Коалата (Phascolarctos cinereus) е двуутробен растителнояден бозайник, приспособен за живот по високите евкалиптови дървета и ендемичен за Австралия, където (в местните савани) и единствено се срещат евкалиптите, с чиито листа се храни. Тя е единственият запазен представител на семейство Коалови (Phascolarctidae).

Научното наименование на род Коала, Phascolarctos, произхожда от гръцката дума phaskolos – „торба“ и arktos – „мечка“ и е било предложено от френския зоолог и анатом Анри Бленвил през 1816 г. Видовото наименование cinereus (от латински – „пепеляв“) е предложено година по-късно от Георг Голдфъс. Сива козина покрива цялото ѝ тяло, а на лапите си има здрави нокти. Външно прилича на мече, но няма таксономична връзка с мечките. Поради голямата им прилика с тях обаче англоговорещите заселници на Австралия от края на XVIII век наричат животинчетата „мечка коала“ (); без да се взема под внимание таксономията на вида, това име и днес продължава да се използва и то – основно от населението на Австралия. Други наименования на вида в английския език отново му приписват мечи сходства. Такива са мечка-маймуна (), местна мечка () и дървесна мечка ().

Местообитанията на вида обхващат умерени, субтропични и тропически гори и полупустинни местности, обрасли с евкалиптови видове. Разпространението на вида също се влияе от надморската височина и температурата на средата.Koala populations in Queensland, New South Wales and the Australian Capital Territory and national environment law Тасмания и Северната територия не са обитавани от коали. Съществуват сведения, че те са изчезнали от територията на Западна Австралия около 9-8 хил. пр.н.е. Етимология на туземното име Думата коала () произхожда от вече изчезнал език, говорен от аборигените в района на съвременния град Сидни, на който животното е наричано gula. Гласната първоначално е била записана в английската ортография като „оо“ (съответно името – като coola или koolah). Вероятно поради грешка „оо“ е било променено на „оа“. На други местни езици животинчето е наричано cullawine, koolawong, colah, karbor, colo, coolbun, boorabee, burroor, bangaroo, pucawan, banjorah и burrenbong. Има твърдения, в смисъл че значението на повечето от тези наименования е „не пие“, обяснявано с това, че в дивата природа коалите почти изцяло не пият вода, а си набавят всичко необходимо от единствената си храна – листата от евкалипт.A.K. Lee & F.N. Carrick. 31. Phascolarctidae Fauna of Australia Volume 1B Mammalia. Australian Government Publishing Service, 1989. ISBN 0-644-06056-5. По други данни този превод е погрешен.

Разпространение и местообитания Първите писмени сведения, описващи коалата, са на Джон Прайс, слуга на Джон Хънтър, губернатор на Нов Южен Уелс, който попада на животно, наричано „cullawine“ на 26 януари 1798 г. по време на експедиция в Сините планини, макар че неговото описание не е публикувано официално и е открито едва около век по-късно.Moyal, p. 8 През 1802 г. роденият във Франция австралийски изследовател Франсис Луи Баралие (Francis Louis Barrallier) вижда , когато своите двама водачи аборигени да се връщат от лов, носейки два крака от коала, които възнамеряват да изядат.

Ареалът на разпространение на коалите в съвременността приблизително съвпада с този от 1750 г. – в годините на откриване на австралийския континент, но е силно фрагментиран в резултат на масовото избиване на тези животни в началото на 20. век и намаляване на местообитанията.сп. NG България, май 2012, Марк Дженкинс, „Обкръжени“, стр. 92 – 109 В щата Куинсланд например, благодарение на разрастването на населените места, ареалът се е смалил с около 30%.. Въобще той започва от север при платото Атертън в Куинсланд, преминава през Нов Южен Уелс и достига на юг при крайбрежието на щата Виктория и югоизточния ъгъл на Южна Австралия. Тази дълга около 2500 km ивица на изток и юг достига до океанското крайбрежие на Австралия. На запад преминава през Голямата вододелна планина и достига до западните равнини и свързаните крайречни среди, осигуряващи подходящи местообитания за вида.

В началото на 20 век южните популации са почти изтребени от хората заради ценните кожи. След забраната за отстрел на много места, коалите са реинтродуцирани в старите си местообитания във Виктория и в района около град Аделаида (Аделейд в щата Южна Австралия). Интродуцирани са и на нови места, като поречието на река Мъри, както и на 12 острова, най-големите от които – Кенгуру, Френч, Филип и Магнетик. На местата, където коалите са интродуцирани и реинтродуцирани, генетичното разнообразие на индивидите е много слабо, понеже те са възникнали в резултат на инбрийдинг от малкото привнесени индивиди.

Особености Известни са три подвида на коалата както следва: P. c. adustus – от Куинсланд; P. c. cinereus – от Нов Южен Уелс; P. c. victor – от Виктория.

Разликите между тях касаят цвета и гъстотата на космената покривка, размера на тялото и формата на черепа. Куинсландският подвид е най-дребен с къса и сребриста космена покривка, и къс череп. Подвидът от Виктория обратно – той е най-едрият, с дълга кафеникава козина и по-широк череп.Martin and Handasyde, p. 7. Границите между трите подвида са неточни и условно се приемат тези на самите щати, а статусът им на подвидове и днес се оспорва. Генетично проучване от 1999 г. сочи, че трите подвида са диференцирани популации с малък генетичен обмен помежду им. Друго изследване показва, че в популациите на коалата се наблюдава високо ниво на инбриидинг и ниско ниво на генетични вариации. Това ниско ниво на генетично разнообразие в популациите на вида вероятно е възникнало още в края на плейстоцена. Например реките и пътищата са пречка за обмен на гени и причина за намаляване на генетичното разнообразие в популацията в Югоизточен Куинсланд.

На тегло коалите варират от 5 до 15 kg. Зрялата коала не надхвърля 60 cm. 80% от времето си тя прекарва в спане; събужда се само рано сутрин, за да яде.

Коалите са единственият сухоземен бозайник с допълнителен звуков орган, различен от ларинкса, благодарение на което могат да произвеждат много ниски тонове.Nauteka.bg „Коалите издават магарешки звуци с необикновен орган“ Коалата има и един от най-малките (в съотношение с телесната маса) мозъци, в сравнение с другите бозайници,Jackson, pp. 1 – 4 около 60% по-малък от тези на типичните представители на разред торбести, с тегло едва 19,2 g. Повърхността на мозъка е доста гладка, което е типично за примитивните животни.Martin and Handasyde, p. 52 Мозъкът заема само 61% от черепната кухина и се притиска към вътрешната повърхност от гръбначно-мозъчна течност. Функцията на това сравнително голямо количество течност не е добре изучена, като една от хипотезите е, че тя действа като амортисьор, предпазващ мозъка от сътресение, ако животното падне от дърво. Възможно е малкият размер на мозъка на коалата да е адаптация към енергийните ограничения, наложени от диетата на животното, която е недостатъчна за поддържане на по-голям орган. Поради малкия си мозък, коалата притежава ограничена способност да изпълнява сложни и непознати задачи. Например, когато пред коалата се поставят откъснати листа върху плоска повърхност, животното не може да се адаптира към промяната в нормалния си начин на хранене и не яде от листата.Tyndale-Biscoe, p. 234

Размножителният период на коалите е от декември до март. Бременността при тях продължава 35 дни. Коалата отглежда малките си в кожена торба на корема и ги кърми с мляко. Новородените са много малки – едва 18 см. След 60 дни напускат торбата на майка си, а на 3-годишна възраст стават напълно самостоятелни.

Когато бебетата коали достигнат възраст около 5 – 6 месеца и все още се намират в торбичката на майката, тя започва да произвежда специална каша – меко, полутечно вещество, отделяно през клоаката. Това не са обикновени изпражнения, а уникален вид фекалии, създадени в цекума (част от храносмилателния тракт), и служат като жизненоважна храна за малките. Причината за това поведение е, че евкалиптовите листа, основната храна на възрастните коали, са токсични и трудносмилаеми за новородените. Кашата съдържа важни микроби, предавани от майката, които подготвят храносмилателната система на бебето да разгражда евкалипта. Чрез храненето с тази каша, малките коали получават ензими и бактерии, необходими за бъдещата им диета.

Еволюция

Най-близките родствени съвременни представители на коалата са трите съвременни вида вомбати от семейство Vombatidae. Семействата на коалата и вомбатите заедно с още няколко изчезнали днес семейства, сред които тези на торбестите тапири, торбестите лъвове и гигантските вомбати са част от подразред Vombatiformes на разред Двурезцови торбести. Те от своя страна са еволюционно близки до представителите на съвременните видове кенгурута и посуми. Предците на вомбатоподобните вероятно са горски животни, а линията на коалата е възможно да е първата отделила се преди около 40 милиона години по време на Еоцена.

Съвременната коала е единствения оцелял до наши дни вид от семейство Phascolarctidae, което включва още няколко фосилни родове и видове. През Олигоцена и Миоцена коалите от семейството са обитавали дъждовни гори и не са били така високоспециализирани към храната си. Някои видове, като Nimiokoala greystanesi и няколко от род Perikoala, са били по размер приблизително колкото коалата. Други видове, като тези от род Litokoala, са били почти наполовина по-дребни от нея. Подобно на съвременния вид и праисторическите са имали добре развити ушни структури, което предполага издаването на звуци надалеч и уседнал начин на живот. През Миоцена Австралия започва да става все по-сух континент, което води до намаляване на дъждовните гори и постепенната им замяна с гори от евкалиптови видове. Така в Късния Миоцен родът Phascolarctos се отделя еволюционно от Litokoala и представителите му придобиват няколко адаптивни изменения, които им позволяват да преминат на евкалиптова диета. Това са изместване на небцето в посока към предната част на черепа, големи кътници и предкътници, малка криловидна трапчинка (Fossa pterygoidea) и по-голяма диастема между дъвкателните зъби и резците.Tyndale-Biscoe, p. 226

През Плиоцена и Плейстоцена, когато Австралия претърпява сериозни промени в климата и растителния свят, видовете от семейството на коалите стават по-едри. Вероятно коалата (P. cinereus), т.е съвременната коала е възникнала като джуджевидна форма на гигантската коала (P. stirtoni). Подобно намаляване на размерите на тялото при големите бозайници е възникнало като феномен в дивия свят във времето на Късния Плейстоцен, като се приема, че няколко съвременни австралийски бозайници като валабито Macropus agilis са възникнали в резултат от подобно вджуджаване. Проучване от 2008 г. поставя под въпрос подобна хипотеза, като изказва мнение, че двата вида P. cinereus и P. stirtoni са били симпатрични видове от средата до края на периода Плейстоцен, а вероятно това е било факт и още от времето на Ранния Плиоцен. Най-ранните фосилни находки от съвременните коали са открити от среден плейстоцен.

Вижте също

Тасманийски дявол Ленивец Фосилни находки на австралийски бозайници (Ривърсли/Наракорт) Конвергентна еволюция Торбест опосум Пигмейски мамут Австралазия

Източници

Категория:Бозайници в Австралия Категория:Вомбатоподобни