Партизански отряд „Христо Ботев“ е подразделение на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в района на Източна Средна гора.

История Първите партизански групи в Средногорието се създават през 1941 г. На 4 ноември се формира Чехларската чета, а на 5 ноември Карловската чета.История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 212-213

На 14 юли 1942 г. в местността „Хайдук конак“ край село Чехларе се обединяват в отряд „Христо Ботев“. Командир на отряда е Иван Самунов, помощник-командир Кольо Кичуков, Сребро Бабаков и Дечо Бутев. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 277 Овладява фабрика в град Карлово произвеждаща колбаси за Вермахта и с. Бабек. Води престрелка при с. Славянин. През април 1943 година край село Свежен двама партизани са убити в престрелка на чехларската чета с части от Шести въздушен полк, а един е ранен. Един войник и един задържан от партизаните селянин също се убити.Панчев, Иван Н. Брезово 9 юни 1923 – 9 септември 1944 г. ЗЗД – Народен съд (архивни документи), Четвърто допълнено издание, б.д., с. 379 - 385.

От 21 юни 1943 г. командир на отряда е Дечо Бутев, политкомисар Кою Коев. Отрядът се прегрупира в пет чети.История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 42 Провежда наказателни и снабдителни акции в с. Пъдарско, с. Брезово, с. Александрово, с. Върбен, с. Винарово, мандрата на връх „Хайдут“, с. Трилистник, с. Стрелци, с. Чехларе, с. Богдан и др.История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 42 От 3 октомври 1943 г. командир е Стою Неделчев-Чочоолу. На 27 октомври 1943 г. правителствените части започват блокада на Средногорието, вследствие на която тежки загуби понасят ятаците. Едновременно отрядът се масовизира и достига 600 партизани (най-голямата партизанска единица в България през 1943 г.). Според комунистически източници разгромява полицейски подразделения при с. Малко Дряново и с. Бабек. Провежда тройните акции с. Калояново-с. Голям дол-с. Брезово и с. Спасово-с. Малко Шивачево-с. Яздач и много други. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 104

През зимната правителствена офанзива отрядът губи 80 бойци от I- а и III- а дружина (убити, ранени и пленени).История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 101 От декември 1943 г. командир е Сребро Бабаков. Води бой с армейски подразделения при с. Долно Ново село. На 19 януари 1944 година чехларската чета е разгромена в местността Дерменка.Панчев, Иван Н. Брезово 9 юни 1923 – 9 септември 1944 г. ЗЗД – Народен съд (архивни документи), Четвърто допълнено издание, б.д., с. 403 - 414. Според по-късно показания на подполковник Христо Гайтанджиев, организирал акцията, са убити 11 нелегални - пак там, с. 407.

През пролетта на 1944 г. отряда се прегрупира и активизира дейността си. Извършва многобройни бойни акции: с. Тюркмен, с. Меричлери, с. Калековец, с. Стряма. Води бой с полицейски подразделения при местността „Зюмбюлюка“. Провежда четворната акция с. Горно Черковище-гара Калояново- с. Бабек- с. Дрангово и др. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 121

На 15 юли 1944 г. отряда се масовизира и прераства в Първа средногорска бригада „Христо Ботев“.История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174

Боен марш Бойният марш на отряда е написан от Кою Коев — Боцман по мелодия на руска партизанска песен.

Команден състав Отряд „Христо Ботев“ Позиция Име Период Командири Иван Колев Самунев (Въжаров) 14 юли 1942 г. – 22 юли 1943 г. Дечо Петров Бутев (Щокман) 22 юли 1943 г. – 3 октомври 1943 г. Стою Неделчев (Чочоолу) 3 октомври 1943 г. – 15 юли 1944 г. Политкомисари Колю Атанасов Кичуков (Зоню) 14 юли 1942 г. – 7 април 1943 г. Кою Стоянов Коев (Боцмана) 22 юли 1943 г. – май 1944 г. Никола Димитров Балканджиев (Полски) 6 май 1944 г. – 15 юли 1944 г. Помощник-командири Тодор Денев Брънков (Карата) 22 юли 1943 г. – не заел длъжност Сребрю Иванов Бабаков (Морозов) 29 юли 1943 г. – 15 юли 1944 г. Началник-щаб Христо Георгиев Каламов (Бранислав) май 1944 г. – 15 юли 1944 г. ??? Коста Ламбрев Динев (Камен) април 1944 г. – 15 юли 1944 г. Интендант Иван Нанев Иванов (Бако) юли 1943 г. – 15 юни 1944 г. Пълномощник на БРП Слави Стойков Чакъров 14 юли 1942 г. Пълномощник на РМС Гено Стойков Генов 14 юли 1942 г. – 15 юни 1944 г. Чети към отряд „Христо Ботев“ Ръжевоконарска чета Командир Таню Караджов (Любен) 15 ноември 1942 г. – 15 май 1943 г. Политкомисар Колю Гетов 15 ноември 1942 г. – 15 май 1943 г. Стрямска чета Командир Запрян Иванов Кичуков (Левски) февруари 1943 г. – 23 юли 1943 г. Политкомисар Димитър Тодоров Кривчев (Македонски) февруари 1943 г. – 20 юни 1943 г. Беговска чета Командир Янко Тодоров Дамбулев (Дойчин) февруари 1943 г. – 9 септември 1944 г. Политкомисар Михаил Денков Панев (Камен) февруари 1943 г. – 9 септември 1944 г. Пъдарска чета Командир Георги Апостолов (Македонски) Дружини и чети към отряд „Христо Ботев“ Период 3 октомври 1943 г. до 15 юли 1944 г. Първа дружина Командир Тошо Атанасов Танев (Тимошкин) 15 октомври 1943 г. – 15 юли 1944 г. Политкомисар Христо Банов Пеев (Ачкурин) 3 октомври 1943 г. – 15 юли 1944 г. Чети към първа дружина Първа чета Командир Пеню Стоилов Авуски (Графа) 22 юли 1943 г. – 15 юли 1944 г. Втора чета Командир Петко К. Петков (Черкеза, Стако) 3 октомври 1943 г. – 15 юли 1944 г. Трета чета Командир Тодор Денев Нанев (Карата) 3 октомври 1943 г. – 15 ноември 1943 г. Четвърта чета Командир Кирил Милчев Димитров (Дибенко) 3 октомври 1943 г. – 15 ноември 1943 г. Политкомисар Сребрю Желев Мавров 15 ноември 1943 г. – 20 декември 1943 г. Пета чета Командир Атанас Стоилов Вранчев (Кренкел, Доктора) май 1943 г. – 23 септември 1943 г. или 3 ноември 1943 г. Интендантска чета Командир Сребрю Колев Стойновски (Цветан, Дойчин) 15 ноември 1943 г. – 22 юни 1944 г.

Източници

Категория:Отряди на НОВА

Категория:Обекти, наречени на Христо Ботев