Херман Вилхелм Гьоринг ( ) е германски политически и военен лидер на Нацистка Германия. Единствен носител на ранга Райхсмаршал.
Участва в Първата световна война като пилот-изтребител от ескадрилата на Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен, а по-късно и като негов заместник. След войната постъпва в Националсоциалистическата германска работническа партия, където е сред първите членове. Гьоринг е сред ранените в проваления Бирен пуч на Адолф Хитлер през 1923 г. По време на лечение за нараняванията си, той развива пристрастяване към морфина, което продължава до последната година от живота му. Като близък съратник на Хитлер, след идването на националсоциалистите на власт, застава на ръководни постове в армията, в държавния и партиен апарат. Ръководител на военновъздушните сили на Райха, Луфтвафе. Едно от първите му действия като министър от кабинета е да контролира създаването на Гестапо, което той отстъпва на Хайнрих Химлер през 1934 г.
До 1941 г. Гьоринг е на върха на силата и влиянието си, а Хитлер го определя за свой наследник и за заместник във всичките му длъжности. С напредването на Втората световна война, позицията на Гьоринг с Хитлер и с германската общественост намалява, след като Луфтвафе се оказва неспособна да предотврати бомбардировките на германските градове от Съюзниците и да възстанови обкръжаващите германски сили в Сталинград. По това време, Гьоринг все повече се оттегля от военната и политическата сцена, за да посвети вниманието си на събирането на собственост и произведения на изкуството, от почти цяла Европа и от еврейските жертви на Холокоста. Информиран на 22 април 1945 г., че Хитлер възнамерява да извърши самоубийство, Гьоринг изпраща телеграма до него, за да получи разрешение да поеме контрола над Райха. Считайки го за предателство, Хитлер отстранява Гьоринг от всичките му позиции, като го изгонва от партията и заповядва ареста му.
След войната Гьоринг е осъден за заговор, престъпления срещу мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Нюрнбергските процеси. Той е осъден на смърт чрез обесване, но се самоубива с отрова в килията си, като поглъща цианид в нощта преди да бъде изпълнена присъдата.
Ранен живот Гьоринг е роден на 12 януари 1893 г. в Санаториума Мариенбад в Розенхайм, Бавария. Баща му Хайнрих Ернст Гьоринг (31 октомври 1839 г. – 7 декември 1913 г.), е бивш офицер от кавалерията и първият генерален губернатор на германския протекторат на Югозападна Африка (съвременна Намибия). Хайнрих има пет деца от предишен брак. Гьоринг е четвърто от петте деца на втората съпруга на Хайнрих, Франциска Тифенбрун (1859 г. – 15 юли 1943 г.), баварска селянка. По-големите братя и сестри на Гьоринг са Карл, Олга и Паула; по-малкият му брат е Алберт. По времето, когато Гьоринг е роден, баща му е генерален консул в Хаити, а майка му се връща в Германия за кратко, за да роди. Тя оставя шестседмичното бебе с приятел в Бавария и не вижда детето отново 3 години, когато тя и Хайнрих се завръщат в Германия.
Кръстникът на Гьоринг е д-р Херман Епенщайн, богат еврейски лекар и бизнесмен, запознал се с баща му в Африка. Епенщайн осигурява на семейство Гьоринг, което оцелява с пенсията на Хайнрих, първо със семеен дом в Берлин-Фриденау, след това малък замък, наречен Велденщайн, близо до Нюрнберг. През това време, майката на Гьоринг става любовница на Епенщайн и остава такава за около 15 години. Епенщайн придобива малката титла Ritter (рицар) чрез служба и дарения на короната.
Заинтересуван от кариерата на войник от най-ранна възраст, Гьоринг се забавлява да играе с войници играчки и да се облича в униформа Боер, която баща му му е дал. Той е изпратен в интернат на единадесетгодишна възраст, където храната е лоша и дисциплината сурова. Той продава цигулка, за да плати за билета си до вкъщи, и после се качи в леглото си, като се представя за болен, докато му е казано, че няма да се наложи да се връща в интерната. Той продължава да се радва на военни игри, като се преструва, че обсажда замъка Велденщайн и изучава тевтонските легенди и саги. Занимава се и с алпинизъм, като изкачва върховете в Германия, в масива на Мон Блан и в австрийските Алпи. На 16 г. той е изпратен във военна академия в Берлин – Лихтерфелд, която завършва отлично (По време на Нюрнбергските процеси за военни престъпления през 1946 г., психологът Густав Гилберт го измерва като притежаващ коефициент на интелигентност 138).
Гьоринг се присъединява към принц Вилхелм (112-а пехота) на пруската армия през 1912 г. На следващата година майка му се разделя с Епенщайн. Семейството е принудено да напусне Велденщайн и да се премести в Мюнхен. Бащата на Гьоринг умира скоро след това. Когато Първата световна война започва през август 1914 г., Гьоринг се разполага в Мюлуз със своя полк.
Първа световна война През първата година от Първата световна война, Гьоринг служи със своя пехотен полк в района на Мюлхаузен, гарнизон, разположен на по-малко от 2 километра от френската граница. Той е хоспитализиран с ревматизъм. Докато се възстановява, приятелят му Бруно Льорцер го убеждава да се прехвърли до Luftstreitkräfte („въздушни бойни сили“) на германската армия, но молбата му е отхвърлена.
След завършването на пилотния тренировъчен курс, Гьоринг е назначен за Jagdstaffel 5. Сериозно ранен в бедрото във въздушен бой, той се лекува почти една година, за да се възстанови. След това е прехвърлен на Jagdstaffel 26, командван от Льорцер, през февруари 1917 г. Той постоянно отбелязва въздушните победи до май, когато е назначен да командва Jagdstaffel 27. Служейки с Jastas 5, 26 и 27, той продължава да печели победи. Освен железните си кръстове (1-ва и 2-ра степен), той получава лъв „Zähringer“ с мечове, орден „Фридрих“, и накрая, през май 1918 г. престижният Pour le Mérite. Според Херман Далман, който познава и двамата мъже, Гьоринг имал лордско лоби за наградата. Той завършва войната с 22 победи. Едно задълбочено следвоенно разследване на загубите на съюзниците показва, че само две от спечелените му победи са съмнителни. Три са възможни и 17 сигурни или много вероятни.
На 7 юли 1918 г. след смъртта на Вилхелм Райнхард, наследник на Манфред фон Рихтхофен, Гьоринг става командир на известния „Летящ цирк“, Jagdgeschwader 1. Неговата арогантност го прави непопулярен с мъжете от неговия ескадрон.
В последните дни на войната, на Гьоринг многократно е наредено да изтегли ескадрона, най-напред до Airdrome на Tellancourt, а след това до Дармщад. В един момент му е наредено да предаде самолета на Антантата, но той отказва. Много от пилотите му умишлено приземяват самолетите си, за да не попадат в ръцете на противника.
Подобно на много други немски ветерани, Гьоринг е застъпник на легендата за нож в гърба, вярата, според която германската армия всъщност не е загубила войната, а вместо това е била предадена от гражданското ръководство: марксисти, евреи и особено на републиканците, които свалят германската монархия.
След войната Гьоринг остава в авиацията след войната. Той се опитва да прави барнсторминг (авиошоута) и за кратко работи в компанията Fokker. След прекарване на голяма част от 1919 г., живеещ в Дания, той се премества в Швеция и се присъединява към Svensk Lufttrafik, шведска авиокомпания. Гьоринг често е наеман за частни полети. През зимата на 1920 – 1921 г. е нает от граф Ерик фон Росен, за да го отведе до замъка си от Стокхолм. Приканван да прекара нощта там, Гьоринг може би по това време вижда за пръв път свастиката, която Росен има на комина като семейна значка.
Това е и първият път, когато Гьоринг вижда бъдещата си съпруга, баронеса Карин фон Канцов. Разделена със съпруга си от 10 години, тя има осемгодишен син. Гьоринг веднага се развълнува и я моли да се срещне с него в Стокхолм. Те организират посещение в дома на родителите си и прекарват много време заедно през 1921 г., когато Гьоринг заминава за Мюнхен да следва политически науки в университета. Карин получава развод през декември 1922 г. и се омъжва за Гьоринг в Мюнхен на 3 януари 1923 г. Първият им дом е ловна хижа в Хохкреут в Баварските Алпи, близо до Байришкел, на около 80 километра от Мюнхен. След като Гьоринг се запознава с Адолф Хитлер и се присъединява към нацистката партия (НСДАП) през 1922 г., те се преместват в Оберменцинг, предградие на Мюнхен.
Ранна нацистка кариера Гьоринг се присъединява към нацистката партия през 1922 г., след като изслушва реч на Хитлер. През 1923 г. той получава командването на Щурмабтайлунг (СА) като СА-Фюрер. По-късно, той е назначен за СА-Групенфюрер (генерал-лейтенант) и заема този ранг до 1945 г. По това време Карин, която харесва Хитлер, често е домакиня на срещи на водещи нацисти, включително съпруга си, Хитлер, Рудолф Хес, Алфред Розенберг и Ернст Рьом. По-късно Хитлер припомня своята ранна асоциация с Гьоринг:
„Аз го харесах, аз го направих ръководител на моята СА, единственият ѝ ръководител, който управляваше СА правилно, и за кратко организира отделение на 11 000 мъже.“
Хитлер и нацистката партия провеждат масови срещи и митинги в Мюнхен и другаде в началото на 20-те години на 20 век, опитвайки се да спечелят привърженици в опит за политическа власт. Вдъхновени от похода към Рим на Бенито Мусолини, нацистите се опитват да завземат властта на 8-и срещу 9 ноември 1923 г. в неуспешен преврат, познат като Бирен пуч. Гьоринг, който е с Хитлер начело на шествието към Министерството на войната, е прострелян в крака. 14 нацисти и 4 полицаи са убити – много от най-влиятелните нацисти, включително Хитлер, са арестувани. С помощта на Карин, Гьоринг заминава в Инсбрук, където му е направена операция и получава морфин за болката. Той остава в болницата до 24 декември. Това е началото на неговата морфинна зависимост, която продължава до задържането му в Нюрнберг. Междувременно, властите в Мюнхен обявяват, че Гьоринг е издирван човек. Семейство Гьоринг с остър недостиг на средства и разчитащо на добрата воля на нацистки симпатизанти в чужбина – се премества от Австрия във Венеция. През май 1924 г. те посещават Рим, през Флоренция и Сиена. Гьоринг се среща с Мусолини, който изразява интерес да се срещне с Хитлер, който тогава е в затвора.
Личните проблеми продължават да се увеличават. До 1925 г. майката на Карин е болна. Гьоринг вече е пристрастен към морфина. Семейството на Карин е шокирано от влошаването му. Карин, болна от епилепсия и слабо сърце, трябва да позволи на лекарите да поемат грижата за Гьоринг, а синът ѝ е взет от баща си. Гьоринг е сертифициран за опасен наркоман и е пратен в убежище в Лангбро на 1 септември 1925 г. Психиатърът му го смята за нормален, а състоянието му било причинено единствено от морфина. Напуска клиниката, но трябва да се върне за по-нататъшно лечение. Той се завръща в Германия, когато е обявена амнистия през 1927 г. и възобновява работата си в отрасъла на самолетите. Хитлер, който написва Mein Kampf в затвора, е освободен през декември 1924 г. Карин Гьоринг, болна от епилепсия и туберкулоза, почива от сърдечна недостатъчност на 17 октомври 1931 г.
Междувременно, НСДАП е в период на възстановяване и чакане. Икономиката се възстановява, което означава, че нацистите нямат възможност да шумят за промяна. СА е реорганизирана, но с Франц фон Саломон, а не с Гьоринг, а Шуцщафел (СС) е основана през 1925 г., първоначално като лични бодигардове на Хитлер. Членството в партията се увеличава от 27 000 през 1925 г. на 108 000 през 1928 г. и 178 000 през 1929 г. На изборите през май 1928 г. партията получава само 12 места от наличните 491. Гьоринг е избран за представител на Бавария. Крахът на Уолстрийт от 1929 г. води до пагубен спад в германската икономика, а на следващите избори НСДАП печели 6 409 600 гласа и 107 места в Райхстага. През май 1931 г. Хитлер изпраща Гьоринг на мисия във Ватикана, където се среща с бъдещия папа Пий XII.
На изборите през юли 1932 г. нацистите спечелват 230 места, за да станат най-голямата партия в Райхстага. По дългогодишна традиция, нацистите имат право да изберат председателя на Райхстага и са в състояние да изберат Гьоринг за поста.