Анто̀н Ива̀нович Денѝкин () е генерал-лейтенант от Руската армия (1916), който е измежду най-изтъкнатите генерали на белогвардейците – антиболшевишките военни по време на Гражданската война в Русия.
Биография Антон Деникин е роден на 16 декември (4 декември стар стил) 1872 година във Влоцлавек, Варшавска губерния, в семейството на бивш крепостен селянин от Саратовска губерния, изпратен на служба в армията и достигнал до офицерско звание.
Завършва Киевското военно училище (1892) и Академията на Генералния щаб (1899). През Първата световна война командва дивизия в Южната армия, а след това Осми армейски корпус. През 1917 г. участва в Корниловския пуч против Временното правителство. Арестуван е, впоследствие бяга от затвора и е сред организаторите на Бялата армия. След смъртта на генерал Корнилов е командващ Доброволческата армия. В боевете срещу Черната гвардия на Нестор Махно претърпява загуба в КримВарненско ехо - дигитално копие - 20/12/1919, No. 65, 2 стр. и през януари 1920 г. заминава за Константинопол, като преминава през Варна.The Milwaukee leader (Milwaukee, Wis.), February 4, 1920 / page 3
По време на Втората световна война отхвърля всички опити на нацистите да осъществят контакт с него като възможен лидер, около който може да се съберат антисъветски сили за война със СССР.
След края на войната заминава за САЩ. Автор е на 5-томния мемоарен труд „Очерци на руския смут“, който става ценен източник на информация за годините на революцията в Русия.
Антон Деникин умира след сърдечен пристъп на 7 август 1947 година в Ан Арбър.
Външни препратки Деникин, Антон. Пътят на руския офицер, Москва, 1991
Източници
Категория:Генерали на Руската империя Категория:Куявско-Поморско войводство Категория:Руски военни дейци от Първата световна война Категория:Гражданска война в Русия Категория:Руски монархисти Категория:Руски мемоаристи Категория:Руснаци в САЩ Категория:Починали в Мичиган Категория:Починали от инфаркт на миокарда