят в естествената му среда.
Хранене и начин на живот Броненосците са много потайни същества и изследванията за тях са доста и интересни. Обитават места с шубраци от листа, а понякога си правят хралупи (в пустинята в Бразилия) или дупки под някои растения и ядат по-меките им корени. Денем през повечето време те спят (понякога – на открито), а през нощта се събуждат и тръгват на лов (броненосците са всеядни).
Доказано е, че броненосците са много интересни същества с неочаквани действия. Макар да не личи от външността им, те са много добри плувци. Те се задържат на повърхността на водата, като поемат голямо количество въздух. Така броненосецът се предпазва и от някои животни, които не могат да плуват, а при опасност на сушата обикновено се заравя в земята, където хищникът не може да го последва. Понякога скача високо във въздуха, за да уплаши врага. Като крайна защитна мярка броненосецът се свива на кълбо.
Броненосците не виждат много добре и почти нямат зъби, но имат отлично обоняние, което им помага да надушват дори скрита дълбоко под земята плячка. Ловуват най-вече през нощта и се хранят с насекоми и червеи, меки корени и плодове, а понякога и с мъртви животни. Тъй като умеят да плуват, някои броненосци от време на време ловят и малки рибки в близък воден басейн. Гигантският броненосец напада (макар и много рядко) себеподобни, когато храната в региона е оскъдна.
Размножаване По принцип тези животни живеят сами, но през сезона за размножаване често се събират на групи и си избират партньор. Женската ражда 4 малки. Кърменето и отглеждането им продължават обикновено няколко седмици, след което те биват прогонвани от бърлогата.
Класификация Еволюцията на броненосците е спорна – появата им се отнася от някои учени още към времето на динозаврите, а според други – към това на първите човешки същества.
Родове Dasypus Jaspyrus Calyptophractus Chaetophractus Chlamyphorus Euphractus Zaedyus Cabassous Priodontes Tolypeutes
Видове Брой на поясите, свързващи двете брони: Деветопоясен броненосец (Dasypus novemcinctus) Седмопоясен броненосец (Dasypus septemcinctus) Трипоясен броненосец (Tolypeutes tricinctus) Шестопоясен броненосец (Euphractus sexcinctus)
Опашки: Северен голоопашат броненосец (Cabassous centralis) Южен голоопашат броненосец (Cabassous unicinctus) Голям голоопашат броненосец (Cabassous tatouay) Късоопашат броненосец (Dasypus hybridus)
Вид на тялото: Щитоносен броненосец (Chlamyphorus retusa) Плащоносещ (Пелеринест) броненосец (Chlamyphorus truncatus)
Четина или козина: Малък четинест броненосец (Chaetophractus vellerosus) Голям четинест броненосец (Chaetophractus villosus) Космат броненосец (Dasypus pilosus)
Размер: Обикновен броненосец (Tolypeutes matacus) Гигантски броненосец (Priodontes giganteus) Малък броненосец (броненосец-джудже) (Zaedyus pichiy)
Други разновидности: Каплера (среща се „Капплера“ или „Калеа“) (Dasypus kappleri)
Вижте също Опосуми Таралежи Тапири Къртици
Източници