Игуменец (понякога Егуменец или рядко Гумниче или Дванадесет махали) е бивше сборно село в Югозападна България, заличено от списъка на населените места през 1947 година.
География Към Игуменец се числели разположените в южните склонове на Огражден планина 12 махали: Баскалци, Боровичене, Водениците (окончателно изселено в 1956), Гега, Горчево, Долни край (от 1959 година броено към Гега), Зойчене, Кукурахцево, Мечково (от 1959 броено към Баскалци), Робово (днес Волно), Учкунци (от 1959 броено към Гега) и Чурилово.Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София, 1989.
История Игуменец се споменава в османски регистри от 1570, 1611 – 1617, 1660, и 1664 – 1665 година. Според първия регистър в селото (записано като Гуменица), живеят 1 мюсюлманско и 209 християнски домакинства.Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.576 – 580
В XIX век Игуменец е най-голямото село в Петричка каза. Поминък на населението са животновъдството (овце, кози, свине), земеделието (ръж, ечемик, царевица, тютюн, сусам, овощия), дърводобивът и кираджийството. Произвежда се сусамово масло (шарлаан), което се продава на пазарите в Сяр, Мелник и другаде.
В 1858 година със средствата и труда на жителите на Игуменец е завършен храмът „Свети Георги“ (днес в землището на село Чурилово), около който се оформя т. нар. Чуриловски манастир. Той е изграден на мястото на по-старо духовно средище, чиято роля при формирането на Игуменец като селищна агломерация е безспорна. Това личи и от името на селото.Цветков, Борис. Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век, София, 2002, стр. 71. Първоначално в манастира е разкрито обществено килийно училище, а по-късно и новобългарско.
Селото взема активно участие в борбите на българите за църковна и национална независимост.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сгуменец (Sgoumenetz) е посочено като село с 47 домакинства с 50 жители мюсюлмани и 76 жители българи. Очевидно споменатите данни са неточни, сравнявайки ги с други статистики от епохата.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), Игуменец брои 3500 жители българи-християни.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Егуменец (Egoumenetz) се състои от 3776 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 24 ученици.
Селото има и съществен принос и в националноосвободителните борби на македонските българи. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година Игуменец е един от главните въстанически центрове в Петричко.
При избухването на Балканската война в 1912 година двадесет и един души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Личности
Родени в Игуменец Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет Благородна Божинова (1925 – 2000), българска общественичка, концлагеристка Златин Ангелски (около 1837 – 1914), български възрожденски деец Иван Стоянов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков Китан Стоилов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Костадин Попов (Попстоянов) (около 1850 – 1904), български революционер, войвода на ВМОК Никола Попов (1889 – 1922), български учител и революционер Стефан Караджов, войвода на ВМРО, действал в Малешево през лятото на 1922 година. Стойко Бакалов (Бакалчето) (1872 – 1928), български революционер, войвода на ВМОК
Починали в Игуменец Стоян Гълъбов Чопаков (1823 – 1893), български духовник и просветен деец
Бележки
Категория:Исторически села в област Благоевград Категория:История на община Петрич