Сър Пелам Гренвил Удхаус () е английски писател-хуморист, поет и драматург, най-известен със своите произведения за безгрижния аристократ Бъртрам Устър и неговия изключително находчив иконом Джийвс. През последната година от живота си е удостоен с рицарско звание.
Удхаус се радва на широка популярност и значителен успех през повече от седемдесетгодишната си творческа кариера, а произведенията му продължават да бъдат високо ценени и днес. Макар да живее дълги периоди във Франция и Съединените щати, основната среда на неговите книги остава предвоенната английска аристокрация – свят, който той познава добре благодарение на своето семейство, образование и ранна писателска дейност.
Смятан за майстор на английската проза, Удхаус е високо оценяван както от свои съвременници като Хилари Белок, Ивлин Уо и Ръдиард Киплинг, така и от по-късни автори, сред които Дъглас Адамс, Салман Рушди, Зейди Смит и Тери Пратчет. Шон О’Кейси го определя като „бълхата, представяща английската литература“ – определение, което Удхаус използва като заглавие на сборник с писма до приятеля си Бил Тоуненд. Журналистът и писател Кристофър Хитчънс отбелязва, че „няма и никога няма да има нещо, с което той може да бъде сравнен“.
Най-популярни днес са историите за Джийвс и Устър, но Удхаус има значителен принос и в театъра и музикалната комедия. Той е автор и съавтор на 15 пиеси и около 250 текстове за приблизително 30 музикални комедии. Работи с Коул Портър върху мюзикъла Anything Goes (1934) и често сътрудничи с Джером Керн и Гай Болтън. През 1927 г. пише текста на песента „Bill“ за Show Boat на Керн, а през 1928 г. създава текстове към музиката на Зигмунд Ромберг за мюзикъла Rosalie на Гершуин и Ромберг. Същата година работи и с Рудолф Фримл върху музикалната адаптация на Тримата мускетари.
Живот и кариера Ранни години
Удхаус е роден в Гилдфорд, Съри, като трети син на Хенри Ърнест Удхаус, магистрат, служил в британската колония Хонконг, и съпругата му Елинор Дийн. Семейството Удхаус принадлежи към кадетски клон на рода на графовете Кимбърли, а майка му произхожда от стар аристократичен род.Jasen, с. 2; and Donaldson, с. 39–40
Момчето е кръстено в църквата „Свети Никола“ в Гилдфорд"Surrey's Famous people", Visit Surrey, посетен 25 април 2015 и получава името на своя кръстник, военният Пелам фон Доноп.Wodehouse and Ratcliffe, с. 30 В Over Seventy (1957) Удхаус отбелязва с характерната си самоирония, че никога не е харесвал името Пелам Гренвил, а единственият му „дар“ от кръстника – малка сребърна чаша, е изгубил още през 1897 г.Wodehouse, Over Seventy, с. 46; also, slightly reworded, in author's preface to 1969 reissue of Something Fresh, с. 2Презимето на П. Г. фон Доноп e Джордж. Не е ясно защо Гренвил е избранo за Удхаус. Академикът Софи Ратклиф предполага, че Елинор Удхаус го е избрала заради харесването си към литературни герои. Сър Ричард Гренвил е героят на The Revenge: A Ballad of the Fleet на Алфред Тенисън; сред имената, които Елинор е дала на другите си синове, са Певерил от Peveril of the Peak на Уолтър Скот и Ланселот от Idylls of the King на Тенисън. Първото му име скоро е заменено от семейния прякор „Плъм“, под който остава известен сред близки и приятели.McCrum, с. 9
Майка му отплава с него за Хонконг, където през първите две години от живота си Удхаус е отглеждан от китайска бавачка, заедно с по-големите си братя Филип Певерил Джон (1877–1951) и Ърнест Армин (1879–1936).McCrum, с. 14<ref group="N">По-малкият му брат, Ричард, е роден през 1892 г. Според биографа Робърт МакКръм, той почти не участва в живота на Удхаус, като през по-голямата част от живота си е живее в Индия, а след това в Китай, и си изгражда скромна репутация като любител крикет играч.МакКръм, стр. 23–24; и "Ричард Удхаус" , Cricinfo, посетено на 27 април 2015 г. Когато Пелам е на две години, тримата братя са върнати в Англия и настанени под грижите на английска бавачка в дом, съседен на този на родителите на Елинор.Wodehouse and Ratcliffe, с. 30
Родителите на тримата братя се завръщат в Хонконг и на практика остават почти непознати за синовете си – обичайна практика сред семействата от британската средна класа, живеещи в колониите.Donaldson, с. 43 Липсата на родителски контакт и строгият режим, налаган от някои от настойниците, оставят трайни емоционални следи у много деца с подобен произход, включително писателите Уилям Такъри, Саки, Ръдиард Киплинг и Хю Уолпол.Donaldson, с. 43 (Kipling); Hart-Davis, с. 20 (Walpole) и Usborne, с. 43 (Такъри и Саки) Удхаус обаче има повече късмет: неговата бавачка Ема Ропър е строга, но не жестока, а и в последвалите училища той като цяло изживява щастливо детство.Jasen, с. 5Wodehouse, Over Seventy, с. 16 Биографът Робърт МакКръм предполага, че въпреки това ранната изолация от родителите оставя психологически отпечатък, който кара Удхаус да избягва емоционална ангажираност както в личния си живот, така и в творчеството си.McCrum, с. 16–17 Франсис Доналдсън отбелязва, че „лишен толкова рано не само от майчина любов, но и от домашен живот и дори от стабилен произход, Удхаус се утешаваше от най-ранна възраст в един свой собствен въображаем свят“.Donaldson, Frances. (1986) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville" , Oxford Dictionary of National Biography archive, Oxford University Press, посетен на 25 април 2015
През 1886 г. тримата братя са изпратени в училище в Кройдън, където остават три години. След това е установено, че Певерил има слаб гръден кош,Wodehouse, цитиран в Jasen, с. 8 поради което му е препоръчан морски въздух и момчетата са преместени в колежа „Елизабет“ на остров Гърнзи. През 1891 г. Удхаус постъпва в подготвителното училище „Малвърн Хаус“ в Кент, което подготвя учениците за постъпване в Кралския флот. Баща му планира военноморска кариера за него, но зрението му се оказва твърде слабо. Удхаус не е впечатлен от тясната учебна програма и строгата дисциплина на училището; по-късно го пародира в романите си, като Бъртрам Устър си спомня ранните си години в „затвор… с външната маска на подготвително училище“, наречено „Малвърн Хаус“.Jaggard (1967), с. 104
Чейни Корт в Дитъридж, голяма къща от XVII век близо до Бокс в Уилтшър, е един от домовете, в които Удхаус живее през периодите, когато родителите му пребивават в Хонконг. След смъртта на баба му през 1892 г. той е отглеждан основно от своите лели, сред които е и писателката Мери Батърст ДийнEasdale, Roderick (2014). The Novel Life of P. G. Wodehouse, p. 40 – прототип на страховитата леля Агата от историите за Бърти Устър"Box People and Places: The Shadow of Mary Deane", boxpeopleandplaces.co.uk, accessed 9 March 2024Kemp, Sandra, ed. (1997) Edwardian Fiction: An Oxford Companion (Oxford University Press), с. 92Murphy, с. 21
През ученическите си години тримата братя прекарват ваканциите си при различни чичовци и лели от двете страни на семейството. В Оксфордския речник на националните биографии Иън Спроут отбелязва, че Удхаус е имал двадесет лели и смята, че те са оказали значително влияние както върху ранния му живот, така и върху зрелото му творчество. Техните едва прикрити литературни „двойници“ се появяват като внушителните и доминиращи лели в историите за Бърти Устър, Замъка Бландингс и други цикли.Sproat, Iain. (2010) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville (1881–1975)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, посетен 24 април 2015
Братята имат и петнадесет чичовци, четирима от които са свещеници. Спроут предполага, че те са вдъхновили галерията от благочестиви, но често греховни духовници – викарии и епископи, които се появяват в творчеството на Удхаус. Той пише за тях с „приятелско непочтение“, но без подигравка, създавайки характерни комични образи, които се превръщат в отличителна част от неговия литературен свят.
На дванадесетгодишна възраст, през 1894 г., Удхаус постъпва в колежа „Дълуич“, Лондон,McCrum, с. 24 следвайки брат си Армин – събитие, което по собствените му думи е било източник на голяма радост. Биографът Франсис Доналдсън отбелязва, че училището му дава за първи път известна приемственост и стабилен и подреден живот. Удхаус се чувства напълно у дома си там: обича приятелте си, отличава се в крикет, ръгби и бокс и е добър, макар не винаги усърден ученик.Jasen, с. 17 По това време директор на училището е Артър Херман Гилкс, уважаван класицист, който оказва силно влияние върху младия Удхаус.Donaldson, Frances. (1986) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville" , Oxford Dictionary of National Biography archive, Oxford University Press, посетен 25 април 2015 В изследване на неговото творчество Ричард Ъсбърн твърди, че „само писател, който самият е бил учен и е изучавал задълбочено латински и старогръцки език (особено Тукидид) като момче“, би могъл да поддържа сложните поредици от подчинени изречения, характерни за комичната проза на Удхаус.Usborne, с. 26Ъсбърн цитира като пример изречение от романа Money in the Bank: "С чувството, което беше негов постоянен спътник напоследък, тъй като сватбата беше насрочена за пети юли, а вече беше десети юни, че ако някой би искал да го опише като някакво диво същество, хванато в капан, което вижда трапера да идва през гората, няма да има нищо против, той хвърли мрачна бананова кора по най-шумното от врабчетата и се върна в стаята".
Шестте години, които Удхаус прекарва в колежа „Дълуич“, са сред най-щастливите в живота му.Wodehouse, Performing Flea, Letter of 7 March 1946, с. 135 Освен че се отличава в спорта, Удхаус е добър певец и с удоволствие участва в училищни концерти. Литературните му интереси намират израз в редактирането на училищното списание The Alleynian.Jasen, с. 18 До края на живота си Удхаус остава дълбоко привързан към училището.Phelps, с. 63
Неохотен банкер и начинаещ писател: 1900–1908 г. Удхаус очаква да последва брат си Армин в Оксфордския университет, но финансовото положение на семейството се влошава. Баща му се пенсионира през 1895 г., а пенсията му се изплаща в рупии; колебанията в курса спрямо британския паунд значително намаляват стойността ѝ във Великобритания.Wodehouse, Over Seventy, с. 19<ref group="N">Маккръм намира решението на баща му Ърнест Удхаус за несъвместимо с финансовите факти: той изчислява, че доходите на Ърнест, независимо от валутните колебания, биха му позволили спокойно да изпрати двама сина в Оксфорд. По-късно Удхаус разсъждава, че ако беше отишъл в Оксфорд, вероятно щеше да стане учител като брат си Армин, а не да направи кариера като писател.McCrum, . 37
Вместо университетско образование, през септември 1900 г. Удхаус е назначен на младша позиция в лондонския офис на Хонконгската и Шанхайската банка.Wodehouse, Over Seventy, с. 19–21, and 24–27 Работата се оказва неподходяща за него – намира я за объркваща и неудобна, а по-късно описва преживяванията си в хумористичен разказ. Още тогава копнее за края на работния ден, когато може да се прибере в наетите си квартири в Челси и да пише.Donaldson, с. 57
В началото се концентрира върху сериозни статии за училищни спортове за сп. Public School. През ноември 1900 г. първият му комичен текст – "Men Who Missed Their Own Weddings" е приет от Tit-Bits.Jasen, с. 22–23 Новото списание за момчета The Captain му предоставя допълнителни, добре платени възможности. През двете години, които прекарва в банката, Удхаус публикува общо осемдесет статии в девет различни списания – ранно доказателство за неговата продуктивност и литературна дисциплина.Jasen, с. 25