Конституцията на Република България е основният закон на Република България. Приета е на 13 юли 1991 г. от VII велико народно събрание.

Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото – политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните институции в държавата: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебната система и органите на местното самоуправление. В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост – частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.

История След изменения в предходната Конституция, приети през пролетта на 1990 г. (ДВ 29) и Закон за избиране на Велико народно събрание, последното приема КР България за около година. Четвъртото гласуване (чрез подписване) завършва на 12 юли 1991 г., на следващия ден КР България е обнародвана (ДВ 56) и влиза в сила.

Приемането е съпроводено от т.нар. Протест на тридесет и деветимата.

Структура Преамбюл Редактиран е от Валери Петров.

Преамбюлът на Конституцията на Република България гласи:

„Ние, народните представители от Седмото велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,

като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;

като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;

като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,

прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази

КОНСТИТУЦИЯ“

Глава първа: ОСНОВНИ НАЧАЛА Текст

Глава втора: ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ Текст

Глава трета: НАРОДНО СЪБРАНИЕ Текст

Чл. 76, ал. 2 предвижда при встъпването си в длъжност народните представители да полагат клетва със следния текст: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се. Същата клетва полагат при встъпване в длъжност и президента и вицепрезидента (чл. 96), както и членовете на Министерския съвет (чл. 109).

Глава четвърта: ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА Текст

Глава пета: МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Текст

Глава шеста: СЪДЕБНА ВЛАСТ Текст

Глава седма: МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ Текст

Глава осма: КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД Текст

Глава девета: ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ Текст

Глава десета: ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА Текст

Промени в Конституцията В Конституцията на Република България са извършени общо 6 промени, една от които е частично обявена за извършена извън правомощията на Обикновено народно събрание и оттам – противоконституционна. В общественото мнение те се свързват с присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС).

Промени през 2003 г. Прецизирани са изискванията за придобиване, възстановяване на несменяемост и освобождаване от длъжност на представителите на съдебната власт. Несменяемост се постига след 5-годишен стаж, атестация; отстраняване е възможно и при неизпълнение на служебните задължения (което през 2006 г. е обвързано с правомощията на Народното събрание по отношение на висшите магистрати); административните ръководители имат 5-годишен мандат с право на еднократно преизбиране и др. Депутатският имунитет (положение преди 2006 г.) на съдиите, прокурорите и следователите е заменен с функционален. В кръга на своята служебна дейност те носят гражданска и наказателна отговорност само при престъпления от общ характер. Задържане е допустимо само при тежко престъпление и то след разрешение от Висшия съдебен съвет (ВСС), освен ако е заварено. (С промяната на КР България от 2006 г. депутатския имунитет е намален още повече в тази насока.) (ДВ, бр. 85/ 2003 г.)

Промени през 2005 г. Конституционният съд се произнася по Договора за присъединяване на България към ЕС и впоследствие са извършени вторите промени в КР България. Към основните насоки на Република България е добавено участието в ЕС. Известното разрешение за ‘’придобиване на земя от чужденци и чужди юридически лица’’ се отнася само до такива от ЕС и до случаите, уредени с нов, влязъл в сила след гласуване с мнозинство 2/3 от всички народни представители международен договор. Допуска се предаването на български гражданин на друга държава или международен съд, когато такова наказателно преследване е предвидено във влязъл в сила международен договор. Европейски граждани (вкл. български) могат да гласуват за членове на Европейския парламент и за местни органи. Договорите за предоставяне на правомощия на ЕС, произтичащи от Конституцията, се ратифицират и денонсират със закон, при мнозинство 2/3 от всички народни представители. Тъй като Министерски съвет (МС) ще изпълнява функции по отношение на българското членство в ЕС, той трябва да информира Народното събрание за задълженията на България и приемането на актове на ЕС. Иначе казано, МС ще има инициативата и нормотворческия глас при приемане на тези актове. (ДВ, бр. 18/ 2005)

Промени през 2006 г. Намален е депутатският имунитет, съответно на конституционните съдии: Разрешение за задържане или възбуждане на наказателно разследване може да се иска вече и при „нетежки“ престъпления от общ характер, а при писмено съгласие на народния представител разрешението за възбуждане не е необходимо. Законодателната власт упражнява контрол над съдебната чрез приемане на годишните доклади на председателите на ВАС и ВКС и на главния прокурор и освобождаването им при неизпълнение на служебните задължения, като президентът има право на отлагателно вето. Въведен е нов и оспорван (вкл. и от представители на ЕС) текст, който е и безпрецедентен случай на фиксиране на министерска длъжност в новата Конституция. Министърът на правосъдието предлага бюджета, управлява сградите, предлага кадрови решения и проверява движението на делата в ‘’независимата’’ съдебна власт. Омбудсманската институция се закрепя на конституционно ниво и ѝ се предоставя право да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност, но само по въпроси, които засягат правата на гражданите. Засилва се ролята на прокуратурата (контрол и самостоятелно извършване на разследването) и се намалява тази на следствието (до изрично изброените в Наказателно-процесуалния кодекс състави). (ДВ, бр. 27/ 2006)

Промени през 2007 г. Дейността на въоръжените сили се урежда със закон. Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон. Народното събрание има самостоятелен бюджет. Народното събрание установява данъците и определя размера на държавните данъци; Народното събрание изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон. Определят се задълженията на Висшия съдебен съвет и как се прекратява мандатът на членовете му. Създава се Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Уточнява се начинът за финансиране на общините

Промени през 2015 г. Приети са със закон от XLIII народно събрание на 16 декември 2015 г. (ДВ бр. 100/2015). Свързват се предимно с актуалната по това време реформа в областта на правосъдието.

Промените касаят структурата на Висшия съдебен съвет и правомощията на Висшия адвокатски съвет.

Промени през 2023 г.

Информация:

Източници

Външни препратки Конституция на Република България 20 години Конституция на Република България Списък на депутати от СДС при подписването на конституцията

Категория:Български конституции