Биралци или Бирълци (, Пердикас, до 1927 година Ναλμπάν-Κιόι, Ναλμπάνκιοϊ, Налбан Кьой, , Налбанткьой) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония.
География Селото е разположено на 595 m надморска височина, на 6 km северно от Кайляри (Птолемаида) на Биралската река (Налбанткьой дереси или Цирога) в коловината Саръгьол.
История В Османската империя В края на XIX век Биралци е смесено българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нелманкьой (Nelman-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Налбан кьой (Nalbán köi), като жителите му са турскоговорещи.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Боренци (Borentzi) е посочено като село в Костурска каза с 300 домакинства и 450 жители българи и 500 мюсюлмани.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Биралци:
Атанас Шопов посещава Биралци и в 1893 година пише:
Между 1896 и 1900 година селото (посочено като Билялци) преминава под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Биралци (Налбанткьой) има 380 жители българи и 420 жители турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Налбант кьой (Биралци) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 140 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Налбанкьой (Ναλμπανκιοϊ), Кайлярска каза, живеят 600 турци.
В началото на XX век цялото християнско население на Биралци е екзархистко. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 504 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Налбанкьой (Ναλμπмάν-κιοϊ), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 150 „схизматици българомислещи“ и 600 мюсюлмани.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Биралци попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Биролци има 70 къщи славяни християни и 120 турци. През 20-те години турското население на Биралци се изселва в Турция и в селото са настанени 453 гърци бежанци от Понт и Източна Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Пердикас на името на военачалника на Александър Македонски Пердика. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 175 бежански семейства и 710 жители бежанци.
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Биралци живеят 80 „чуждогласни семейства“ и 190 гръцки бежански от Тракия и Понт.
Биралци пострадва по време на Гражданската война (1946 – 1949), когато местното население е малтретирано от властите.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Биралци на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Дуков рид Ντούκοφιτ Корифи Κορυφήвръх на СЗ от Биралци (743 m) Нучигар Νουτσιγαρ Станес Στάνεςместност на СЗ от Биралци Дериня Ντερίνια Харадрес Χαράδρες Килот Κιλότ Килада Κοιλάδαместност на СИ от Биралци по едноименната река (Котларска река) Бара Μπάρα Лакос Λάκκος Рамдол Ραμντολ Агалма Άγαλμαрека на С от Биралци Църневор или Църнивор Τσέρνιβορ Маврос Лофос Μαύρος Λόφοςвръх на СЗ от Биралци (702 m) Мангури Курия Μαγγουρι Κουρί Палеон Дасос Παλαιόν Δάσος Семерлер Σεμερλέρ Самари Σαμαριместност на З от Биралското езеро Кайлар Курия Καϊλάρ Κουρί Аетофолиес Άετοφωλιέςместност покрай Цирога на З от Биралци до Биралското езеро Кайлар Оваси Καϊλάρβασι Микрокамбос Μικρόκαμποςместност на Ю от Биралци Котларска река Κουτσλάρ Аморихия Άμμορυχεΐαрека на И от Биралци (Килот)
Личности Родени в Биралци Григор Костадинов Жабчев (1882 – след 1943), български революционер Емануил Лепчев (около 1875 – след 1933), български просветен деец
Външни препратки История на Биралци
Бележки
Категория:Села в дем Еордея