Футболен клуб Астън Вила (известен още като „Вила“ или „Виланите“) е английски професионален футболен клуб, базиран в квартала на Бирмингам – Астън. Клубът е основан през 1874 г. и играе своите домакински мачове на Вила Парк от 1897 г. Астън Вила е един от основателите на Футболната лига през 1888 г., а по-късно и на Премиършип през 1992 г. Клубът до 2006 г. е ръководен от собственика и председател Дъг Елис, но през 2006 г. контролният пакет акции става притежание на Ранди Лърнър. През 2016 г. Лърнър продава клуба на китайския бизнесмен Тони Ся.
Астън Вила е един от най-старите и успешни футболни клубове в Англия, ставайки 7 пъти шампион на страната в предишния формат на Премиършип (Първа дивизия) и печелейки 7 пъти купата на Футболната асоциация. Вила са и един от петте английски отбора, които са ставали шампиони на Европа, като печели КЕШ през 1982 г. Астън Вила са на седмо място във Вечната ранглиста на Висшата лига и на пето място по най-много спечелени големи трофеи от английски отбори, притежавайки 21 трофея в своята витрина.Running Total of Trophies
История Основаване и ранни години (1874 – 1886) Футболен клуб Астън Вила е създаден през март 1874 г. от членовете на клуба по крикет Вила Крос Уеслиан Чапъл в Хендсуърт, който днес е част от Бирмингам. Четирима от основателите – Джак Хюз, Фредерик Матюс, Уолтър Прайс и Уилям Скатъргууд – решават да създадат футболен отбор, който да осигурява занимания през зимните дни.
Първият мач на Атън Вила е срещу местният ръгби тим Астън Брук Сейнт Мери. Условието на двубоя е съставът на Вила да се съгласи да играе първото полувреме по правилата на ръгби мачовете, а второто по тези на футбола. Според официалните документи Вила печели с 1 – 0 с гол на Джак Хюз.
Клубът играе своите първи домакински мачове на терените в Астън Парк. През 1876 г. Вила се мести на новия си стадион Уелингтън Роуд, намиращ се в района на Пери Бар в Бирмингам. Местността, която е собственост на земевладелец, е преотстъпена на отбора с договор за 3 години и годишна такса по 5 лири.
Вила бързо става един от най-добрите тимове в Мидландс, като печели своето първо отличие – купата на Бирмингам през 1880 г. с капитан шотландеца Джордж Рамзи. През сезон 1880/81 21 от 25-те гостувания са спечелени и отборът взема купата на Стафордшър. Прогресът на младия отбор е допълнително подсилен и с появата на четвъртфинал за ФА къп през 1883 г. и 1884 г. На следващия сезон Вила получава статут на професионален футболен клуб.
Основаване на Футболната лига (1887 – 1893) Тимът печели първия си трофей във ФА къп през април 1887 г. с победа 2 – 0 над Уест Бромич, като капитан на отбора отново е шотландец – Арчи Хънтър. Въпреки успеха шотландският фактурист и директор на Астън Вила Уилиам Макгрегър остава разочарован от едно – приятелските срещи и ниската посещаемост на всички мачове, освен на тези от ФА къп. Той вижда, че за да държат интереса към играта жив големите отбори, е нужно да играят в собствена лига, подобна на тази при американския бейзбол. Така той пише до 12-те водещи отбори в Англия за среща и обсъждане за образуването на лига. Причината Футболната лига никога да не е наричана Английска лига е, че Уилиам МакГрегър е очаквал шотландските и уелските отбори евентуално също да се присъединят. Тимовете от Уелс и най-вече Кардиф Сити правят точно това, но тези от Шотландия отказват. Разбира се Астън Вила е един от дванадесетте клуба, които се състезават в първия сезон на Футболната лига. Своят дебют Вила прави на 8 септември 1888 г. в мач срещу Улвърхамптън Уондърърс, завършил 1 – 1, като Том Грийн вкарва първия гол за клуба в Лигата. В края на сезона Вила завършват втори след Престън.
Златен период (1893 – 1914) Не след дълго през 1893/94 Вила печели своя първи трофей в шампионата, като Джон Девий вкарва 20 гола, превръщайки се и в голмайстор за сезона. Любимците от Пери Бар, както феновете наричат отбора, вкарват 84 гола в 30 мача. Това е знак, че Астън Вила започва „Златен период“ в своята история. През сезон 1897 тимът прави най-големия си успех, печелейки купата на Лигата и тази на Футболната асоциация. Този подвиг не може да бъде подобрен повече от 60 години. В края на сезона клубът прави и друга важна крачка в своята история. По време на домакинските мачове публиката, която се събира, е повече от 25 хиляди души, докато на финала за ФА Къп са по-малко от 20 хиляди. Това кара ръководството на клуба да премести домакинските си мачове на друг по-голям стадион. Така в края на годината Астън Лоуър Граундс става техният нов дом, на който играят домакинствата си и в наши дни. Популярното му наименование Вила Парк е наложено от употребата му сред феновете, макар да липсва официално преименуване. През 1913 г. тимът за пети път печели ФА Къп, побеждавайки с 1 – 0 Съндърланд. Преди началото на Първата световна война клубът върви повече от успешно, като печели 6 купи на Лигата и 5 на ФА. Капитан през този забележителен период е Джон Девий.
Между Първата и Втората световна война През сезон 1920 г., който е първият след войната, Вила завърша като носител на шестата си купа на ФА, спечелена срещу Хъдърсфилд Таун с победа 1 – 0 на Стамфорд Бридж.
Юбилейният 50-годишен сезон на Вила през 1923/24 приключва с финал за ФА Къп, който е едва вторият на стадион Уембли. Загуба с 2 – 0 от Нюкасъл слага край на надеждите за 7-а купа в турнира.
Въпреки че след войната Вила остава един от водещите отбори, обстановката в клуба бавно се влошава. Стига се дотам, че един от най-прочутите и успешни клубове в световния футбол изпада във Втора дивизия през 1936 г. Преди това през 20-те и 30-те години на 20 век, в състава на Вила играят доста от националните играчи (през 1913/14 по-малко от 14 национали). През този период феновете на Вила Парк се наслаждават на красива игра и изобилие от голове. През сезон 1930/31 Вила отбелязва 128 гола, като 49 от тях вкарва Том „Понго“ Уоринг, това обаче не е достатъчно за спечелване на титлата.
Решението на клуба да назначи своя пръв мениджър съвпада с изпадането му, за първи път през 1935/36. Това се дължи предимно на изключително слабата защита, която допуска 110 гола, 7 от които са при загубата с 1 – 7 на Вила Парк от тима на Арсенал, като Тед Дрейк вкарва и седемте гола за „Артилеристите“. Вила е коронясан като шампион на Втора дивизия през 1937/38 под ръководството на Джими Хоган. Астън Вила се завръща там, където принадлежи, но тогава започва Втората световна война. Седем сезона за загубени и много кариери са прекратени преждевременно, Вила започва изграждането на нов тим под ръководството на бившия играч Алекс Мейси.
Носител на ФА Къп (1957) – трофей след 37 години пауза В края на 1940-те и през 1950-те години Мейси прави опити да изгради силен състав, привлича редица нови играчи. Едно от най-значимите нови попълнения е дошлият през 1951 г. Дани Бланчфлауър. Въпреки че Вила притежава добри играчи и многобройна публика, отбора се представя на средно ниво. През сезон 1956/57 бирмингамци неочаквано стигат до финал за ФА Къп, като кулминацията е победата над силния Манчестър Юнайтед, чийто тим е наричан по онова време „Бебетата на Бъзби“. На полувремето резултата на мача е 0 – 0, но в 66 минута Макпарланд подава на Диксън и той вкарва, 6 минути по-късно и самият Макпарланд бележи гол, превръщайки се в герой на мача. Така след 37-годишно прекъсване Вила печели първи трофей.
Настъпва ентусиазъм и надежда за нова ера, но успехът във ФА Къп се оказва подвеждащ. Сезон след спечелването на турнира отборът завършва на 14-о място в лигата. Ерик Хаутън е уволнен (след отказ да напусне сам), когато клубът е застрашен от изпадане. Неговият наследник Джо Мърсър е безпомощен пред отпадането на отбора за втори път през 1958/59 г. През 1959/60 г. клубът става шампион на Втора дивизия и бързо се завръща в елита. Сезон по-късно става първият отбор спечелил новия тогава турнир за Купата на лигата и завършва на предно място в класирането за първенство. Този успех е постигнат със завладяващото ядро от млади футболисти, които са наречени „дребосъците на Мърсър“.
В долните дивизии (1960 – 1975) През 1960-те, следва нов кризисен период за клуба, един от най-тежките моменти в неговата история. До тази криза водят редица фактори, свързани с неспособността на ръководството да се справи с нови условия в организацията на футбола, сред които – липсата на скаути за разузнаване, водене на отбора по-начин от 40-те години, а и 3 от 5-членното ръководство са на 70-годишна възраст. Наред с това са продадени двама от ключовите играчи – Фил Ууснам и Тони Хейтли. Без техните голове Вила изпада в игрова криза, като пълната агония идва през 1967 г., когато с мениджъра Дик Тейлър, отборът изпада за трети път. Феновете започват да настояват ръководството да подаде оставка, като това става все по-наложително след като тимът завършва на 16-о място във Втора дивизия през 1968 г.
В отчаян опит да избегне изпадане в Трета дивизия, мениджърът Томи Къмингс харчи 200 000 паунда за нови играчи, но феновете отказват да посещават на мачовете в знак на протест, а клубът постепенно затъва в дългове. През ноември 1968 г., Вила се намира на дъното на Втора дивизия, борда на директорите уволнява Къмингс и в рамките на седмица цялото ръководство напуска под натиска на феновете. След много спекулации контролът върху клуба е поет от лондонския финансист Пат Матюс, който води със себе си Дъг Елис като президент и Томи Дохърти като треньор.
Въпреки промяната и първоначалния успех, Дохърти е неспособен да откъсне отбора от опасната зона, а след по-малко от година той е уволнен. Неговият заместник Вик Кроу също не успява да спаси Астън Вила от изпадане в Трета дивизия за първи път в своята история през 1969/70. Изненадващо, следващия сезон Вила стига до финал на Купата на лигата след победа над Манчестър Юнайтед на полуфинал. На финала обаче тимът е победен от Тотнъм с два късни гола.
Вила прекарва два сезона в третия ешелон, като отборът финишира на първо място в Трета дивизия през сезон 1971/72 със спечелените 70 рекордни точки. На следващата година тимът почти се класира в елита, завършвайки трети във Втора дивизия през 1972/73. През новия сезон Вила продължава да се бори за промоция, като Елис уволнява Кроу и назначава Рон Саундърс.
Участник в европейски турнири (1975 – 1977) Стогодишнината от основаването на Астън Вила е отбелязано през 1974/75 с дубъл – победа над Норич на финал за Купата на лигата и спечелване на промоция за Първа Дивизия, след осемгодишно отсъствие. Заради успеха си в купата на лигата, Вила за първи път има право на участие в Европейските клубни турнири. Въпреки че, отборът е елиминиран още в първия кръг от Роял Антверп, Саундърс продължава да трупа опит и да изгражда състав. Бирмингамци отново печелят купата на лигата през 1977 г., като на финала побеждават Евертън. Следващият сезон тимът стига до четвъртфинал за купата на УЕФА, отстранявайки последователно тимовете на Фенербахче, Гурник Забже и Атлетик Билбао. Съперник на четвъртфинала е Барселона, като Вила се представя повече от достойно. Отпада след 2 – 2 у дома и 1 – 2 на Ноу Камп. Астън Вила се завръща обратно във футболния елит на Европа. А само след 4 години ще вземе сладък реванш срещу каталунците.
1977 – наши дни