Британската империя () е историческо образувание, съставено от доминионите, колониите, протекторатите и други зависими територии, управлявани или администрирани от Обединеното кралство. Нейното начало може да бъде проследено до отвъдморските владения и търговските пунктове, завоювани от моряците на Кралство Англия между края на 16 и началото на 18 век. В разцвета си тя е най-голямото държавно формирование, съществувало някога, с колонии на всички континенти и в продължение на около век доминира международните отношения. Най-голямото си териториално разширение достига около 20-те и 30-те години на XX век, когато британските територии по различни данни заемат между 33 и 35,5 милиона квадратни километра, което представлява почти една четвърт от сушата на земното кълбо: 1913 – 1919 г. – 31 878 965 km² без антарктическите територии, 33 588 365 km² с антарктическите територии, а общата численост на населението на империята е около 480 милиона, една четвърт от общото население на Земята (според други данни през 1913 г. населението е 412 милиона душиНай-великите империи в света по площ – Топ 10 класация, Любопитни факти, Топ 10, 23.07.2020.); до 1920 г. – 35 500 000 km², 24 % от сухата земна площTaagepera, p. 502., по други данни 35 000 000 km² или 33 700 000 km²Десетте най-големи империи в историята , Александър Стоянов, 01.10.2013.; 1922 г. – повече от 33 000 000 km², население около 458 милиона, една пета от населението на Земята.; 1922 г. – 33 670 000 km² или 33 669 845,4 km²10-те най-големи империи в историята , Дигитал, 16.02.2013.; 1925 г. – 35 000 000 km²; 1930-те години – 34 650 000 km²Британская империя – Большая Советская Энциклопедия.
Империята започва да се образува в края на 15 век, в хода на Великите географски открития и съществува до средата на 20 век. Много от страните, включени в миналото в Британската империя, днес членуват в международната организация Общност на нациите.
Общ преглед Терминът „Британска империя“ е измислен от Джон Дий – астролог, алхимик и математик на кралица Елизабет I. Тя се разраства в продължение на повече от двеста години и кулминацията на разширението ѝ е в началото на 20 век, когато обхваща различни територии на всички континенти и справедливо я наричат „империята, над която слънцето не залязва никога“.
Експанзивната фаза на заселването и завладяването на територии започва относително мирно с търговия и дипломация. Империята помага за разпространението на британските технологии, търговия, английски език и форми на управление по целия свят. Имперската хегемония има решаващо значение за икономическия ръст на много страни и увеличаване на влиянието на Обединеното кралство в световната политика. В разцвета на империята милиони колонисти напускат Британските острови и заселват САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия. Днес населението на тези страни се състои предимно от потомци на имигранти от Великобритания и Ирландия. Протестантите с британски произход са основната част от населението в Северна Ирландия и заедно с бурите са една от двете основни бели етнически групи в Южна Африка.
Влиянието на метрополията върху колониите е двояко. От една страна са привнесени английският език, определени административни и правови рамки, създадени по образ и подобие на Великобритания. От друга страна, стремежът към независимост води до центробежни сили и деколонизация. В края на 19 и началото на 20 век започват опити за въвеждане на парламентарна демокрация и върховенство на закона в бившите колонии, макар и с различен успех. Повечето от тях встъпват в Британската общност на нациите, заместител на Империята в психологически план от 20-те години на 20 век насам.
Английски владения до 1873 г. Разширението на Кралство Англия извън собствените му граници започва още със завладяването на остров Ирландия (през 1169 г.) и Уелс (през 1282 г.). Шотландия е присъединена доста по-късно, но с права на равноправна държава. С развитието на мореплаването английските кораби започват да откриват нови територии. За целта се нуждаят от специално кралско разрешение (патент) или правото на колонизация се дава на нарочно основана търговска компания със специална кралска харта.
Първи отвъдморски колонии
През 1496 г., скоро след успешното плаване на Христофор Колумб, английският крал Хенри VII дава писмен патент, упълномощаващ Джон Кабот да плава в Атлантическия океан под английски флаг и да търси нови търговски пътища. Експедицията стига до остров Нюфаундленд, но не слиза на брега, а само докладва за откритите богати риболовни райони.
Следващият патент за открития и задморски изследвания е даден на Хъмфри Гилбърт от кралица Елизабет I през 1578 г. Гилбърт се отправя към Западните Индии с намерение да основе колония в Северна Америка, но експедицията се проваля. През 1583 г., той предприема втори опит, този път на Нюфаундленд, чийто залив Гилбърт официално провъзгласява за английско владение, въпреки че също не оставя заселници. Делото на Гилбърт е продължено от брат му Уолтър Рали, получил собствен патент през 1584 г. Рали основава колонията Роаноук на крайбрежието на съвременна Северна Каролина, но недостатъчното снабдяване довежда до провал на начинанието.
След това любимецът на Елизабет Франсис Дрейк извършва околосветско пътешествие – второто след Фернандо Магелан – и открива за английските кораби морските пътища, известни по-рано само на испанците и португалците. Съперничеството с Испания за господство над моретата се засилва, но след разгрома на Непобедимата армада през 1588 г., мощта на Испанската империя е подкопана, а с Лондонския договор от 1604 г. е сложен край на военните действия с Испания. Сега, в мир с основния си противник, английското внимание се премества от завладяването на чуждата колониална инфраструктура към създаването на собствени задморски колонии.
Английската колониална империя започва да придобива очертания в началото на 17 век с основаването на колонии в Северна Америка и Западните Индии и с основаването през 1600 г. на частната Британска източноиндийска компания за търговия с Азия. Периодът оттогава до загубата на Тринадесетте колонии по време на Войната за независимост на САЩ през 1783 г. впоследствие е наречен Първа Британска империя.
Америка, Африка и триъгълна търговия Джеймстаун в днешна Вирджиния е първото английско селище в Северна Америка, основано през 1607 г. от капитан Джон Смит. То се управлява от Virginia Company, която основава през 1609 г. и колония на Бермудските острови. През 1624 г. прекият контрол над тях преминава директно към краля и по такъв начин се създава колонията Вирджиния, първата от тринадесетте колонии. Нюфаундлендската компания е създадена през 1610 г. с цел създаването на постоянни поселения на остров Нюфаундленд, но търпи неуспех. Следва Плимутската колония, основана през 1620 г. от пуритани, по-късно станали известни като пилигрими.
Западните Индии (днес Карибски острови) първоначално са най-важните и икономически изгодни английски колонии, James, Lawrence. The Rise and Fall of the British Empire. Abacus. 2001 г. ISBN 0-312-16985-X стр. 17. но първите няколко опита за колонизация са неудачни. Първите селища са основани в Сейнт Китс (1624), Барбадос (1627) и Невис (1628). Колониите бързо възприемат системата на плантациите, успешно използвана от португалците в Бразилия – система, която зависи от робския труд и от (поне в началото) холандските кораби, доставящи роби и купуващи захар. За да гарантира, че нарастващите приходи от тази търговия ще останат в английски ръце, с Навигационния акт от 1651 г., парламентът постановява, че само английски кораби могат да извършват търговия в английските колонии. Това води до поредицата Англо-нидерландски войни, които усилват английските позиции в Америка за сметка на холандските. През 1655 г. Англия анексира остров Ямайка от Испания, а през 1666 успешно колонизира Бахамите.
Бягството от религиозно преследване в родината им става причина много бъдещи английски колонисти да се решат на трудното трансатлантическо пътешествие: Мериленд е основана като обетована земя за римокатолиците (1634), Кънектикът (1639) – за конгрегационалистите, Роуд Айлънд (1636) – като колония, приемаща всички религии. Провинция Каролина е основана през 1663 г. На следващата година Англия получава контрол над холандската провинция Нови Амстердам (преименувана в Ню Йорк) в замяна на Суринам, по споразумението след Втората англо-холандска война (1665 – 1667). През 1681 г. Уилям Пен основава колонията Пенсилвания. Северноамериканските колонии са по-малко удачни във финансово отношение, отколкото тези в Западните Индии, но имат големи площи добра селскостопанска земя и успяват да привлекат доста по-голям брой английски емигранти, които предпочитат техния умерен климат.
През 1672 г. е основана и Кралската африканска компания, която получава от Чарлз II монопола върху търговията с роби за британските колонии на Карибите. Lloyd, Trevor Owen. The British Empire 1558 – 1995. Oxford University Press. 1996 г. ISBN 0-19-873134-5 стр. 37 От самото начало, робството е в основата на Британската империя в Западните Индии, като се реализира триъгълна търговия – от бреговете на Гвинейския залив се придобиват и закарват отвъд Атлантика роби като евтина работна ръка, а обратно от Америка за Англия и Европа се превозват продукти придобити чрез робския труд – захар, памук, кафе, какао, тютюн, индиго. Изтъканият като платно памук се търгува в Африка срещу роби и всичко се повтаря. За търговците на роби тази търговия е крайно изгодна и осигурява основния поминък на такива западни британски градове като Бристол и Ливърпул. За поддържането на тази търговия на бреговете на Западна Африка са основани укрепления, като остров Джеймс край Гамбия, и Акра.
До отмяната на робството през 1807 г. Британия е транспортирала 3,5 милиона африкански роби в Америка – 1/3 от всичките роби, превозени през Атлантика. В резултат в британските Западни Индии процентът на негрите нараства от 25 % през 1650 г. до приблизително 80 % през 1780 г., а в Тринадесетте колонии – от 10 % до 40 % за същия период (повечето са в южните колонии).
Конкуренция с Холандия в Азия В края на 16 век Англия и Холандия започват да се намесват в португалската монополна търговия с Азия, сформирайки съответно през 1600 и 1602 г. частни акционерни компании за финансиране на експедиции – Британската източноиндийска компания и Холандската източноиндийска компания. Основната им цел е да овладеят изгодната търговия с подправки. Те съсредоточават усилията си върху Индонезийския архипелаг, и най-важния кръстопът – Индия. Близкото съседство на Лондон и Амстердам край Северно море и интензивната конкуренция между Англия и Холандия неизбежно водят до конфликт между двете компании. Надмощието е поделено – холандско господство над Молукските острови (бивше португалско владение), след оттеглянето на англичаните през 1622 г., и големи успехи на Англия в Индия – в Сурат е основана търговска фактория през 1613 г. Въпреки че Англия в края на краищата изпреварва Холандия като колониална държава, в краткосрочна перспектива по-развитата холандската финансова система и трите Англо-холандски войни през 17 век дават на Холандия преимущество в Азия. Конфликтът е прекратен след Славната революция от 1688 г., когато нидерландският щатхалтер Уилям III е издигнат на английския престол, помирявайки двете страни. Споразумението оставя търговията с подправки от Индонезийския архипелаг в ръцете на Холандия, а текстилната промишленост в Индия остава за Англия.
Глобално съперничество с Франция