Гуслата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя е с една струна, на която се свири с лък. Изработва се изцяло от дърво, а формата ѝ е крушовидна, но с дълъг и тънък гриф. Опъната животинска кожа служи вместо резонаторна дъска. Струната представлява сноп от здраво усукани косми от конска опашка.Кратка българска енциклопедия, том 2, Издателство на БАН, София, 1964 г. Главата на този инструмент се отличава с богата художествена украса, най-често изобразяваща кон, овен или птича глава.
Гуслата има старославянски произход. Миниатюри от края на 8 или началото на 9 век доказват, че в онези времена на гусла се е свирело, като инструментът се е държал, както и днес, изправен и опрян на коляното. Археологически находки на гусли са правени на територията на Полша и датирани към 12 век.„Поетът – ключ към тайната на вселената“, Анчо Калоянов, liternet.bg Много писмени и фолклорни извори дават сведения за използването на гуслата по българските земи. Може би, през X век е била най-разпространена в народните изпълнения, самия Презвитер Козма споменава гуслата, като използван инструмент в „Слово против богомилската ерес“: „Не са християни и ония, които с гусли и игри и с бесовски песни пият вино, вярват в срещи, в сънища, и в какви още не учения на сатаната“.
През средновековието в резбарското изкуство на Балканите, наред с църковните сюжети се появяват и светски. На две врати от Слепчанския манастир „Св. Иван Продром“ в Битоля от XV в. наред с изобразените светии и животни, са издялани образите на гуслар и музикант на уд в момент на свирене. Гусларят е представен по широко популярни форма и начин на свирене в българските земи. Неопровержимо доказателство за разпространението на инструмента в България е запазена гусла съхранянвана в Националния Етнографския музей в София, на шийката на която има надпис с годината на изработка и името майстора (1891 (майстор) Стой). Гуслата се приема, като предшественик на гъдулката.
В Банско инструментът се нарича „виула“ от „виулица“, т.е. оплаквачка.
Други На гуслата е наречена улица в квартал „Овча купел“ в София ().
Литература Български народни музикални инструменти; Тодоров, М., Наука и изкуство; С., 1973;
Бележки
Външни препратки „Титрологичната метафора „гусла“ в българската възрожденска поезия“, Иван Симеонов
Категория:Струнни лъкови инструменти Категория:Български народни музикални инструменти Категория:Народни инструменти в Албания Категория:Народни инструменти в Босна и Херцеговина Категория:Народни инструменти в Хърватия Категория:Народни инструменти в Полша Категория:Народни инструменти в Черна гора Категория:Народни инструменти в Сърбия