Кралската кобра (Ophiophagus hannah), също хамадриад, е змия род Кралски кобри (Ophiophagus). Тя е най-голямата отровна змия на Земята. Известна е (и си прилича по това с останалите видове кобри) със застрашителната си поза и качулка, която се „разперва“ при съскане.

Описание Кралските кобри са маслено жълти до черно-кафяви на цвят, понякога с по-светли шарки по гърба. Те са много дълго тяло и отделни екземпляри достигат 5,5 m и 20 kg. Кралската кобра е в състояние да надига главата си на височина до 1/3 от цялата си дължина (по природа е много любопитна и често седи изправена, за да вижда по-надалече) и дори може да се движи в тази поза. Когато е раздразнена или обезпокоена, тази змия вдига глава и иначе незабележимата ѝ качулка – образувание от кожа и мускули зад главата – се разперва. Тогава се показва нейното жълто или червено гърло, което често е на ивици. Само по време на отваряне на качулката може да се чуе и нейното съскане. Кралската кобра съска по необичаен начин. Съскането ѝ е много по-тихо от това на другите змии и наподобява по-скоро ръмжене – това плаши животните повече от съскането на останалите видове змии. В дивата природа тя е сред азиатските върховни хищници, застрашавана главно от пъргавите и известни като естествени врагове на отровните змии мангусти.

Кобрата винаги предупреждава за присъствието си, поначало не бърза да напада и по принцип не напада човека. Все пак може да бъде опасна в размножителния сезон, а също и ако я стреснат или приклещят. Голяма опасност може да произлезе, ако се доближат яйцата ѝ – в такива случаи тя атакува, а това води понякога до смърт за хората. Въпреки че отровата ѝ не е сред най-силните, тя съдържа невротоксини, а при ухапване в някои случаи е способна да инжектира относително големи количества, по-скоро с дъвчене на захапаното място, отколкото с еднократно ухапване. При отравяне е нужно да се приложи незабавно противоотрова. Тази змия става агресивна към непознати, когато е в плен, но разпознава стопанина си и знае кога е време за ядене. Номера с питомни кобри показват факирите и змиеукротителите.

Има добре развито зрение в сравнение с другите змии. Обонянието ѝ също е добре развито. Освен това тя се катери отлично по дърветата и е добър плувец. Тези способности ѝ служат добре при ловуването, което става в гори и обрасли с храсти местности. Храни се предимно с други змии, отровни (включително проявявайки канибализъм) и неотровни, както и с различни други влечуги. Поради бавния си метаболизъм може да се храни относително рядко.

Разпространение и начин на живот Живее до 20 години. Среща се в различни части на Югоизточна Азия – от Пакистан и Южен Китай до Филипините, Индонезия и Индия. В миналото се е срещала и в Африка, но е била избита. Значима опасност за нея е най-вече обезлесяването (особено тежко в Индонезия).

Позната е като животно, което често обитава селскостопанските площи в Азия и е полезно за хората, включително и ядейки гризачи, но най-вече консумиращите ги и също изобилни из нивите отровни змии. Смята се за националното животно на Индия.King Cobra – National Reptile of India

Размножаване Женската кобра си прави гнездо, за да снася яйцата си. Като прави примка от тялото си, тя струпва могилка от листа, пръст и слама. Гнездото е високо около 1 m и топло 28 °C. В това гнездо кобрата снася от 20 до 40 яйца. Тя зарива яйцата и ляга върху тях, за да ги пази и топли. Грижи се за тях около 2 месеца и яростно ги защитава. Ако някой приближи към нея и яйцата ѝ, тя автоматично издува гушата си и започва да съска. Но веднага след излюпването им тя изоставя малките змийчета, а ако някое я последва, е възможно дори да го погуби.

Митология С кобрите са свързани съществата нага от индийската митология.

Вижте също Индийска кобра Джунгла Комодски варан Етология Дриади

Източници

Външни препратки Акимушкин, Игор, Мир Животных Archie Carr, The Reptiles (А. Карр, Рептилии, Москва 1975) Tweedie, The Snakes of Malaya. Singapore 1957

Категория:Кобри Категория:Отровни змии Категория:Фауна на Индо-Малайската област