Розенкройцерският орден, също Розенкройцерско братство или Орден на розата и кръста, е езотерична (в миналото тайна) организация, споменавана в публикувани документи от началото на XVII век.
Съществуват няколко съвременни организации, които се обявяват за наследници на розенкройцерите, въпреки че тази връзка е спорна. Някои изследователи дори разглеждат първоначалния орден от XVII век като художествена измислица.
Символ Основателят Християн Розенкройц избира розата и кръста за символи. Те са включени и в собственото му име. Розата изобразява сърцето на търсещия, което се намира на пресечната точка на хоризонталната жизнена действителност и вертикалния копнеж по божественото.
Употребяват се като символи още от най-дълбока древност в историята на всички световни религии. Означават Дух и Материя, Бог и Природа.
Разкриване В началото на ХVІІ век членовете на Розенкройцерския орден решават да разкрият на света част от историята си. Те свързват своето начало с митичната личност на Християн Розенкройц, който на младини предприема пътуване до Сирия, Египет и Мароко, за да получи посвещения в разни мистерии. След това се завръща в Европа, за да разпространи Учението из целия европейски континент, но не среща приемане и се завръща у дома в Германия, където създава Розенкройцерският орден.
120 години след смъртта на Християн Розенкройц гробницата му е открита от розенкройцерски брат, което е като знак, Тайното братство да се разкрие и да прикани учените и владетелите от Европа към реформация и фундаментална промяна. Братството държи ключа към тайното познание, което може да преобрази обществото и да доведе до Нова ера, в която „светът ще се пробуди от дълбокия си сън и с отворено сърце, свободен ум и боси крака, да посрещне с радост утрото на Новия Ден“.
Тези идеи и знания са публикувани в 2 манифеста( две книги), известни под името Fama Fraternitatis(Зовът на Розенкройцерското Братство) и Confessio Fraternitatis(Веруюто на Розенкройцерското Братство).
Възкресяване Възобновяването на Братството на Розата и Кръста става през 17 век чрез Тюбингенския кръг-Южна Германия с водач Йохан Валентин Андре, който е автор на книгата „Алхимичната Сватба на Християн Розенкройц“ .
В съвремието В нашето съвремие Розенкройцерското Братството се развива в Европа ,Америка-чрез Макс Хайндл, и Африка.
В Европа, в Нидерландия през 1924 г. ,Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри стават основателите на Школата на Розенкройцерското Братство, която по-късно приема името Международна школа на златния Розенкройц- Лекториум Розикруцианум. която днес е разпространена в почти целия свят.
В литературата Има определено влияние на Розенкройцерството върху литературата. Най-известният розенкройцерски езотеричен роман е „Занони“ (Zanoni) от 1842 г. с автор лорд Едуард Булвер-Литън (1803 – 1873). Такова влияние има също в творчеството на Пърси Шели (1792 – 1822), Йохан Волфганг Гьоте (1749 – 1832), Алистър Кроули (1875 – 1947), Хорхе Борхес (1899 – 1986) и др.
Известни са 3 малки книги, публикувани между 1614 и 1616 г. В тях е залегнала идеята за генерални реформи на света и човечеството със средствата на хармонично смесване на главните 2 движения на времето – Реформацията и напредъка на научната мисъл.
Легендите свързват Розенкройцерското Братство с Учението Фараона Ехнатон в Египет, както и със свещената земя на Шамбала в пустинята Гоби.
Източници
Гари Ка, „По пътя към глобалната окупация“ Ян ван Хелсинг, „Не пипай тази книга“
Външни препратки Милен Русков, 7. „Розенкройцерите“ (глава от романа „Джобна енциклопедия на мистериите“), електронно списание LiterNet, 28.08.2005, № 8 (69)
Категория:Розенкройцерство Категория:Херметизъм